самота

Опитваше се да се освободи от оковите на собствените си очаквания, но съумяваше да го постигне само в моментите, когато беше сред другите. Сякаш личността ѝ, всичко, което се опитваше да скрие от себе си и да признае пред себе си, се разтваряше в огромната тълпа от хора. Смесваше се с техните емоции, действия и поведение. Само в присъствието на хората, усещаше успокояващата прегръдка на бягството от себе си. Само тълпата успяваше да ѝ даде усещането за сигурност, за което така жадуваше, но което толкова ѝ липсваше, когато останеше сама със себе си. Само в тълпата се чувстваше така сякаш това, което беше, това, което презираше у себе си, се смаляваше и придобиваше миниатюрни размера на фона на това, което бяха всички останали.

Бягство, което обичаше да предприема всеки път, когато почувстваше тревогата и неудовлетворението да нашепват в тишината на собственото ѝ присъствие.

Най-достоверният тест за приемане на себе си е това как се чувствате, когато сте сами. Мнозина бягат от срещата със себе си, със собственото си присъствие. Точно заради това много хора се впускат във връзки, в приятелства и взаимоотношения, които само подсилват неудовлетворението и ги карат да се чувстват още по-сами.

Мнозина използват чуждото присъствие, за да си „събират“ емоции, мнения и гледни точки, които да им дават оценка за собствената им самоличност. Мнозина използват другите, за да получават представа за самите себе си. По правило клоним към общуването с тези, които по един или друг начин затвърждават убежденията, които БИХМЕ ИСКАЛИ да имаме за себе си. Страним от тези (още…)