Моите 5 ментора: Хората, от които научих най-много за здравословното хранене и това да съм във форма

Всеки един от нас през живота си е търсил ментор – човек, който да му помогне да постигне една или друга цел. Аз, както и вие сме от хората, които се интересуват от здравословен начин на живот; хора, които обичат да се хвалят с броя лицеви опори, които са направили; тежестта, с която правят клек; времето, за което завършваме 1 обиколка на стадиона. Поставяме си цели и често смятаме, че не ни достига нещо, за да ги постигнем. Мислим, че не сме попаднали на правилния треньор. Тюхкаме се, че нямаме средства да си го позволим, време, за да го посещаваме или пък късмет, за да го срещнем.

Чували сте как казват, че всичко, от което имаме нужда е някъде около нас. Просто ние не сме достатъчно бдителни, за да го забележим.

Е, днес ще ви разкажа за хората, които ме научиха най-много за здравословния начин на живот. Ще ви разкажа за моите ментори. И ако очаквате да изброявам титлите им ще ви кажа, че нито един от тях няма такава (свързана с тренировките и храненето). Хора, които всеки ден са около мен и мога да наблюдавам… безплатно и без дори да подозират какво виждам и откривам в тях.

Ментор номер 1: Баща ми

Баща ми не е от хората, които си броят калориите. Ще го видите апетитно да вечеря препечени филийки, тънко намазани с масло и покрити с луканка. Много обича и шоколади и домашни торти. Въпреки всичко, баща ми изглежда в много добра форма.

Какво научих от него?

Научих, че в добра форма са не хората, които пазят диети, а тези, които ценят храната и имат отношение към нея. Баща ми е от хората, които се раздават във всичко. Работи доста и често забравя за себе си, за да мисли за другите. Без да знае практикува фастинг. Яде чак следобед или направо вечерта. Прибира се гладен, но никога не напада храната. Никога не яде на крак. Може да умира от глад, но сяда на масата с огромно желание нарязва храната си – тънко и прецизно. Сякаш всяко парченце е рязано по калъп. Подрежда я и чак, когато изглежда, сякаш му е поднесена в 5 звезден ресторант, започва да яде. След това яде бавно. Дъвчи всяка хапка и се наслаждава на вкуса и на храната. Не съм чувала да каже, че му е тежко, защото е преял.

Гледайки баща ми, се научих да ценя храната и да имам отношение към нея. Да знам, че човек се храни не само с това, което слага в устата си – просто защото храненето е мулти-сетивно и значение има не само вкуса, а и вида на храната, комбинацията от вкусове, усещането ( дали е твърда, мека, ронлива, хрускава), времето, което я дъвчем и сигналите, които достигат до мозъка ни.

Урок 1:

Във форма са хората, които уважават храната и имат отношение към нея!

Ментор 2:Ивайло

Обожавам да закусвам, обядвам и вечерям с него. Мога да гледам с часове как се храни. Не знам дали, защото винаги превръща всичко в изкуство, но и отношението му към храната е такова. Като това да аранжира зеленчуците в чинията ми и репичките да са като рози или броколите, като дръвчета. Да прави усмивки с маслини и чушка върху омлета ми или просто внимателно да подреди храната в чинията.

Ивайло е от хората, които са във форма без да пазят диети или да ходят в залата по часовник.

Винаги яде бавно и винаги сяда на масата, когато е подредил и приготвил храната си – изцяло. Аз съм от хората, които натискат пържолата върху тигана, когато съм гладна и се моля да се опече по-бързо. Той ще стои и търпеливо ще я чака, докато се опече сама.

Масата може да е отрупана с любимите му храни, но той си взима малко и достатъчно, без да опустошава всичко. Препдочита да яде достатъчно, така че да не му е тежко, а по- късно, ако огладнее да яде пак. За него няма значение дали е ял 2 пъти или 8 пъти. Яде тогава, когато е гладен. Няма значение дали минава 6 вечерта или пък е 12 на обяд и той още не е закусвал. За него храната не е смисълът на живота му, а просто гориво, което му доставя наслада, когато има нужда от него. През другото време, той е толкова погълнат от това, с което се занимава, че няма никаква нужда да запълва времето си с хранене.

Урок 2

Храната не е смисъл на живота, а гориво, което ни носи наслада, когато имаме нужда от него.

От него научих, че не е нужно винаги да правиш структурирани тренировки, за да си във форма. Той тренира, когато му се тренира, а през другото време е точно като децата – непрекъснато прави нещо – дали ще скочи на парапета на някой мост, докато най-спокойно си върви; дали ще се набере на някой клон, нищо че последния път си избра крехък клон, който се счупи; дали с лекота ще скочи върху някоя висока скала или просто ще вземе на спринт някой хълм в планината. За него няма значение. Той не тренира за визия. Тренира за живота – тренира за това да предизвиква себе си и да се радва на възможностите, които притежават телата ни, преживявайки живота. Той е в по-добра форма, отколкото 90% от хората, които познавам – тези, които тренират всеки ден и треперят над всяко повторение и всеки килограм.

Урок 3: За да си във форма не е важно само какво правиш в залата. За да си във форма, трябва да използваш тялото си – по цял ден. Да го движиш по всевъзможни начини, провокиран от спонтанен подтик, а не рутинен навик.

Ментор 3: Сестра  ми- Габи

Ако още не знаете, имам сестра близначка. Когато ни видят заедно, казват: „Ех, колко много си приличате.“ Тогава казваме: „Ние сме близначки.‘ Винаги следва изречението: „Наистина? Значи изобщо не си приличате!“

Да, макар че сме близначки, сме колкото еднакви, толкова и различни. Габи беше от децата, които винаги са били малко по-пълни. Децата, които обичат допълнителни порции и не се срамуват да си ги поискат. Любовта ѝ към храната, я доведе до там, че на 17 години, тежеше 96кг. Определено си тежеше на мястото.

До деня, в който не реши, че това не е тялото, в което иска да живее; тяло, което да я определя и по което другите да я съдят. Реши, че храната не е най-ценното нещо в живота и се промени изцяло. Започна, не да тъпче тялото си, а да се грижи за него. Преди за нула време си изяждаше порциите.

Днес, Габи е от жените, които правят задръстване, когато ходят по улиците. Изглежда великолепно и е в отлична форма. Сяда на масата и понякога даже ме дразни, колко изискано се храни. Как реже малки хапки, дъвчи бавно и яде достатъчно. Няма да я видите да си сипва допълнително или да препълва чинията си.

Урок 4

Това, къде сте в момента не е важно. Важно е кой искате да бъдете. Да си във форма няма срок на годност и няма възраст. Да си във форма е въпрос на избор. Навиците се възпитават и са следствие от решение, което взимаме!

Ментор 4:Баба ми- Еми

Мнозина смятат, че да си във форма е до определена възраст. Всъщност, да си във форма е начин на живот, а не временно състояние. Баба ми е на 76 години, а изглежда невероятно. Не защото ми е баба, а защото на бялото не можеш да кажеш черно. Винаги съм се възхищавала на това колко бавно се храни и с какво желание приготвя храната. Като малка се дразнех колко време отделя, за да прецизно да нареже салатата или как ситно нарязва магданоза. Отнема повече време, а на кой му пука как е нарязано. С времето разбрах, че съм грешала. Част от удоволствието да се храниш е в това да си приготвиш храната – с желание и отношение.

Баба ми не е от хората, които са спортували, но е от жените, които винаги будят възхищение. Тя непрекъснато прави нещо. Ако е на село, по цял ден е в градината – носи нещо, подрежда, копае, коси тревата, плеви цветята, полива градината, мие прозорците. Фитнес вкъщи, с подръчни материали.

Урок 5

Да си във форма е начин на живот; отношение към живота и грижа към детайлите.

Ментор 5: Малката ми братовчедка- Мариела

Замисляли ли сте се колко много можем да научим от децата? За мен те са наши учители. Напомнят ни това, което сме забравили и ни намекват, че сме взели себе си и живота, прекалено на сериозно.

Обичам да гледам Мими, когато се храни. В чинията ѝ всичко е нарязано на малки хапки. Тя се радва на всяко парченце, така сякаш е получила подарък. Загребва си една хапка, слага я в устата си. Затваря очи, така както, когато изпитваме наслада от нещо. Сякаш няма нужда да го виждаш, само да усещаш. После бавно го дъвче и се усмихва.

Може да яде 1 ябълка… цял ден – на малки хапки. Яде малко, после започва да и играе и по-късно пак отхапва. Ако се нахрани, дори да я молиш на колене да изяде още една хапка за мама или за тате, категорично отказва. Да, децата не ядат, когато се нахранят. Спират и не преяждат. Когато пък е гладна, нищо не може да оправи настроението ѝ, преди да ѝ дадеш възможност да яде.

Урок 6

Храненето е преживяване. Храненето е удоволствие и като всяко такова, трябва да бъде с мярка – ако ядем прекалено малко, тогава не изпитваме наслада; ако ядем прекалено много, отново се губи удоволствието.

Урок 7

Малките деца винаги са във форма, защото непрекъснато се движат – скачат, тичат, пълзят. Малките деца винаги са във форма, защото, когато сa уморени – почиват. Дете, което е уморено, винаги сяда или заспива. Децата знаят, че почивката ражда шампиона.

Това са моите ментори. Учителите, от които научих повече, отколкото от който и да било учебник или гуру. Замислете се! Сигурна съм, че ги има и около вас. Просто ги наблюдавайте. Хората около нас, винаги притежават това, от което се нуждаем и ни го дават безплатно. Просто внимавайте!

Ако все още се лутате и искате да постигнете баланс с храненето и тренировките, разгледайте 5-те ми книги за тренировки и хранене. Във всяка една от тях, ще намерите отговора на въпросите за това как да структурирате тренировките си; как да се справите с емоционалното хранене; как да се храните здравословно без да е еднообразно и как цялостно да подобрите начина си на живот.