Събуждаш се. Денят започва,а теб само мисълта да станеш и да посрещнеш новия ден те плаши до смърт. Чувстваш се сам, ограбен… празен. Емоциите бушуват в крехкото ти тяло и се чувстваш толкова пропит от болката, че само още един удар от живота и едва ли ще намериш сили да се изправиш…
В ума ти препускат спомени от миналото… моменти на щастие, гордост, удовлетворение… и сякаш подсилват още повече отчаянието и безизходицата ти… отчаянието, че бъдещето никога няма да се докосне до красотата на изминалите дни!
Така изглеждаше моят ден преди точно 5 години. На този ден, мечтите ми се разбиха на парченца. Всичко рухна за миг пред очите ми… моментът, в който се строполих на игрището превивайки се от болка, беше моментът, в който с мен се строполи всяка надежда,всеки копнеж и всяка мечта! Няма да ви занимавам с личната си история. За тези, които не я знаят, можете да разберете повече тук и тук.
Но днес реших да ви споделя как на пръв поглед „най-лошият ден”, „най-нечестното” събитие в живота ми, всъщност ми даде тласък, за да изградя живот,който ми носи изключително много щастие, удовлетворение и нестихващ ентусиазъм!
Никога няма да спра да ви го повтарям, но „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.”
Прекарах доста време след контузията подхранвайки илюзорната красота на миналото; отдавах се на самосъжаление; негативизъм. Позволих си болката, разочарованието и ПРОМЯНАТА да ме погълнат и малко по малко, ден след ден да ме разрушават!
И съм благодарна, че всичко се случи по този начин!
От тогава мина доста време и доста неща ми се случиха- и хубави и лоши!
Но днес, всеки път,когато се наложи да премина през някой от превратите на живота, аз знам, че мога!
Днес не се страхувам да се събудя и да посрещна новия ден, независимо от изненадата, която ми е приготвил, защото знам, че нищо няма силата да ме разруши, освен ако аз не го допусна.
Днес знам, че сами придаваме прекалено голямо значение на събитията и хората в живота си и че мислим, че не можем без някого или без нещо, докато не ни се наложи да посрещнем остатъка от живота си сами и разберем колко силни всъщност сме! Разбираме колко повече можем, колко по-голям потенциал имаме!
Днес не се страхувам да изпитвам болка, защото се научих как да се освобождавам от нея! Научих се, просто да ѝ позволявам да съществува, просто да приемам нещата, които се случват и тяхното право да се случват!
Днес не ме е страх от това, което ще се случи днес, защото знам, че последиците от събитието, зависят от начина, по който аз ще реагирам. Ако се тръшкам и хленча, винаги ще срещам съпротивата на живота и винаги злополучието ще ме преследва…
Но, ако приема случващото се, извлека си поука и продължа напред,малко по-мъдра от вчера, шансовете да „настигна” щастието са доста големи!
Днес не разчитам на другите да ме правят по-щастлива, да внасят разнообразие в живота ми и да ме откъсват от скуката… защото знам, че в самотата няма нищо лошо! Завършеният човек, човекът, който обича себе си може да е щастлив, дори, когато няма никой наоколо…
Днес не се опитвам да бягам от себе си, вкопчвайки се в другите, защото се научих да обичам себе си и да приемам себе си!
Днес вече осъзнавам, че промяната е единственото сигурно нещо, но в това се крие красотата на живота. Днес осъзнавам, че промяната винаги носи нещо по-добро,стига да имаш смелостта и силата да затръшнеш вратата към миналото и да погледнеш напред в настоящето и бъдещето, където те очаква всичко, към което се стремиш!
Днес вече знам, че безизходицата е просто оправдание за тези, които нямат смелостта да напуснат сигурното… за тези, които като муха в стаята, паникьосано „летят” напред назад, удряйки се в затворените прозорци, просто защото не могат да спрат, да се огледат и да видят широко отворената врата…
Днес знам, че лошите неща се случват, за да ни помогнат да видим хубавите по един нов, коренно различен начин. За да ни предложат нова гледна точка, която ще ни помогне да преоткрием света, такъв какъвто наистина е- красив, пълен с възможности, щастие и невероятни хора!
Лошите неща се случват, за да ни подскажат, че сме кривнали от пътя и че е по-добре навреме да направим обратен завой, да се върнем и да продължим към едно по-хубаво и по-добро за на място!
Днес знам, че „всичко има причина да се случи” е клише, но клишетата са най-верните и най-истинските неща за живота, защото са резултат от многократно повтарящи, доказали се събития!
Да, баскетболът беше нещо, което обичах да правя, изпълваше живота ми със смисъл и щастие, но… животът не е спирка! Животът е път, по който вървим. Нищо не е гарантирано и никой не знае какво ще прави утре, къде ще бъде, с кой… Но има ли значение? Животът е като детска игра… децата просто играят и се наслаждават на момента… без да имат някаква крайна цел… защото знаете ли, краят никога не е известен и обикновено е неочакван! Защо да прекарваме целия си живот, подготвяйки се за „крайната цел“, като не знаем дори, дали утрешният ден ще дойде!
Не пропилявайте днес, за да съжалявате за миналото! И без друго, обикновено преувеличаваме красотата на миналото, защото се фокусираме само върху това, което ни е правило щастливи… а в същото време преувеличаваме грозотата и болката на днешния ден, защото сме слепи за хубавите неща и мислим само з атова, което липсва!
***
А и преди 5г. бях машина на игрището, но не можех да правя лицеви опори, а вижте днес какво мога…
😉
Какво научихте вие от „най-лошото“ събитие в живота ви?
Ако тази статия ви е харесала или я намирате за полезна, моля споделете я с приятелите си!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook!
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
