За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Andrea Ager
Andrea Ager

Да загрявате  преди тренировка или не? Въпрос, на който ще получите толкова различни отговори, към колкото различни хора го отправите.

Знаете, че експериментите ми с тренировките и храненето са ДОСТА. Пробвала съм много и съм направила всевъзможни грешки, след това съм лекувала последствията, докато накрая знаейки какво не работи, стигнах до това, което всъщност работи.

Една от мисиите на блога ми е да ви спестя цялото това ходене по мъките и да ви насоча към това, което наистина върши работа, а после изборът дали да ми се доверите или не е изцяло ваш.

Що се отнася до загрявката, пробвала съм всевъзможни неща- от типичната загрявка на кардио уредите, през статичния стречинг, до това изобщо да не загрявам и влизайки в залата направо да се залавям за „съществената част“.

Ако искате пробвайте и вие, но нито едно от гореизброените НЕ работи!

Хубава е утопичната идея зад това да тренираш без загрявка, защото трябва винаги да си подготвен за неочакваното. Може би, ако динозавър те подгони на бул. България, ще трябва да си свикнал да мобилизираш всичките си физически способности, без преди това да се обърнеш към него и да му кажеш: „Къща! Трябва да загрея първо!“

Истината е, че живеем в свят, който доста се различава от това, което е било преди и това, което ще бъде в бъдеще. Ако в миналото, хората наистина е трябвало по всяко време да са подготвени за неочакваното и да са имали достъп до пълния капацитет на физическите способности на момента- без предварителна подготовка, днес това е привилегия на малцина.

Защо?

В миналото ежедневието на хората е налагало съвсем различни изисквания върху тялото и физическите им способности. Ако цял ден работиш на полето или на двора, цял ден пасеш животни, ходиш напред назад, навеждаш се да събереш нещо, изправяш се, катериш се, протягаш се да набереш нещо, вдигаш и пренасяш различни предмети, тогава на практика целодневно използваш тялото си според предназначението му- да се движи.

Когато обаче живееш в общество, като съвременното, където дори качването по стълбите е голям подвиг и мнозина предпочитат да изчакат асансьора; където работата е свързана с почти целодневно седене ( да не говорим за позата на седене, която масово заемат хората ( ще използвам момента да кажа: ИЗПРАВЕТЕ СЕ 😉 )), тогава тялото изобщо не е готово за подвизи свързани с физическа активност- особено такава, свързана с вдигане на тежести в залата.

Съвременния начин на живот е довел до там, че масово хората са изключително сковани, липсва им пълен обем на движение в ставите, който им пречи да се движат правилно и да трансферират необходимата сила и мощ.

Искам да запомните едно нещо и то е, че от най-голямо значение в залата е това дали можете да държите тялото си в неутрално положение. Мнозина дори нямат идея какво означава това. Често се случва да обяснявам на хората как трябва да стоят и седят правилно, а те ме гледат в недоумение и обясняват, че това е изключително неестествено. Всъщност напълно естествено е. Въпросът е в това, че сме се отклонили от естественото и сме се насочили към общоприетото, което рядко е олицетворение на правилното.

Вижте клипа, за да разберете как изглежда неутралната стойка

)

Отивайки в залата и бидейки типичен съвременен човек, с работа, която изисква от теб да седиш по цял ден, вероятността стойката ти да е изкривена и да се отклонява доста от неутралната позиция на тялото, е доста близо до 100%.

Това означава, че ако веднага се хвърлите да вдигате големи тежести, сами предразполагате тялото си към контузия и движение, което в дългосрочен аспект бавно и методично нарушава здравето и правилната механика на движение и функция на тялото.

Много по-добре би било, да отделите време, за да подготвите тялото си за тренировка. А какво означава това? Това означава да помогнете на тялото си да се репозиционира, така че да постигне така необходимата неутрална позиция. Това означава, че трябва да има замисъл зад загрявката- не просто статичен стречинг, не просто безцелно хабене на усилия на някой кардио уред! ЗАМИСЪЛ!

Аз съм привърженик на динамичната загрявка- такава, която е комбинация от упражнения за мобилност, стабилност, упражнения, които активират мускулите, които масово изолираме в ежедневните си дейности, а именно- гръбните мускули, глутеусите и коремните мускули; упражнения, чрез които да отпуснете мускулите, които пренатягаме с ежедневните дейности, а именно- гръдните мускули, трапецовидните мускули и хип флексорите..

Активирайки тези мускули, вие им напомняте, че трябва да работят и че имат функции, които трябва да изпълняват. Отпускайки пренатегнатите мускули и активирайки неработещите, вие позволявате на тялото си да постигне балансът, който е в основата на неутралната стойка.

Тогава вече, преминавайки към „същинската“ част, тялото ви започва от позиция, в която натоварването бива понесено от мускулите, а не от ставите и връзките, които се опитват да компенсират за недостатъчната мобилност, за отклоненията в стойката, които пречат на правилната биомеханика на движение.

И дори и да има атлети, които са в достатъчно добра форма, тялото им функционира правилно, моделът без загрявка може и да върши работа, но това не е причина да разпространяваме мита за тренировка без загрявка. Не можем да си позволим да изхождаме от частното към общото, защото това, което е валидно за малцинството, рядко е приложимо за мнозинството!

Лично аз работя основно с хора, чието ежедневие няма нищо общо със спорта и през по-голямата част от деня са физически неактивни. Принуждавайки ги да започват тренировката без загрявка, аз излагам тялото и здравето им на риск- нещо, което не бих си позволила.

Използвам тренировките, за да уча хората как да движат тялото си, как да го активират и усещат. Използвам ги, за да им помагам в контролирани условия в залата, да практикуват правилното движение на тялото си и после да трансферират това и в ежедневните дейности, за да се движат без болки и без риск от контузии.

С достатъчно практика, всеки един човек може да работи за това да достигне по-близо до способността да използва пълня си физически капацитет на момента. Въпросът е в това, че отнема време; умен подход; анализиране на слабостите по тялото и намирането на правилния подход, за да бъдат нанесени необходимите корекции в движението!

Не се подлъгвайте да тренирате, без преди това да подготвяте тялото си, за това, което го очаква.

Един човек, който е привърженик на „тренирайте без да загрявате“, веднъж ми каза, защо тогава хората се контузват въпреки, че загряват? Значи загрявката не помага! Смятам това за лековерно изказване. От времето прекарано в залата, мога да кажа, че 99% от хората изпълняват упражненията с доста лоша техника и именно това е причина за контузиите. Друга причина е фактът, че мнозина забравят да оставят егото си на вратата и не слушат тялото си. Когато тялото ви е уморено, в края на последната серия, на последното повторение и ви дава сигнали, че  е по-добре да спрете, но вие го напъвате да довърши серията- да, може да се контузите. Вината обаче ще е ваша и в неспособността ви да се вслушвате в това, което тялото ви казва, а не в това, че загряването е безполезно.

И въпреки всичко изборът е ваш. Моят съвет е да загрявате- УМНО. Аз загрявам, защото нямам време да съм контузена,а  мога да си позволя  10-15 минути да подготвя тялото си за тренировка.

Вие избирате!

В неделя направих и първите си „крачки“ на ръце! Много съм доволна и за пореден път се убеждавам, че човек може да постигне всичко, стига да реши!

)

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Това е 12-ти брой на  моето онлайн списание- IFS Journal-a. По случай годишнината от издаването на журнала, всеки, който се абонира този месец, ще получи, безплатно, IFS Journal 9. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_12BG (2)FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, моля споделете я

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори