For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

26
Снимка: http://www.adelaidenow.com.au

„Каквото и да пиша, смисълът
остава някъде извън мастилото,
извън ограниченията на листа.“

Яна Кременска

Тя ходеше по тъмните алеи в парка. Беше сама и друг на нейно място би се страхувал от тишината, от страховете, които дебнат зад храстите, от пустотата, която „населяваше” околностите. Но какво можеше да е по-мрачно от тревогите, които бяха обзели ума ѝ? Какво можеше да е по-страховито от мислите, които се надвикваха в съзнанието ѝ?

Вървеше и не забелязваше никой и нищо. Беше се пренесла в друг свят на сенки, болка и разочарование.

А коя е тя?Няма име. Тя, мога да бъда аз, а бихте могли да бъдете и вие!

Сякаш живеем в два паралелни свята. Един, който е истински. Този, който е реалността, която обаче рядко посещаваме. И друг, който е плод на илюзията. Плод на нашите мисли, предразсъдъци, страхове и разочарования. Свят към който сме обърнали поглед и рядко нещо от реалността си струва усилието да погледнем към истината.

Най-много страдания ни причиняват проблемите, които си измисляме. Почти винаги това, което ни тревожи и това, от което се страхуваме  е много по-незначително, отколкото изглежда в представата ни.

Замислете се за запаления огън в гората. Димът се носи наоколо и заема голяма площ. Ако наблюдавате от далече, си създавате илюзията, че има огромен пожар. Паникьосвате се и само наблюдавате отстрани, а облаците от дима ви обграждат, попиват в дрехите ви и ви карат да се задушавате.

И тогава се появява някой смел човек. Човек, който си е дал сметка, че „мащабите” на дима, не отговарят на размерите на огъня. Човек, който уверено минава през пушека и стига до пламъците, които в действителност се оказват малка, незначителна купчинка, която лесно може да бъде угасена… за сега!

Колкото по-дълго позволиш на огъня да гори и на пламъците да замъгляват зрението ти, толкова повече време даваш на огъня да се разпростре и толкова по-голяма възможност му даваш да нанесе опустошителни поражения.

Огънят и дима… нещо, като проблема и илюзията за проблема.

Понякога се плашим само от дима, който се носи и само, защото му позволяваме да замъглява зрението ни, се страхуваме да отидем до пламъците и да ги потушим, докато все още пожарът не се е разраснал.

Обикновено проблемът е доста по-малък, отколкото изглежда. Просто ние му придаваме по-голямо значение и седим отстрани, като наблюдатели. Анализираме ужасната картина и необратимите последици, които вероятно ще последват. И въпреки всичко рядко намираме куража да преминем през облаците дим и просто да решим проблема- да потушим пламъците.

Това, което прави живота труден, не са проблемите. Това, което го прави труден е отказът ни да решаваме проблемите. Това, което носи страдание е смута и паниката, в които изпадаме и неадекватното поведение към, което прибягваме.

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда  при количката в магазина.

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

 

И едно прекрасно стихотворение…
Навън е нощ. От тези – много тихите. 
От тези – дългите. Без дъно. И без бряг. 
Оттатък есента са само стихове. 
Оттатък зимите е пролет. Няма сняг. 


Навън е нощ. Дъждът си има сто причини. 
Вали. Вали… Не съм, каквото бях. Не съм. 
Моретата без чайки са съвсем горчиви. 
А лятото дали не беше само сън? 


Навън е нощ. От тези – най-мъгливите. 
В мъглата самотата някак не личи. 
И вятърът е от онези – дивите. 
Научих се на дъжд. Сега ми се мълчи. 


Навън е нощ. Живея сякаш на обратно. 
Дъждът ме прави да приличам на порой. 
Лекуват ли се белези от лава с вятър? 
Кой казва, че морето е безкрило? Кой?  


Навън е нощ. От тези – най-безсънните. 
От тези, във които само се мълчи. 
На пропаст ми прилича тъмното. 
От тези, дето издълбаваме сами. 


Селвер (вижте още ТУК)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори