Вярвам, че за да позволиш на нещо ново и различно да влезе в живота ти, първо трябва да му освободиш място. Трябва да се отървеш от старото – от това, което ти тежи и те задържа; това, което ден след ден те кара да се чувстваш сякаш затъваш все по-дълбоко; това, което ти пречи да вървиш напред и да стигаш там, на където си се запътил.
Живеем в свят, който е движен от енергия. Дори и да отричаме съществуването ѝ, това е факт. Материалният ни свят, това което е видимо за нас е резултат от това, което привличаме към себе си – чрез мислите, действията и думите, които използваме.
Ще ви разкажа една история. По принцип съм от хората, които трудно се разделят със старото – или поне бях. Винаги събирам разни вещи, които имат сантиментална стойност и които не намирам сили да изхвърля. В един момент, имах период, в който сякаш всичко ми тежеше. Имах чувството, че дори не мога да стоя вкъщи, защото нещо там е тягостно. Нещо сякаш ме връща в миналото, от което искам да се откопча. Тогава се сетих как, за да получиш нещо ново, трябва да пуснеш нещо старо… и се захванах да чистя.
Реших, че ако по някакъв начин държа миналото в ума си и не успявам да го махна от там, първо ще го почистя от материалния си свят. Ще изхвърля всичко, което ден след ден ме подтиква към старите навици; всичко, което ден след ден ми напомня за нещо отминало; всичко, което ме кара да се чувствам виновна или да асоцирам себе си с нещо, което съм била в миналото. Най-трудно е да започнеш. Най-трудно е да изхвърлиш първата вещ, първата дреха, първия подарък. После става пристрастяващо. Чудиш се какво да изхвърлиш, защото имаш едно усещане на лекота. Сякаш с всяка вещ, която изхвърляш от дома си, нещо вътре в теб се освобождава. Сякаш на душата ти ѝ става по-лесно.
Прекарах един такъв ден в чистене и махнах ВСИЧКО, което съм имала или получавала, но не съм използвала през последните няколко месеца. Махнах всичко, което ми е било подарък от хора, с които нямам намерение да общувам. Всички предмети, които имат дъх на минало, разочарование и болка.
После отидох на разходка. Когато се върнах, отворих вратата на дома си и сякаш в него имаше пространство. Имаше различна атмосфера и някакво усещане за свобода и лекота. Чувствах се невероятно да съм си у дома.
През следващите две седмици ми се случиха интересни неща – „случайности“, ако не знаеш каква е връзката между хората и материалните вещи. Започнах да срещам хора от миналото. Хората, които са ме разочаровали или наранили. Тези, които не искам да са част от моя живот или които осъзнавам, че нямат място в него, ако наистина искам да стигна там, накъдето съм се запътила. Някои примамливо се опитваха да се завърнат. Сякаш миналото усещаше, че се опитвам да се разделя с него и се опитваше да се завърне. Да ми напомни какво оставям. В такива моменти, това е нещо като тест – дали наистина си готов за ново начало. Дали си си научил уроците или пак ще се подлъжеш и ще се върнеш крачка назад. Пак ще се оковеш в същите интриги, същите гонитби.
Този път бях решена и не допуснах нито един човек, нищо от миналото да се завърне. За няколко седмици животът ми се преобрази. Започнах да се чувствам различно, да мисля много по-позитивно и без да съм обременена от минали опитности. Започнаха да ми се случват много хубави неща и сякаш всичко започна да върви нагоре, с много по-бързи темпове.
Замислих се как това важи за всичко. Ако искаш да поканиш нещо ново, трябва да му освободиш място.
Ако в момента сте в ситуация, в която сте с наднормено тегло, имате навици, които все повече ви карат да пълнеете, да се чувствате уморени, болни, тогава трябва да направите най-трудното. Да решите какво искате и на къде отивате. Да затворите лаптопа и да почистите дома си от всичко, което ви подтиква към деструктивно поведение – почистете всички шкафове от нездравословната храна. . Нямате нужда от нея. Ако имате нещо подобно вкъщи, умът ви винаги ще го знае.
Светът винаги се стреми към хаос и наша роля е да го подреждаме. Наша роля е да насочваме всичко в посоката, в която искаме да вървим. Трябва да затворим всички пътища към миналото, всички пътища към грешните навици и да оставим отворени само тези към бъдеще, което заслужаваме. Бъдеще, което с всяка крачка ни отваря поле от възможности, в които да реализираме най-доброто си аз.
Ако трябва изхвърлете телевизора, който ви държи седнали на дивана. Дори мебели изхвърлете. Няма да дойде краят на света. Прекарвам повечето време, седейки на земята и се чувствам отлично. Променете средата, в която живеете. Вярвам за силата на огледалните неврони. Вярвам, че умът ни се насочва в посока, която се отразява от средата, в която живеем. Колкото повече сме заобиколени от хора, вещи, които са въплъщение на това, което искаме за себе си, толкова повече подсъзнателно ще им подражаваме и ще се опитваме да действаме като тях. Тези опити ще ни подтикват към действия, които ще ваят една по-съвършена версия на нас самите.
Заобиколете се от хора, които ви вдъхновяват, не такива, които ви стимулират да живеете посредствено. Общувайте с хора, които очакват от вас, защото виждат потенциала ви, а не от хора, които се фокусират само върху недостатъците ви и ви подтискат.
Потърсете хора, които са постигнали това, което вие искате и не им завиждайте – учете се от тях и в ума си, вижте как и вие се превръщате в нещо подобно.
Най-важното е да почистите живота си от хора, вещи и навици, които ви теглят назад и които ден след ден ви карат да затъвате в положение, което не понасяте.
Всичко в живота е енергия и за да привлечем това, което искаме, първо трябва да излъчим енергия, която да вибрира на неговата честота. Няма как да я излъчим, ако непрекъснато вибрираме с разрушителната честота на минали грешки, разочарования и вини.
Много поучително!