За новата година разчистих живота си – а вие?

“Издишването не е изпускане на въздух, но изпускането на егото във формата на дъх. В издишването ставаш смирен, докато гордостта идва с вдишването. Да осъзнаеш това, е да разбираш разликата между привързаността и липсата на привързаност” – B.K.S.Iyengar, The Tree of Yoga

Израстването идва със способността да се освобождаваш – от всичко излишно. Независимо дали това са вещи, хора, мисли или убеждения.

Онзи ден направих нещо, за което мнозина биха ме осъдили. Какво ли не бих дала да са на мое място и да разберат колко е освбождаващо – да се прибереш и да решиш, че нищо от това, което притежаваш не те определя. Че не си зависим от нито една вещ, нито един спомен. Да осъзнаеш, че миналото всъщност е проекция на настоящето. Че всичко, което помним за миналото, го създаваме в момента и нито един миг не е бил такъв, какъвто го помним днес. Израстваме, като живеем според модела и убежденията на хората около себе си. Гледаме тях и смятаме, че това, което другите правят е това, което е правилно. Така се превръщаме в едно общество на зависимост и привързаност – към останките на миналото. Винаги, когато не намираме силите и мотивацията да си създадем желаната емоция в настоящето, търсим спасение в миналото. Разглеждаме стари вещи, албуми, медали, играчки и се телепортираме в мигове, когато сме се чувствали цялостни и значими. Заменяме сега, за вчера.

От няколко години искам да направя нещо, но никога не намирах смелост. Исках да махна от вкъщи абсолютно всичко, което ме свързва с миналото. Исках да махна абсолютно всичко, което не използвам, не нося и всичко, което изпълва дома и деня ми с излишъци.

Онзи ден чакането свърши. Само в рамките на час, събрах всичко и изхвърлих много от нещата, други дадох на хората, които ги искаха.

Оставих си няколко чифта дрехи, 3-4 чинии и чаши, всичките ми книги. Веднъж прочетох, че животът  и смисълът идват не с натрупването и притежанието, а с редуцирането – не от това да добавяш, а от това да премахваш.

Искрено вярвам, че всичко в света е енергия и че всяка една вещ носи енергията – на моментите, в които си я използвал, на хората, които са ти я дали. Сетете се за дреха, която обличате и винаги ви кара да се чувствате невзрачно. Вещи, които използвате, които винаги ви напомнят за хора или моменти, които ви карат да се чувствате зле, но въпреки всичко ги държите. Аз искрено вярвам, че човек привлича това, което излъчва. Когато излъчваш неувереност – привличаш ситуации, които затвърждават това усещане. Когато излъчваш несигурност, тъга, срам, вина, отново се приближаваш към хора и ситуации, които те поставят в положение, където мнението ти бива затвърдено.

Винаги съм искала да бъда свободна – от всичко. Да осъзная, че всеки един ден трябва да бъде живян като един нов живот – с неговите възможности, предизвикателства и преживявания. За съжаление, често пъти прикачаме днешния ден към вчера. Очертаваме деня в рамката на миналото и не му позволяваме да се разширява и смалява. Затваряме себе си в дефиницията на вчера и докато не прекъснем нишката на миналото с настоящето, завинаги се определяме с това, което е било.

Аз не искам да живея във вчера. Аз нямам желание всеки път, когато използвам дадена вещ, обличам дадена дреха, да усещам полъха на миналото, който съживява мисли, чувства, хора, моменти, които ме дърпат назад – емоционално, мисловно, психически и физически.

Аз вярвам, че за да човек да се превърне в този, който иска да бъде, трябва да започне да действа като бъдещото си аз.

Не съм сигурна каква ще е Инес Субашка от бъдещето, но имам идея каква искам да бъде. Не мога да предскажа всичките ѝ мисли, копнежи и поведение, но знам, че тя ще бъде свободна от оковите на общоприетото, на миналото, на неуспехите, на триумфите, разочарованията, несигурностите. Знам, че когато се погледне в огледалото, ще вижда един по-зрял човек и най-важното, ще действа като такъв. Защото повечето от нас, сме деца в тяло на възрастни. Изглеждаме порастнали, а в действителност се държим по начина, по който сме се държали като малки. Държим раните на детството си и ги прикриваме пред другите, но кървят, когато сме сами. Гледаме се и огледалото отразява един образ, а ние се виждаме такива каквито сме били на 14г., когато онова момче ни се е присмяло, че сме облечени смешно. Гледаме се и огледалото отразява едно, а ние виждаме вината на това, че в един ден, когато сме били на 10г. някой не ни е дал шанс и е сметнал, че сме недостатъчно.

Всеки един ден е един нов живот. Аз в новия си живот не искам да влача миналото. Всичко, което имах е било моментна картина на това, което съм била. Всичко, което съм запазила, защото е било ценно някога, сега няма стойност за мен – аз съм друга. Сегашното ми аз не би колекционирало нещата, които съм колекционирала като малка, не би носило дрехите, които съм носила като малка.

Миналото ми се събра в една кофа за боклук. А нищо ценно не може да се побере в кофа за боклук – защото ценните неща, не са материални. Тях ги носим със себе си. Не ме интересуват детайлите от миналото. Интересуват ме уроците. Тях си ги пазя – припомням си ги всеки път, когато разглеждам белезите в душата си – стигат ми.

Някои ще кажат, че постъпката ми не е правилна. Може би ще кажете, че е трябвало да дам повечето неща за благотворителност. Но знаете ли? Благодарна съм на майка ми и баща ми, които ме научиха, че да дадеш старите си вещи на някой не е благотворителност. Научиха ме, че в това да дадеш нещо, което не искаш и не ти трябва няма нищо благородно и сърдечно. Благотворителност е да имаш нещо, което искаш и ти е важно, но да знаеш, че някой друг се нуждае повече от него и да му го отстъпиш. Благотворителност е да отидеш, да отделиш време и средства и да избереш нещо специално за някой – така че да пасва на личността и предпочитанията му. Аз с тази благотворителност се занимавам – ежедневно. Другите хора не са кошче за отпадъци и не е нужно да ги затрупваме с вещите, от които сме се уморили.

Аз избрах да оставя по-малко от 10% от всичко, което имах. И се чувствам отлично. Нямам нужда от много дрехи, съдове и вещи. По-добре да имам няколко, но да носят енергията на новото ми Аз. Вещи, които не са пуснали котва в миналото и не пристягат примката около врата ми, всеки път, когато се затичам в настоящето и се забързам към утре.

Аз почистих дома и живота си. Отворих място за новите преживявания, хора и вещи, които ми е приготвила 2016г. Ами вие? 🙂

Прочетохте ли новата ми книга – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети? Можете да научите повече за нея ТУК.

Време е за  първи зимен IFS Bootcamp. Научете повече тук.