„Никога няма да промениш живота си, докато не промениш нещо, което правиш ежедневно. Тайната към успехът е в ежедневната ни рутина.“ – Джон Максуел
Едно от най-важните неща в моя ден е рутината. Някои хора се ужасяват от тази дума и я асоциират със скука и безличност. Смятат, че рутината означава, че са в застой. Според мен, всичко опира до това какви са дейностите, които включваш в ежедневната си рутина.
Веднъж прочетох едно интервю с Джун Хю (професор в Принстън), който казва, че целият му живот е изграден върху рутината. Почти всичките му дни изглеждат по абсолютно един и същ начин. И любимата ми фраза: „Имам голяма толерантност към повторяемостта.“ Помислих си, че това изречение накратко описва моята гледна точка за живота. Не можеш да постигнеш дадена цел, ако не й отделиш достатъчно време и не повтаряш едно и също нещо отново и отново.
Много хора гледат на повторяемостта като еднообразие, защото забравят, че всеки ден, дори когато правиш едни и същи неща, ти ги изпълняваш по различен начин. Защото всеки ден си различен човек. Всеки път, когато повториш едно нещо, започваш да го изпълняваш по-добре и откриваш детайли за неговата същност, които преди са били недосегаеми. Защото ти не си бил достатъчно подготвен и знаещ, за да ги забележиш.
Любимите ми книги за четене са компилации от писма на велики хора. Сред любимите ми са писмата на Ван Гог до брат му Тео, писмата на Чайковски, книгите на Андре Мороа, в които са побрани доста писма на Виктор Юго, Балзак, Жорж Санд и т.н. Това, което са успели да създадат е непреходно, но четейки за ежедневните им дейности и навици, човек открива онази простота на ежедневието. Това всеки ден да се събуждаш и да правиш едни и същи неща – отново и отново, защото си избрал да отдадеш живота си на дадено призвание. Точно в това е техният гений – „голямата толерантност към повторяемостта“. В следващите редове, ще споделя с вас моите осъзнавания за ползите на това да имаш стабилна ежедневна рутина:
1.Рутината освобождава съзнанието ти
Звучи странно и противоречиво, но когато човек изпълнява рутинни действия, те са автоматизирани. Знаем колко време отнемат, знаем точно по какъв начин ги изпълняваме. Знаем какво да очакваме и какво следва. Това освобождава съзнанието ни и ни дава възможност да се фокусираме върху по-значими неща. Както казва Остин Клеон:
„Вместо да ограничава свободата ни, рутината ни дава свобода, като ни защитава от възходите и паденията на живота и ни помага да се възползваме от ограниченото време, енергия и талант.“
2.Рутината осигурява количествените натрупвания, необходими за прогрес
Това всеки ден да се събуждаш и да отделяш време, за да пишеш; да тренираш; да учиш; да работиш върху своето призвание (каквото и да е), е крачката напред, която правим всеки ден. На фона на един ден изглежда незначително, но когато повтаряш едно и също нещо в продължение на 365 дни, на две-три години, то се натрупва. Обръщаш се назад и виждаш, че онези на пръв поглед незначителни действие, са довели до пълна трансформация и са те придвижили до целта или поне много близо до нея.
3.Рутината ни помага да се чувстваме като себе си
От какво е изградена ежедневната рутина? От навици. Навиците отразяват нашите приоритети и ценности. Ежедневните навици отразяват това какви хора сме, какви стремежи имаме и какво ценим в живота си. Ежедневната рутина са малките навици, които ни помагат да се чувстваме като себе си. А това е много важно, защото ако не знаеш кой си, не знаеш и какво има значение за теб. Когато не знаеш какво е значимо, не знаеш и по какъв път да тръгнеш. И всеки ден се луташ. Привидно вършиш работа, но в действителност се въртиш в омагьосан кръг.
4.Рутината създава време
Рутината създава време за дейностите, които имат значение за нас. Когато нещо е рутина, това означава, че го правим всеки ден. Няма значение дали сме уморени, ядосани, натоварени, недоспали. Рутината е задвижващото колело, което оставя нуждата от мотивация на заден план. Изисква се много енергия, за да усъвършенстваш изкуството/работата си. Енергията е ограничена и ако я прахосваме във всевъзможни неща, когато решим да отделим време, вече нямаме сили за нещата, които наистина имат стойност.
