Михаил Христов: Момчето,което надбяга съдбата!

Случвало ли ви се е да не сте срещали някого…да не го познавате, но всеки път, когато чуете името му или новина за поредния му успех, както в живота така и в спорта, сърцето ви да се изпълва с гордост? Гордост, че макар и светът да е пълен с песимисти, все още съществуват достойни, трудолюбиви и амбициозни хора, които са сред нас, за да чрез личния си пример да ни мотивират да не се отказваме и да продължаваме напред!

Точно такъв е и Михаил Христов! Той е уникален пример за неограничените човешки възможности, за силна воля и смело сърце! На 15 години след нещастен инцидент, се налага да му ампутират двете ръце! Така злополучния инцидент го завежда на място, където Мишо успява да покаже що за човек е! Мишо попада в света на леката атлетика, където дава заявка, че в бъдеще все по-често ще чуваме за него и невероятните му успехи! Вижте какво сподели Мишо и си откраднете поне частица от оптимизма и желанието за живот, което има това момче!

Инес Субашка: На колко години беше, когато се случи инцидентът? Какво точно се случи?
Михаил Христов: На 15 години,от електрически трансформатор изскача волтова дъга/подобно на светкавица/ и попада върху мен.Шансът да се случи е доста малък,а да оцелееш след 20 000 волта 1 на милион.Явно съм и малко късметлия.

ИС: Колко време ти отне да се възстановиш? През какви трудности премина? Как приемаше факта, че са ти ампутирали ръцете? Имаше ли моменти, когато смяташе, че бъдещето ти е обречено или напротив?
МХ: В болницата прекарах близо 3 месеца. Трудно беше самото седене в болницата. Не е едно от най-приятните места, но благодарение на добрия екип на Пирогов и на моят рехабилитатор-Иван, на който искрено благодаря за всичкото време отделено с мен, нещата не изглеждаха толкова лоши. Фактът или се приема и се гледа напред към новите възможности, или оставаш в миналото и губиш всичко!Аз избрах да се боря и да приемам лошото с усмивка.

ИС: Как започна да се занимаваш с лека атлетика? Как приемаха хората край теб това желание? Подкрепяха ли те?
МХ: Kъм леката атлетика ме насочи Стела Енева-многократна европейска и световна шампионка при параолимпийците. Да, подкрепиха ме разбира се!Спортът е нещо, което ми носи радост ,а и на близките ми.

ИС: Какви постижения имаш в леката атлетика до сега?
МХ: За една година в професионалния спорт,станах вицеевропейски шампион на дълъг скок за младежи,трети на световно първенство в същата дисциплина пак при младежите,а при мъжете съм бронзов медалист от европейско първенство.Сега сме в Дубай/Шарджа/ на световно първенство. Приключих участието си с две четвърти места на 100 и 200 метра и европейски рекорд на скока.Скоро бяхме и в Кувейт,там взех сребърен  медал на 100 метра.

ИС: Може ли да разкажеш малко повече за протезата, която имаш?
МХ: Протезата с която бягам е свръх лека и също толкова здрава около 700 грама е. Използвам я само за тренировки. Тази която използвам по-често се нарича мио-електрична, наподобява основните движения на човешката ръка.

ИС: Би ли разказал как минава един ден на Михаил Христов? 
МХ: Ако се готвя за голямо състезание отдавам почти цялото си време само на тренировки и почивка. Всички други ангажименти минават на второ място. Няма как!Спортът взима доста,но и дава. Иначе в свободното си време винаги намирам време за приятелите.

ИС: Следваш ли някакъв хранителен режим? Приемаш ли някакви добавки?
МХ: Спазвам хранителен режим.Основно приемам само качествена храна,богата на протеин,от въглехидратите преди тренировка може бързи въглехидрати. Добавките са неизменно свързани със почти всеки спорт.Натоварването при спринта и скока е доста голямо,така че аминокиселини,протеин, витамини, л-карнитин,креатин, списъкът е дълъг но за една качествена тренировка трябва да се приемат.

ИС: Какво е за теб леката атлетика?
МХ: Вече доста голяма част от моя живот!Ако не тренирам няколко дни, буквално започват да ме сърбят мускулите.Леката атлетика дава и доста добри възможности да се посетят различни страни-за една година бях близо месец и половина в чужбина на различни състезания. Дава ми също стремеж да продължавам напред, да гоня целите си,учи и на дисциплина.

ИС: Съжалявал ли си някога за избора си в моменти на трудност?
МХ: НЕ НИКОГА,винаги има победители и губещи! Ако загубя, търся грешките, които съм направил и продължавам напред.

ИС: Какво би казал на хората, които позволяват несполуките в живота да ги отказват от мечтите им?
МХ: Бих им казал че не печелят от това да седят и да се самосъжаляват. Даже и да паднем се изправяме и ако трябва ще паднем 100 пъти, преди да направим уверена крачка напред. В този ред на мисли,веднъж попитали Мохамед Али,по колко коремни преси прави,той отговорил-„Когато получа нетърпима изгаряща болка в корема,правя още хиляда.”

ИС: Кои са хората, които бяха до теб през цялото време?
МХ: Родителите ми, Стефан Стойков- моят треньор ,моята приятелка.

ИС: В какво вярваш и какво би пожелал на себе си, а и на останалите хора?
МХ: Вярвам в себе си, вярвам ,че човешкото тяло има безгранични възможности!Аз в малка степен успявам да го докажа. Бих си пожелал,да се видя на Олимпиадата в Лондон тази година,а защо не и на почетната стълбичка.На всички хора бих пожелал повече усмивки, повече радост и да гледат на живота от хубавата му страна. ВСЕКИ ПАДА! ВАЖНО Е ДА СЕ ИЗПРАВИШ И ДА ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД!