Разочарованията – лек за ината!

„Провалът и поражението са временни преживявания…”

Вчера вечерта се прибрах вкъщи. Имах желание да подготвя няколко статии за през седмицата, но се чувствах доста изморена. Понякога и аз имам моменти, когато умората ме наляга и сякаш нямам сила да правя нищо… и реших да не правя нищо! Избрах любимата си класическа музика да озвучава вечерната ми тишина, а аз потънах в размишления. Прекарах една на пръв поглед безцелна вечер, която обаче се оказа далеч от такава.

Всички спомени, всички равносметки, които си направих ми дадоха да разбера колко много съм се променила… или по- скоро колко много се е променило виждането ми за живота и всички преживявания, които го съпътстват!

Стигнах до заключението, че понякога сме инатливи ученици… и живота няма друг избор, освен да ни излекува от ината чрез разочарования! На моменти в съзнанието ми проблясваха спомени, които пораждаха странно чувство… спомени, които ме връщаха към моменти, в които сърцето ми беше сковано от нерешителност и страхът се беше заселил в душата ми! Моменти, когато се поглеждах в огледалото, а в отражението ме гледаше човек изпълнен с неудовлетворение,несигурност, болка и потънал в илюзорна действителност.

После неусетно се върнах тук…в сегашния момент и усетих облекчение… облекчение от това, че никакво поражение в бъдещето няма да ме нарани така дълбоко, както разочарованията в миналото! Питате се защо? Защото вече не живея в илюзия! Защото вече не ме е страх да погледна нещата такива каквито са! Защото вече не изпитвам необходимост да бягам от себе си и случващото се, чрез изкривяване на действителността…

Защото вече знам, че в живота си ще срещам неочаквани, временни неуспехи, но няма да си позволя да се ги приема за окончателен провал!

Защото вече знам, че всеки един ден крие уроци, които трябва да науча! И ако съм достатъчно „присъстваща” в настоящето, ще имам възможността да ги разпозная и да се поуча, докато уроците са все още приятни и ненатрапчиви! Защото всеки ден, в който откажем да научим урока си, можем да сме сигурни, че „утре”ще ни го поднесе отново, но този път ще ни принуди да се поучим с цената на много повече усилия и страдание!

Защото в противоречие с масовото схващане, че животът е жесток и несправедлив, аз осъзнах, че животът е прекрасен и че дава възможност на всеки да извърви пътя, който ще го отведе към желаната цел. Но за съжаление често пъти хората, вкопчили се в представата си за това кой точно е пътят, който ще ги изведе към успеха, пропускат правилната пътека и се загубват в трънливи пътища!

Защото хората, привързани към образа си на жертви, пропускат да осъзнаят, че неуспехите всъщност са нещо, като пътни знаци към успеха… пътни знаци, които ни напомнят, че сме объркали пътя и че ако наистина искаме да достигнем до целта трябва да се отклоним малко!

… тогава пак си казах, че нищо в бъдещето няма да ме нарани така дълбоко, както разочарованията в миналото… защото обръщайки се назад, виждам, че именно тези обрати в живота ми, са „силата”  която ме е връщала на правилния път всеки път, когато съм си позволила да се отклоня!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!