Опитваше се да се освободи от оковите на собствените си очаквания, но съумяваше да го постигне само в моментите, когато беше сред другите. Сякаш личността ѝ, всичко, което се опитваше да скрие от себе си и да признае пред себе си, се разтваряше в огромната тълпа от хора. Смесваше се с техните емоции, действия и поведение. Само в присъствието на хората, усещаше успокояващата прегръдка на бягството от себе си. Само тълпата успяваше да ѝ даде усещането за сигурност, за което така жадуваше, но което толкова ѝ липсваше, когато останеше сама със себе си. Само в тълпата се чувстваше така сякаш това, което беше, това, което презираше у себе си, се смаляваше и придобиваше миниатюрни размера на фона на това, което бяха всички останали.
Бягство, което обичаше да предприема всеки път, когато почувстваше тревогата и неудовлетворението да нашепват в тишината на собственото ѝ присъствие.
Най-достоверният тест за приемане на себе си е това как се чувствате, когато сте сами. Мнозина бягат от срещата със себе си, със собственото си присъствие. Точно заради това много хора се впускат във връзки, в приятелства и взаимоотношения, които само подсилват неудовлетворението и ги карат да се чувстват още по-сами.
Мнозина използват чуждото присъствие, за да си „събират“ емоции, мнения и гледни точки, които да им дават оценка за собствената им самоличност. Мнозина използват другите, за да получават представа за самите себе си. По правило клоним към общуването с тези, които по един или друг начин затвърждават убежденията, които БИХМЕ ИСКАЛИ да имаме за себе си. Страним от тези, които ни потвърждават точно това, което знаем, че сме; точно това, от което бягаме. Безразлични сме към тези, които ни казват това, което със сигурност знаем, че не сме и следователно по никакъв начин не би провокирало емоция- нито положителна, нито отрицателна.
Използваме ситуациите и хората, за да бягаме от собствените си емоции. Когато човек остане сам, тишината на присъствието му отразява това, което е вътре в него. Когато приемате себе си, когато подхождате с разбиране към това, което сте и това, което не сте, тогава тишината, която ви обгръща е приятна.
В случаите, когато изпитваме отрицание към себе си, когато се опитваме да бягаме от това, което не искаме да изпитваме, тишината на собственото ни присъствие е ужасно шумна. Провокира неудобство и ни подтиква да предприемаме бягство сред тълпата- мястото, където се опитваме да заглушим вътрешния вик на това, което потискаме, това, което не искаме да изпитваме и да присъства.
Всяка една емоция, която се опитваме да потискаме- тревогата, неудовлетворението, притеснението, всъщност не са проблем. Те не са проблем, от който трябва да бягаме. Даже напротив. Както всичко останало в живота, на пръв поглед негативното, всъщност е най-големият ни помощник, най-добрият ни приятел.
Обичам да казвам, че външния свят драматизира вътрешния, подсилва го, за да привлече вниманието ни и да ни насочи към това, което се случва вътре в нас. Негативните ситуации в живота са просто подсилената материална форма на това, което е вътре в нас. Отрицателните емоции не са проблем, те са просто известие. Те са гласът на нещо , което сме запратили в някое отдалечено кътче на душата си, с надеждата никога повече да не разберем за неговото съществуване. Пратили сме го на заточение в душата си, с надеждата, че никога няма да намери пътя към повърхността, където да изплува и да се завърне в живота ни със спомена за нещо, което така отчаяно искаме да забравим.
Всичко, което пренебрегваме, всичко, с което отказваме да се занимаваме и да свършим, проблеми, които отказваме да разрешим и се заблуждаваме, че игнорирайки ги, те няма повече да ни пречат, всъщност само нараства. Това ни поведение всъщност им дава време да съберат сили, да нараснат и да се завърнат в живота ни с гръм и трясък. Игнорирайки ги ние рискуваме един ден те да се върнат и да ни заварят неподготвени. Тяхната сила, винаги пречупва нашата слабост.
Всяка една емоция, от която бягате е просто ехото на това, което сте пратили на заточение в душата си. Неговият страдащ вик за внимание и грижа. Всеки проблем, всъщност не е нещо страшно, а е просто индикация. Всеки един проблем, просто разкрива слабостта, която имате- тази, която ви пречи да вървите напред и да реализирате потенциала си. Проблемът е най-голямата помощ и подкрепа от живота. Именно той ви показва, какво трябва да подобрите, за да разтворите вратите пред себе си и да нахлуете в бъдещето, за което мечтаете.
Винаги, когато изпитате негативна емоция, не бързайте да я прогоните или замаскирате с правенето на нещо или присъствието на някого. Вместо това, имайте смелостта да се разровите в себе си и да откриете проблема. После го решете. Нямате представа какъв товар се смъква от плещите, тогава, когато имате смелостта да правите това, от което се страхувате.
В единия случай, имате нужда от малко кураж, за да действате и после получавате удовлетворение, което ви вдъхновява и движи напред.
В другия случай, живеете на скамейката на собствения си живот и всеки ден съществуването ви, ви тежи все повече- натоварено от страхове, съмнение и отказ да действате!
Животът е игра! Само тези, които участват и всъщност ИГРАЯТ, са тези, които минават на следващото ниво и успяват!
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
Много хубава статия! Благодаря!