Как обичате да ядете пържолата си? Вероятно доста препечена! От кой тип хора сте? От тези, които с погнуса гледат средно опечена пържола, която в средата още е леко розова или от тези, които си умират пържолата им да е приготвена по този начин?
Няма значение,от кои сте, защото съм сигурна, че след прочитането на следващите няколко реда, ако не друго, поне ще дадете шанс на средно опечените пържоли.
Какво се случва с месото, когато го печете прекалено много?
Става доста твърдо, нали? Аз винаги се възхищавам на хора, които съсипват свинските пържоли по този начин. Цяло изкуство си е да докараш сочна, мазна, свинска пържола, до наподобяваща подметка храна. За съжаление това е по-скоро норма, отколкото изключение.
Когато печете месото прекалено много, то става твърдо и сухо, защото молекулите на мазнините и протеините се „оплитат” и се съединяват/ срастват заедно. Получава се тъкан, която е доста трудна за дъвчене, рязане и следователно храносмилане. Най-лошото е, че в целия този процес, изчезват и най-ценните нутриенти- тези, заради които ядем; тези, от които тялото ни има нужда.
Прекаленото печене, води до това, че топлината ограбва храната от нутриенти, като създава химични реакции между различните хранителни вещества, които пък от своя страна формират нови химични съставки, които са непознати за тялото ви– т.е. то не разбира техния език; не знае какво да прави с тях и докато намери начин да отговори на тяхното присъствие и изисквания, те вече са взели контрола в свои ръце и вършеят из тялото, нанасяйки поражения върху органите, съдовете, хормоналния баланс и т.н.
Когато месото бива готвено правилно, тогава много голяма част от нутриентите се запазват. Получава се така, че готвенето само подобрява качеството и възможността на тялото да усвои тези нутриенти.
Не е случайно, че повечето традиционни рецепти, достигнали до нас, изискват 4-6 часово печене на месото. В този процес, месото се опича бавно, без да губи полезните си хранителни съставки.
Преди обичах да гледам кулинарни предавания. Има доста добри продукции и има някои готвачи, които наистина са попили мъдростта на традициите и рецептите и всичко, което приготвят има доста замисъл. Добрите готвачи се възползват от разнообразието и различните форми на храна, до които имаме достъп. Те използват всичко възможно от храната, без да изхвърлят половината от нея.
Начините за приготвяне също играят важна роля в това дали храната запазва, както вкусовите си качества, така и наличните за усвояване от организма нутриенти. Готварските техники, които би трябвало да се използват при готвенето ( но които ние често пренебрегваме в стремежа си да приготвим храната максимално бързо), допринасят за това да поддържат влагате вътре в месото, което от своя страна позволява на водните молекули да си вършат работата.
Какво означава това?
Когато бъде загрята, тази влага в месото, създава условия за хидролитично разцепване. Когато температурата е в умерени градуси, водните молекули играят ролята на ножове, които внимателно насичат/ нарязват протеините и успяват да омекотят дори най-жилавите тъкани. Освен това водата пречи на нутриентите да се „вплитат” и да образуват консистенция, която води до превръщането на сочната ви пържола в подметка.
Точно този процес, прави храната вкусна или по-скоро ни дава възможност да усещаме вкуса ѝ. Вкусовите ни рецептори са малки. Рецепторите, чрез които химикалите се свързват с тях също са миниатюрни. Затова частиците, които придават вкус, също трябва да са малки.
Например, ако пробвате да ядете сурово месо, то със сигурност няма да ви е вкусно. Ако го сготвите, процесът на готвене помага за освобождаването на вкуса, който е „заключен” в месото, защото гореспоменатия процес на хидролитично разцепване, помага за „нарязването” на протеините на малки сегменти, които създават аминокиселини, наречени пептиди. Точно тези пептиди са с големина, която перфектно пасва на големината на вкусовите рецептори. Когато това се случи, ние успяваме да усетим истинския вкус на храната.
Ето тук идва и мястото да разберете, защо е важно да готвим всички части от пържолата и „мръвките”- хрущяли,кокали, кожа и т.н.
Ако приготвяме месото на бавен огън, гореспоменатия процес помага за постепенното „освобождаване” на нутриенти от съединителната тъкан. Така стигаме до това, че от месото, кокалите и другите сготвени части, се освобождават минерали и молекули, които са изключително хранителни и които са в основата на здравите кости.
За да запазите ставите си здрави, трябва да знаете от какво зависи здравето им. Ключовият фактор за здравето на ставите е здравето на колагенът във връзките и сухожилията. Колагенът в общи линии се състои от семейство био- молекули и най- важните сред тях са тези на глюкозаминогликаните.
Когато готвите месото, без да отстранявате кокалите, хрущялите, сухожилията, се получава бульон, в който в процеса на готвене са се „освободили” всички необходими хранителни вещества, които осигуряват на ставите ви градивните блокове, от които те се нуждаят. С други думи вие им предоставяте цялото семейство глюкозаминогликани, както и добро количество минерали.
Предимството на това да си набавяте необходимите на тялото нутриенти, чрез истинската храна, а не чрез таблетки закупени от магазина, е във факта, че пълният „пакет” нутриенти в конкретната храна, правят храната много по-лесна за обработване, абсорбиране и използване по предназначение в организма.
Бульонът, който се получава е нещо, като еликсир на здравето. Глюкозаминогликаните в него, стимулират растежа на здрав колаген и дори могат да „поправят” повредите в ставите. Това прави ставите по-силни и ви помага да се движите по-добре и най-важното без болки.
Освен това здравият колаген не е само в ставите. Истината е, че той е навсякъде- костите, кожата, косата, артериите. Ако не съм ви убедила все още, защо здравият колаген е толкова важен, замислете се за досадния целулит, от който се опитвате да се отървете. Една от причините за „портокаловата кожа” е именно недостатъчно здравия колаген.
Лично аз много обичам да ям хрущяли, краищата на кокалите и други подобни неща. Всеки път, когато видя някой, който яде пържола или бутче и оставя хрущяла и другите подобни, защото „били гнусни”, сърцето ми прескача удар и очите ми се насълзяват. Работата е там, че яденето на хрущяли е добре за вашите собствени хрущяли. Яденето на дреболии е добре за вашите собствени органи. Яденето на кокали ( като имам предвид по-скоро краищата и костния мозък) е добре за вашите собствени кости. Схващате ли мисълта ми?
И най-добрата част е, че ДНК-то ви разпознава това. Вашите гени са свикнали да получават тези нутриенти от бульони от кокали и дреболии, и липсата на този тип хранителни вещества кара тялото и здравето ви да страдат.
Готвенето е методът, който можем да използваме, за да правим храната си още по-здравословна или пък напротив- по-нездравословна. Всичко, отново, е в наши ръце и в това дали готвим, използвайки натрупаната мъдрост, която носят рецептите или просто претупваме процеса, за да имаме нещо готово в чинията, с което да задоволим физическия си глад, в краткосрочен аспект, но да оставим тялото си да гладува в дългосрочен аспект! От нас зависи!
И още малко смях с Гордън Рамзи:
И две клипчета- едно от тренировката ми вчера и едно от опитите ми да ходя на ръце.
//
//
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Това е 12-ти брой на моето онлайн списание- IFS Journal-a. По случай годишнината от издаването на журнала, всеки, който се абонира този месец, ще получи, безплатно, IFS Journal 9. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
