Гладувах 24 часа: Какво преживях и какво ме изненада

Никога не казвай никога. Животът е доста ироничен и обикновено те поставя в ситуация, в която да изживееш това, което си отричал.

Онзи ден написах още една статия за фастинга,в която споделих за 3-те най-популярни протокола, техните предимства и недостатъци. Дълго време бях скептично настроена към 24 часовия фастинг и до този момент всичко, което знаех за него беше само на теория – без да е подплатено от личния ми опит.

Така, един ден, просто се прибрах вкъщи, приготвих си парче сьомга, задушени тиквички и моркови, нахраних се и изведнъж реших, че няма да ям нищо – през следващите 24 часа.

Не мога да го опиша, но много обичам да тествам различни неща с храненето. Понякога изглежда налудничаво, но обичам да знам, а знанието да идва от преживяното.

Какво ме накара да пробвам 24 часа фастинг?

Желанието да предизвикам себе си и да разширя познанията си, базирани на опита. Смятам да задълбая доста във фастинга и исках това, което споделям да не е само празна теория, а да бъде подкрепено и от личния ми опит.

Какво се оказа?

Оказа се, че 24 часа фастинг не е трудно. Ако някой ми беше казал, че ще издържа без храна, в продължение на 24 часа и че през цялото време ще се чувствам енергична, щях да се изсмея. Винаги съм била от хората, които са много дружелюбни, с изключение на моментите – когато спя и някой ме събуди или когато съм гладна и някой ме занимава с нещо.

Сега ще опиша подробно как премина 24 часовия ми фастинг:

10:30ч.(четвъртък)

Тренирах с тежести. Имах доста тежка тренировка и тя беше по време на фастинг. Не бях яла нищо от 18:00ч., предходния ден (сряда).

След тренировка, прекъснах фастинга, като изядох доста по-голямо количество от обикновено. Бях решила да направя 24 часа без храна и знаех, че е добра идея да ям повече.

Какво ядох?

Изядох около 200 гр. Сьомга, задушени броколи и тиквички с кокосово масло, ¼ авокадо, маслини и 100гр. Извара. Изядох 80гр. Суров, белен бадем, 400 гр. Домашно овче мляко с 1 пакетче канела и 4 ягоди.

Изобщо не ми беше тежко, ако някой от вас си го мисли. Все пак не бях яла 16 часа, бях тренирала и възнамерявах да не ям още 24 часа.

15:00ч.

Изпих едно еспресо и един чай мента. Не изпитвах нужда да ям.

17:00ч.-18:00ч.

Разходка в парка

19:00ч.

Изпих още един чай.

22:00ч.

Тук изпитах глад и за момент изпитах съмнение дали ще успея да заспя. По това време започна да ми става студено и изпитвах лек дискомфорт от студа. Изпих още един чай от мента и легнах да чета книга. Заспах към 11ч.

През целия ден изпих около 2.5л. вода.

През нощта не съм се будила.

Петък

06:00ч.

Събудих се без часовник. Не изпитвах глад. Беше ми доста интересно, че нямах нужда да ям. Изпих едно кафе и две чаши вода.

Единственият проблем беше, че ми беше доста студено.

09:00ч.

Изпих две дози BCAA (не бих казала, че имах нужда от тях, но ги пих заради тренировката и ще обясня малко по-долу).

Преди тренировка се чувствах доста добре и имах чувството, че мога да не ям още толкова време.

Отидох на стадиона и правих спринтове. Тренировката, заедно със загрявката, продължи 45 мин.

Правих:

20сек. спринт:20 сек. почивка

10 сек. спринт: 10сек. почивка

Повторих го 9 пъти

Общо 9мин.

10:00ч.

Започнах да се чувствам леко уморена. Не изпитвах глад, но се чувствах така, както се чувстваш, когато не спиш цяла нощ и трябва да станеш в 5ч. (долу ще обясня какво е мнението ми за причините).

12:30ч.

Прекъснах фастинга.

Изядох– 200гр. Сьомга, задушени броколи и тиквички с кокосово масло, маслини, ¼ авокадо, 200 гр. Домашно кисело мляко с канела и мед.

Какво е впечатлението ми от 24 часа фастинг?

Както споменах, 24часа фастинг не е много и е напълно постижимо, без кой знае каква воля. Честно казано ми беше доста лесно.

Смятам, че повечето хора имат проблем с това да издържат 24 часа (особено жените), защото по принцип не ядат достатъчно. Ако изядеш 200гр. кисело мляко преди фастинга е нормално следващите 24 часа да бъдат ад.

Смятам, че фактът, че съм адаптирана към по-висока консумация на мазнини, ми помогна. Когато си адаптиран към мазнините, като основен източник на гориво, тялото се обръща много по-лесно към собствените ти мазнини, когато има липса на външен източник на енергия.

Да не говорим за човек, който се придържа към кетонна диета – там вече е още по-лесно.

Мисля, че и в бъдеще бих пробвала с 24 часа фатсинг –например веднъж или два пъти в месеца.

Интересното беше, че нито веднъж не изпитах остър глад. Бих казала, че иначе огладнявам доста повече, когато се храня по няколко пъти на ден.

Забелязах, че по едно време бях в състояние на някаква еуфория. Определено имах доста приповдигнато настроение.

Гладуването не попречи на съня ми. Това беше основното ми притеснение.

Мисля, че е по-лесно да издържиш 24часа без храна, ако фастинга започне сутринта, а не вечерта.

Тренировки и 24 часа фастинг

Тренирах по време на 24 часа фастинг, но смятам, че беше пълна глупост. Смятам, че тежка тренировка, като тази, която направих, не е подходяща в такова състояние. Смятам, че физическата активност подходяща при този тип фастинг са разходки и по-лека йога.

Смятам, че се почувствах зле след тренировка, защото стресът дойде в повече за тялото ми. Ако не бях тренирала, щях да издържа повече от 26 часа(толкова време не ядох). Храних се не защото изпитах глад, а защото не се чувствах добре и имах други ангажименти, през които исках да съм енергична и продуктивна.

Смятам, че този тип фастинг е подходящ за периодично практикуване. Не е подходящ за дни с тежки тренировки, а по-скоро за почивни дни.

Разбрах, че човек наистина може да съществува с по-малко храна, но това зависи и от целите и ежедневието му. Оскъдната храна не е подходяща за атлети и хора, които извършват тежка физическа активност.

Какво ми хареса най-много за фастинга?

Това, което ми хареса най-много е как отново осъзнах, че човек може всичко, когато просто насочи ума си към постигането на дадена цел. Как, когато сам, съзнателно избереш нещо, не ти е нужна външна мотивация или много воля, за да го постигнеш.

Бих практикувала 24 часа фастинг, веднъж или два пъти в месеца, с една единствена цел- култивирането на ума. За мен това е най-силната част от фастинга. Това да разбереш как способността да управляваш и насочваш ума си, ти дава силата да постигаш всичко, което си поискаш. Хареса ми как за 24 часа, храната – основният източник на емоции в днешно време, изобщо не присъстваше в ума ми.

Дори, сама, приготвих вечеря на Ивайло и макар че не бях яла нищо, свинските гърди и салатата, изобщо не събудиха желанието ми да ям. Просто бях приела, че го правя защото искам, а не защото се ограничавам.

След фастинга не изпитвах желание да погълна всичко, нито се нахвърлих върху храната. Изключително търпеливо си приготвих закуско-обяд и после го изядох. Интересното беше, че коремът не ме заболя. Обикновено,ако прегладнея и ям, изпитвам болка в стомаха. Сега, както споменах нито веднъж, не изпитах остър глад и не чувствах дискомфорт след храненето.

24 часа фатсинг си беше доста хубаво преживяване.Пак ще го направя и то с удоволствие. Мисля, че само хората около мен няма да са доволни. За някои е доста странно да се подлагаш, доброволно, на подобни неща. Въпреки това, аз обичам експериментите и както за едни е удоволствие да скачат с бънджи, за мен е удоволствие да изследвам човешкото тяло и това как реагира.

Ако решите да опитате 24 часа фастинг, важно е да не се затваряте вкъщи. Важно е да ангажирате ума си с други дейности, които ви носят удоволствие. Ако насочите мислите си към това как няма да ядете, той ще се паникьоса и ще ви е трудно да се справите. Ако обаче се ангажирате с други дейности, всичко минава лесно и приятно.

И въпреки всичко най-хубавата част от 24 часа фастинг е в култивирнето на ума.

П.С. Заради някои от коментарите как хората издържат по 20 дена без храна, искам да подчертая, че блогът ми отразява пътешествието ми в търсене на оптималния начин на хранене за хора, които спортуват и са физически активни. Не отричам възможността на човек да издържи дълго време без храна. Въпреки това не смятам, че такъв човек би могъл да издържи физически натоварвания, като тези, на които се подлагам аз и хората, които посещават блога ми.

Как се чувствам на следващия ден?

Днес (събота), изминах 55км. с колелото, в планината. Чувствам се отлично. Закусих 3 яйца с домашно сирене, маслини, краставици и домати. Не ядох нищо по време на прехода, а после вечерях Свинска вратна пържола, овчарска салата и шепа череши от едно дърво.