For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

149

sofia utro

Опитваше се да се освободи от оковите на собствените си очаквания, но съумяваше да го постигне само в моментите, когато беше сред другите. Сякаш личността ѝ, всичко, което се опитваше да скрие от себе си и да признае пред себе си, се разтваряше в огромната тълпа от хора. Смесваше се с техните емоции, действия и поведение. Само в присъствието на хората, усещаше успокояващата прегръдка на бягството от себе си. Само тълпата успяваше да ѝ даде усещането за сигурност, за което така жадуваше, но което толкова ѝ липсваше, когато останеше сама със себе си. Само в тълпата се чувстваше така сякаш това, което беше, това, което презираше у себе си, се смаляваше и придобиваше миниатюрни размера на фона на това, което бяха всички останали.

Бягство, което обичаше да предприема всеки път, когато почувстваше тревогата и неудовлетворението да нашепват в тишината на собственото ѝ присъствие.

Най-достоверният тест за приемане на себе си е това как се чувствате, когато сте сами. Мнозина бягат от срещата със себе си, със собственото си присъствие. Точно заради това много хора се впускат във връзки, в приятелства и взаимоотношения, които само подсилват неудовлетворението и ги карат да се чувстват още по-сами.

Мнозина използват чуждото присъствие, за да си „събират“ емоции, мнения и гледни точки, които да им дават оценка за собствената им самоличност. Мнозина използват другите, за да получават представа за самите себе си. По правило клоним към общуването с тези, които по един или друг начин затвърждават убежденията, които БИХМЕ ИСКАЛИ да имаме за себе си. Страним от тези, които ни потвърждават точно това, което знаем, че сме; точно това, от което бягаме. Безразлични сме към тези, които ни казват това, което със сигурност знаем, че не сме и следователно по никакъв начин не би провокирало емоция- нито положителна, нито отрицателна.

Използваме ситуациите и хората, за да бягаме от собствените си емоции. Когато човек остане сам, тишината на присъствието му отразява това, което е вътре в него. Когато приемате себе си, когато подхождате с разбиране към това, което сте и това, което не сте, тогава тишината, която ви обгръща е приятна.

В случаите, когато изпитваме отрицание към себе си, когато се опитваме да бягаме от това, което не искаме да изпитваме, тишината на собственото ни присъствие е ужасно шумна. Провокира неудобство и ни подтиква да предприемаме бягство сред тълпата- мястото, където се опитваме да заглушим вътрешния вик на това, което потискаме, това, което не искаме да изпитваме и да присъства.

Всяка една емоция, която се опитваме да потискаме- тревогата, неудовлетворението, притеснението, всъщност не са проблем. Те не са проблем, от който трябва да бягаме. Даже напротив. Както всичко останало в живота, на пръв поглед негативното, всъщност е най-големият ни помощник, най-добрият ни приятел.

Обичам да казвам, че външния свят драматизира вътрешния, подсилва го, за да привлече вниманието ни и да ни насочи към това, което се случва вътре в нас. Негативните ситуации в живота са просто подсилената материална форма на това, което е вътре в нас. Отрицателните емоции не са проблем, те са просто известие. Те са гласът на нещо , което сме запратили в някое отдалечено кътче на душата си, с надеждата никога повече да не разберем за неговото съществуване. Пратили сме го на заточение в душата си, с надеждата, че никога няма да намери пътя към повърхността, където да изплува и да се завърне в живота ни със спомена за нещо, което така отчаяно искаме да забравим.

Всичко, което пренебрегваме, всичко, с което отказваме да се занимаваме и да свършим, проблеми, които отказваме да разрешим и се заблуждаваме, че игнорирайки ги, те няма повече да ни пречат, всъщност само нараства. Това ни поведение всъщност им дава време да съберат сили, да нараснат и да се завърнат в живота ни с гръм и трясък. Игнорирайки ги ние рискуваме един ден те да се върнат и да ни заварят неподготвени. Тяхната сила, винаги пречупва нашата слабост.

Всяка една емоция, от която бягате е просто ехото на това, което сте пратили на заточение в душата си. Неговият страдащ вик за внимание и грижа. Всеки проблем, всъщност не е нещо страшно, а е просто индикация. Всеки един проблем, просто разкрива слабостта, която имате- тази, която ви пречи да вървите напред и да реализирате потенциала си. Проблемът е най-голямата помощ и подкрепа от живота. Именно той ви показва, какво трябва да подобрите, за да разтворите вратите пред себе си и да нахлуете в бъдещето, за което мечтаете.

Винаги, когато изпитате негативна емоция, не бързайте да я прогоните или замаскирате с правенето на нещо или присъствието на някого. Вместо това, имайте смелостта да се разровите в себе си и да откриете проблема. После го решете. Нямате представа какъв товар се смъква от плещите, тогава, когато имате смелостта да правите това, от което се страхувате.

В единия случай, имате нужда от малко кураж, за да действате и после получавате удовлетворение, което ви вдъхновява и движи напред.

В другия случай, живеете на скамейката на собствения си живот и всеки ден съществуването ви, ви тежи все повече- натоварено от страхове, съмнение и отказ да действате!

Животът е игра! Само тези, които участват и всъщност ИГРАЯТ, са тези, които минават на следващото ниво и успяват!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

 

IFS Journal 10Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори