Всяка болест или всяко отклонение от това, което възприемаме като здраве – психическо или физическо, обикновено носи в себе си скрито послание или урок. Когато се случва е доста трудно да се отдалечиш от себе си, усещанията си, емоциите си, но ако проявиш повече усилия и търпение, насред хаоса, съзираш това, което може да ти помогне да постигнеш баланс. Когато имах проблеми с емоционалното хранене и цялата палитра от хранителни разстройства, това ми се струваше най-непреодолимото нещо. До ден днешен смятам, че това е едно от най-трудните неща, с които е трябвало да се справям – защото хранителното разстройство е нещо, което другите не виждат. То е нещо, което съществува в мислите ти. Нещо, което носиш със себе си и макар и другите да те виждат като цял, отвътре те разяжда.
Толкова пъти съм стигала до ръба на това, което съм вярвала, че мога да понеса и точно тогава животът ме е предизвиквал да намеря сили да отстъпя назад и да се справя – само благодарение на това, че отчаяно се опитвах да разбера мислите си, поведението си, изборите си.
Възстановяването от хранително разстройство, върви ръка за ръка с подходящото хранене, физическа активност и работа над психиката. За първите две и това как понякога диетата и тренировките, които имаме са в корена на хранително разстройство, писах доста подробно в този и този IFS Journal. Днес искам да споделя едни други наблюдения, които ми помогнаха изключително много да си задам важни въпроси, а след това да получа и нужните ми отговори.
Всяка натрапчива мисъл се появява, за да прикрие нещо, което се опитваме да избягваме
Това беше много важно осъзнаване. Да осъзная и най-вече да призная пред себе си, че всички натрапчиви мисли, които имах за храненето, за външния си вид, за тренировките и т.н., се появяваха като средство на ума ми да отклони съзнанието ми от нещо, с което не исках да се справя. Замислете се колко често пристъпите на емоционално хранене се появяват, когато в живота ви се случи нещо, което мислите, че не можете да понесете. Тогава винаги започвате със самонаказанията и себеразрушителното поведение. Всички натрапчиви мисли изплуват отново. Защо? Защото натрапчивата мисъл ангажира съзнанието, поведението и живота ви и не оставя място да се тревожите за това дали ще понесете всичко друго, което се случва.
Само че, съзнанието не възприема факта, че бягайки от това, което наистина трябва да свършим, ние не решаваме проблема, ние само го караме да замръзне във времето и да се отлага – за момента, в който най-накрая ще решим да се изправим очи в очи с него и да предприемем действия.
Разбрах това по интересен начин. Всъщност, от тогава вярвам, че това е един от най-ефективните начини да се лекуват много болести. Какъв е той?
Наложи ми се да пътувам за 4-5 дена. През това време, нито веднъж не ми се появи натрапчива мисъл, нито веднъж не мислех за това как изглеждам и се чувствах супер добре. Беше ми странно как е възможно. И причината не е била, че съм отишла в Бали или че съм имала прислужници и животът ми е бил супер лек през тези 4-5 дена. Изобщо не съм била на такова място и дори, първоначално нямах много желание да ходя там. Така че причината да се чувствам добре, не беше, че нещо коренно различно се е случвало.
Тогава се прибрах и просто размишлявах за това, но нищо по-специално. След време, пак ми се наложи подобно пътуване и всичко се повтори. Но този път, някак ядосана на себе си реших, че трябва да разбера какво е това, което ме подтиква към такива действия вкъщи и какво е това, което е различно, когато пътувам. Знаех, че е нещо дребно, но именно дребните неща са тези, които или ни препъват или разкриват пътя пред нас.
През цялото време си задавах този въпрос и стигнах до отговора. Беше начинът, по който започваше денят ми. Когато бях вкъщи, още със събуждането умът ми започваше да мисли за това какво трябва да ям, колко трябва да ям. После минавайки през огледалото се възмущавах от това как изглеждам и т.н. Всичко това се случваше набързо, защото вкъщи живеех по график и не бях отредила време, за да денят ми да започва по различен начин.
Когато пътувах, обаче, сутрин първата ми мисъл беше свързана с нещо друго – беше работа. Работата ми започваше доста рано и тъй като вечер оставях това, което трябва да свърша, за сутринта, когато се събудех, първата ми мисъл беше да подготвя необходимото, за да съм готова преди денят да започне.
Така нямах време да мисля какво, колко и кога да ям и да разсъждавам за това как изглеждам, защото харесвах това, което работя и да му отделям време, да се отдам на вдъхновението още със събуждането, отклоняваше натрапчивите ми мисли.
Стана дълго, но трябваше да го разкажа. Така започнах да осъзнавам, че хранителното ми разстройство, освен резултат от начина, по който се хранех и тренирах, е нещо като защитна реакция на тялото ми към средата, в която съм. Прочетете в тази статия за болката, където написах как болката е въпрос на мнение и как хора със силни болки в кръста, когато са вкъщи, забелязват, че те изчезват, когато пътуват и се връщат отново, когато са у дома. Това е много ключово. Малко хора си задават въпроса, защо се случва така. Много често болката, емоционалните състояния са защитен механизъм на тялото към нещо от околната среда – нещо, което ни е нанесло някаква травма (физическа или психическа) в миналото и всеки път, когато нещо намеква за този спомен, тялото реагира така – нервната система иска да ни предпази.
Така, всеки път, когато натрапчивите мисли се появяха, аз започвах да си повтарям репликата „всяка натрапчива мисъл се появява, за да изтласка нещо по-важно, с което трябва да се заемеш, но не искаш“. И винаги откривах какво е това нещо. Проследявах тенденциите и виждах, че винаги, когато животът ми изпращаше ситуации, с които не исках да се справям, хранителното разстройство пускаше все по-дълбоки корени – натрапчиви мисли, които ме пазеха от това, което не исках – да се справям с действителността. Тази тема е многопластова и е важно да се обърне внимание и на това как лишаването от храна влияе на мозъка и невротрансмитерите. Как те движат поведението ни и чрез изборите на храна, само задълбочаваме дадено повторение. Целият си път с храненето, както и възстановяването от хранителното разстройство описах в книгата си: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“.
За сега, това е една от опорните точки и насоки, в които да разсъждавате, за да откриете защо се появява този проблем при вас и репликата, която да си повтаряте, за да откриете причината – „всяка натрапчива мисъл се появява, за да изтласка нещо по-важно, с което трябва да се заемеш, но не искаш.“
Присъединете се към групата ни (New IFS Lifetime Challenge) за хранене, където ще получите идеи как да се храните вкусно и здравословно и дa постигате целите си.
