Всички жени, които следват някакъв режим и се опитват да влязат в по-добра форма, се заблуждават, че предизвикателствата, с които се сблъскват са само техни – че никой друг не минава през това. Заблуждават се, че проблемът е в тях и че все при тях нещо не се случва правилно. Това е толкова далеч от истината и ако повече хора осъзнаят, че пътят, по който всички вървим е подобен и че всички минаваме през едно и също – само самият сценарии и актьорите са различни, толкова по-бързо ще се освободим от самообвиненията.
Работех с една жена, която още в началото ми обясняваше как не мисли, че ще се справи; как не е постоянна и че даже се чуди, защо се е обърнала към мен като се познава. Аз я окуражих да опита, защото съм я виждала да тренира в залата на IFS и знаех, че може много, но гледа на себе си по изкривен начин – т.е. не вижда колко много може, а често си повтаря как не е достатъчно. Искаше ми се да бъда страничния наблюдател, който ще отрази качествата ѝ и ще ѝ покаже, че всъщност може много. Ето че мина месец и тя има доста добри резултати и всеки път пише как не може да повярва, че се случва. Вчера ми написа съобщението долу – отново съмнение, което често навестява хората, когато постигнат някакъв прогрес. Съмненията, които се опитват да ни откажат от новото и да ни върнат към сигурността на старите навици.
„Сега може би е най-трудният момент от пътя на промяната….Стигала съм и друг път до тук и с килограми и с процес като цяло. Започват вече видимите резултати. Хората започват да ми казват, че съм отслабнала и тук започва най-големият проблем. Някак започвам да се успокоявам и вместо да се надъхам още повече, аз започвам малко по малко да си позволявам и да нарушавам някои основни неща и ме е страх, че пак ще се подхлъзна.
И ще трябва да се осъзная и да не се поддавам точно сега. Посъветвай ме, как да не се отпускам.“ – Е.Т.
Използвам нейните думи, защото толкова точно отразяват това, което се случва в живота на толкова много хора. Исках да използвам отговора към нея, за да отговоря на всички вас, които минавате през това и изпитвате вина. За всички вас, които все още не сте намерили начин да се справите с тези съмнения и ехото на старите навици, което ви заблуждава и ви насочва погрешно.
Да минете през нещо такова е напълно нормално. Трябва да осъзнаем, че всеки един стар навик е просто средство/ инструмент на психиката да се справя с нещо в настоящето. Навиците са структурата, на която градим дните си. Навиците носят сигурност, а за психиката, тялото и оцеляването, сигурността е потребност номер едно. Отнема време, известно количество усилия и съзнателност, за да успокоим ума и тялото, че новото и промяната не са заплаха и са нещо, което ще ни накара да се чувстваме още по-добре.
В такива моменти, много помагат самоанализите, които повечето хора не правят. Изглежда ни смешно, а не знаете колко помага – когато напишеш нещо и го оформиш в думи, сякаш виждаш „врага и приятеля“. Сякаш се материализират и вече не са имагинерни страхове и желания, с които да се бориш без резултат, а нещо реално.
В такъв момент е време да седнем и да напишем някои неща – ама наистина да ги напишем. Вземете един лист и го разделете на две. В едната колонка напишете здравословно, а в другата нездравословно. После, всяка една от двете колони разделете с по още една линия. Напишете от едната страна „плюсове и минуси“ и от другата страна „плюсове и минуси“. Много е важно да не пишете плюсовете и минусите, които обществото, медиите, учебниците налагат. Напишете плюсовете и минусите, така както ги усещате за себе си и точно, както ги мислите.
Например:
„Нездравословното ми харесва, защото имам повече избор.“
После си задай въпросът „Какво ми пречи да имам повече избор със здравословното хранене и как мога да добавя повече избор със здравословното?“
След това отговорете и ще намерите доста отговори и реални възможности, които не сте допускали до сега. Защото, малко хора осъзнават колко е важно как формулираме въпросите си. Добрият въпрос, съдържа половината отговор. Ако се питате: „защо не харесвам здравословното хранене?“, тогава мозъкът ще извади причините да не харесвате здравословното. Ако попитате „как мога да харесвам здравословното хранене?“, тогава мозъкът ви започва да търси тези варианти. Досущ като търсачката в компютъра – каквото търсите, това намирате.
Друг „плюс“: „Когато се храня нездравословно, мога да посещавам повече социални събирания.“
Въпрос: „По какъв начин мога да посещавам повече социални събирания, дори когато се храня здравословно.?“
Друг „плюс“: „Много обичам сладко.“
Въпрос: „Мога ли да ям сладко, когато се храня здравословно?“ И тук можете да си отговорите – да, просто трябва да го приготвям сам/а и да включвам истински и здравословни продукти.
Продължавате така със списъците и ще видите, че отделените 20-30 минути, за да направите това, ще ви покажат много възможности, които преди не сте подозирали, че имате. Ще откриете кои са убежденията, които ви спират и ще ги опровергаете сами.
Например, много често имаме убеждението, че здравословното хранене е скучно, еднообразно, не е вкусно, ограничава ни и т.н. Това всичко звучи като заплаха в мозъка и е нормално непрекъснато да има борба. Но, ако решите, че това е грешно и че има начини да бъде по друг начин, тогава започвате да ги откривате и разбирате, че промяната към здравословни навици не ви ограничава, а само ви кара да се чувствате още по-добре. Можете да се присъедините към групата ни IFS Lifetime Challenge, където ежедневно споделяме храненията си и показваме, че няма нищо скучно и страшно да се храниш здравословно.
Не отлагайте. Извадете лист още сега и ще видите, че ще се очертаят някои основни убеждения и пречки, които ви карат да се връщате назад. Всичко е в ума и трябва да разберете как старото ви Аз, по един или друг начин е стратегия на психиката ви да се справя с нещо, от което се страхувате. Благодаря ти, Е.Т., че ме вдъхнови да напиша тази статия. 🙂
В книгата ми- #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети, ще прочетете повече за това как да се освободите от омагьосания кръг на ограничения и прекаляване с храната. Можете да научите повече за нея ТУК.
