For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

369
Molly Galbraith

Инес Субашка: Благодаря, че прие поканата за интервю. Наистина харесвам това, което правиш и за мен е чест да запозная читателите си с теб и с нещата, с които се занимаваш! Би ли ни разказала малко повече за себе си.

Моли Галбрайт: Инес благодаря ти за възможността! Знам, че си интервюирала някои наистина невероятни хора, на които много се възхищавам и за мен наистина е чест да се наредя до тях!

Да направим дългата история кратка… занимавах се състезателно със спортна гимнастика и бях мажоретка. Хранех се доста зле през 10тте години, в които спортувах състезателно. Теглото ми непрекъснато се менеше, докато един ден се оказах доста тежка и нещастна. Това беше през 2004г., когато бях на 19г. Бях доста смутена от себе си и това, което бях. Работех на две места, учех по 18 часа, имах много приятели и да съм честна имах доста социален живот. Бях голяма фурия навсякъде, освен що се отнасяше до здравето и физиката ми.

Причината това толкова много да ме смущава, беше, че човек може да контролира само две неща в живота си: това което яде и това, което прави с тялото си. Не винаги имаш контрол над шефа и семейството си или учителят, приятелите ти, но винаги можеш да вземеш пълен контрол над това, с което се храниш и движението, което извършваш. По това време реших да си намеря треньор и да започна да спортувам и да се храня по-добре.

Разбира се, по онова време това означаваше да спра да посещавам McDonald’s по три пъти на ден и да започна да ям телешки сандвичи и да пия Gatorade ( нещо като Isostar), което не беше идеално, но поне се опитвах. През следващата една година, се влюбих в тренировките и храненето и започнах да чета всичко, до което имах достъп, както и да прекарвам колкото се може повече време около хора, които имаха страст към тренировките и храненето.

Превъртаме лентата напред до 2012г. и днес съм съсобственичка на Red Point Fitness , онлайн компания за хранене и тренировки, съсобственичка на J&M Strength and Conditioning,студио, където предлагаме персонални и групови тренировки и съсобственичка на Girls Gone Strong, фитнес обществото на жените! Така че да… бих казала, че това обобщава всичко!

ИС: До колкото съм запозната имаш висше образование по Финанси и Маркетинг. Самата аз завърших бакалавърска степен по Маркетинг, но се насочих към коренно различен път, който ме отведе в света на персоналните тренировки и вдигането на тежести. Какво те накара да преследваш кариера свързана с вдигането на тежести и кондиционните тренировки? Как започна всичко?

МГ: Странно е, че винаги съм обичала математиката, английския и бизнеса, а науката никога не е била нещо, което съм харесвала. Когато започнах да уча в колежа, записах Икономика и допълнително немски. През следващите няколко години, смених специалността си няколко пъти и накрая завърших Финанси и Маркетинг, както и Комуникации. Беше в трети курс, когато реших, че искам да направя промяна и да поема контрола над тялото и живота си.

Веднага щом започнах да уча за храненето и тренировките, бях пленена! Тъй като вече бях доста напред с ученето, реших да си завърша образованието и дори завърших магистратура по Бизнес администрация, защото беше нещо, което наистина ми харесваше. Завърших първа във випуска, само за 11 месеца, а бях на 22г.

В свободното си време бях, като гъба… учех всичко, което можех да науча за човешкото тяло. Прекарвах време с треньори, трибойци, бодибилдъри, хранителни консултанти, физиотерапевти и т.н. Исках да разбера как тялото функционира, от различни гледни точки. През 2006г. заедно с приятеля ми Саксън, започнахме да работим върху Red Point Fitness. Няколко години преди това, той имаше идеята да напиша софтуер програма, която би улеснила процеса по съставяне на хранителен режим и тренировъчна програма. Отне ни почти 2г., но през Април, 2008г., www.redpointfitness.com , започна да функционира и от тогава сме помогнали на хиляди хора да изградят хранителната и тренировъчната си програма, както и да постигнат целите си.

След това през 2010г., един приятел- Джим Лейрд, ме помоли да му помагам с груповите тренировки, които провеждаше. Всичко се разви много бързо и станахме бизнес партньори и през септември, ще се местим в помещение от 700кв.м., където ще предлагаме персонални и групови тренировки.

През 2011г., бях голяма късметлийка да се запозная с още 6 прекрасни жени, с които основахме Girls Gone Strong, което бързо се превърна в чудесен източник на информация за жени, които търсят повече за храненето и тренировките.

И ето това е! Моето фитнес пътешествие до този момент!

ИС: Аз съм запозната с твоето фитнес пътешествие, както и с проблемите с отслабването, но би ли споделила повече за опита си. Винаги ли си се опитвала да влезнеш във форма по правилния, здравословен начин или си стигала до крайности?

МГ: Когато започнах с фитнес пътешествието си всичко, което ме интересуваше беше отслабването. Приятелят ми по онова време(  вече бившият ми приятел), ми беше съставил хранителен режим и беше „що годе здравословен” план. Сега ,когато се обръщам назад, виждам, че ми е трябвало повече разнообразие от храни и че не ядях достатъчно мазнини и въглехидрати, но като цяло беше доста по-добре от това, с което преди се хранех (бързи закуски, бонбони,шоколади,безалкохолно и т.н.)

По-късно, започнах да се състезавам в бодибилдинг състезания и трибой. Когато реших да се състезавам, ми се наложи да стигна до крайности с диетата си, но по онова време бях убедена, че това, което правех е е здравословно.

Когато погледна на това сега, осъзнавам, че никак не е било здравословно. Калориите ми бяга доста малко, а правех ужасно много кардио. Крайностите в диетата ми, стресът от стартирането на нов бизнес и всичко останало, ми дойде прекалено много и през 2009г. бях изтощена и едва намирах сили да се изнижа от леглото. Поставиха ми диагноза Хашимото, синдром на поликистозните яйчници и надбъбречна умора. Като цяло стресът в живота ми беше прекалено много, възстановяването ми куцаше и физически бях разбита. Можете да прочетете повече тук .

Сега следвам доста по-балансиран хранителен режим и тренировъчна програма, и се чувствам доста по-добре!

Molly Galbraith

ИС: Имала ли си проблеми с хранително разстройство и как успя да се справиш? Много жени имат проблеми с начина, по който възприемат тялото си и смятам, че споделянето на опит би могло да им помогне да намерят правилния път!

 МГ: Напълно съм съгласна! От както се помня съм обсебена от храната. Когато бях много малка, родителите ми бяха доста стриктни и никога не ни даваха да ядем нездравословна храна. Всъщност, най-голямата ми сестра не беше опитвала обработена захар, докато не стана на 3г.

Родителите ми се разведоха, когато бях на 5г. и когато бях на около 7г., майка ми се върна на редовно обучение, за да завърши висшето си образование по Право. Тя беше самотна майка с три момичета. Можете да си представите колко трудно е било и че не е имала време и сили да ни следи изкъсо как се храним.

Всъщност, тя седеше в колата и учеше, а нас ни пращаше с подробен списък в магазина, за да пазаруваме (бяхме на 12,10 и 7г.) и ние купувахме колкото се може повече глупости. Започнахме сами да си готвим, тъй като мама беше много заета… което означаваше много макарони, готови супи, картофено пюре и много бързи закуски и чипсове, които не изискваха готвене. Бях много активна, докато тренирах гимнастика по 9-16 часа на седмица и бях доста слаба, така че теглото ми не беше проблем. Години наред изяждах по 2-3 сандвича с кола преди тренировка и двоен чизбургер с пържени картофи и кола след тренировка… ужас!

Тези ужасни навици продължиха и в тинейджърските ми години и на 14г., диетата ми се състоеше от тонове бърза храна, кола, картофи, пържени крилца и пица. Все още успявах да победя лошата си диета с тренировки( нещо, което се получава само при тинейджърите и генетичния елит) и чак след като спрях да бъда мажоретка, качих килограми. През следващите 5г. теглото ми непрекъснато се менеше и размера на дрехите ми се менеше от 6 на 12 (американски размери). Най-накрая, през 2004г. реших, че искам да взема здравето си в ръце и започнах стриктен хранителен режим.

През последните 7-8г. съм правила всичко от 900-1000 калории на ден, до 2400-3200 калории на ден, но едно и също нещо си остава… ОБИЧАМ ХРАНАТА! Мисля за нея непрекъснато! Кога ще ям пак? Какво ще ям довечера? Какво ще ям утре? Кога е следващото ми хранене? Кога е сватбата на…? Каква ли храна ще има там? О, нямам търпение за Коледа… ще ям от френските тостове на мама! И т.н.

Може и да ви звучи познато или пък глупаво, но това изобщо не е преувеличено! Мисля, че някои хора имат по-голямо влечение към храната, пука им повече за храната и мислят повече за нея от останалите. Винаги съм била такава и независимо какво правя, винаги се вълнувам за яденето. Това доста си контрастира със сестра ми и доведения ми баща… двама човека, които ЗАБРАВЯТ ДА ЯДАТ непрекъснато?!?! ( не мога да си представя това да ми се случи!) И изхождайки от наблюденията си, съм установила, че за някои хора храната наистина е голяма работа, а за други е нещо, за което рядко се сещат!

Макар и да ми е трудно да си представя момент, когато няма да мисля за яденето често и няма да ми пука какво ям, мисля че хранителната ми мания в по-голямата част от времето е под контрол. Най-доброто, което открих за себе си, е че трябва наистина да се наслаждаваш на здравословната храна, която ядеш. Прекарвам много време и енергия, да си приготвям наистина вкусни ястия, така че да очаквам с нетърпение здравословното си хранене, така както бих очаквала да ям сладолед или торта.

И говорейки за нездравословни храни, опитвам се да следвам правилото 90/10, така че 90% от храненията ми да са здравословни, а останалите 10% да мога да си похапвам и други неща. Освен това гледам въглехидратите в храната ми да са основно след тренировка с тежести.

Освен това, ако ми се случи да не се храня по план повече от няколко дена не се обезкуражавам или самонаказвам. Просто се връщам обратно в релси и започвам да си ям неща, които ме карат да се чувствам и да изглеждам добре. Както казах, не съм сигурна дали някога ще бъда човек, който да има „нормално” отношение към храната, но смятам, че съм намерила начин да контролирам храненето си и да не позволявам на храненето да контролира мен! Надявам се, че някои от вас ще се припознаят в моята история и ще успея със съветите си да ви помогна да намерите правилния път!

Molly Galbraith

ИС: Знам, че работиш с Майк Робертсън. Следя както твоята, така и неговата работа и наистина ви се възхищавам! Как започна да работиш с него и как се промени гледната ти точка и философията ти за тренировките?

МГ: Започнах да работя с Майк през Януари, 2010г., няколко месеца след последното ми състезание по трибой. Имах застой, а мотивацията ми никаква я нямаше. Знаех, че ако искам да напредвам и да стана по-силна, трябва да се върна към основите и да поправя слабостите си. Имаше слух, че Майк е човекът, що се отнася до това да помогне на хората да се справят с това. Сега работя с него вече 3г. и научих невероятно много неща. Не само, че аз самата станах по-силна, но и моите клиенти получиха доста облаги.

Наистина работата ми с него, допринесе доста за изграждането на тренировъчната ми философия.

Да съм честна, тренировъчния ми ментор и бизнес партньор Джим Лейърд е брилянтен треньор, който имаше невероятен успех с клиентите си преди да започнем да прилагаме това, което научихме от Майк, но след като внесохме малко „Майк Робертсън” в тренировъчната методика, резултатите са още по-добри! Най-важното, което взехме от него беше, това да разбираме как тялото е предназначено да се движи!

Преди, поглеждах клиентите си и виждах, че нещо в техниката не е правилно, но просто им казвах да го променят, като на пример ( не си събирай коленете” или „гърдите нагоре”!

Сега, когато погледна как някой има проблем с техниката, имам доста добра представа ЗАЩО техниката им куца (слаби глутеуси, слаб торс и т.н.). Не само че мога да им дам прогресия на упражнението, която ще им помогне да успеят, но знам и какви други упражнения трябва да правят, за да стигнат до проблема и да го коригират.

Освен това сме доста по-стриктни за техниката. Преди да започнем да работим с Майк, ако техниката беше лоша, не беше чак такава драма, стига да не правеха нещо наистина опасно.

Сега осъзнаваме, че когато техниката е лоша, значи нещо не е като хората. Може да не използват правилната мускулна група или да нямат достатъчно мобилност или стабилност и т.н. И както вече казах, вече имаме пълния арсенал от регресии и прогресии, за да адекватно да помагаме на клиентите си.

ИС: Би ли ни казала как изглежда тренировъчната ти програма? Ами хранителния ти режим?

МГ: Както споменах, тренирам с Майк от почти 3 г. и сега основния фокус е да коригираме слабите ми места и да стана по-силна като цяло. Много ми се иска да участвам в състезание по трибой, но преди няколко месеца започнах да усещам една досадна болка в гърба… затова сегашния ни фокус е да я отстраним. След като се справим с нея, смятам да започна тренировки за състезание.

В момента тренирам с тежести по 3-4 пъти в седмицата. Обикновено основните движения са заден клек, мъртва тяга и лежанка, но заради гърба си в момента наблягам на гоблет клека, хип тръстери на един крак,движения на едно коляно или на две. Освен това правя кондиционни тренировки 2-3 дена от седмицата, които са на пример 7-8 минути бутане на шейна, суингове с пудовка в стил Табата, интервали с въже за катерене. Освен това се опитвам при всяка възможност да ходя пеша.

Що се отнася до храненето ми, на 100% не ям глутен, заради автоимунното си заболяване. През последните 3 години, следвам модифицирана Войнска диета, където гладувам 12-16 часа, имам две малки хранения, тренирам и после вечер пирувам. Много ми е удобно и за сега ми върши чудесна работа. Но непрекъснато експериментирам и нанасям корекции в храненето си, затова кой знае какво ще ми щукне следващия месец! =)

ИС: Как ти хрумна идеята да си направиш уебсайт?

МГ: Не съм го мислила много. Непрекъснато ъпдейтвах километрични статуси във фейсбук- за хранене, тренировки. Така установих, че имам нужда от блог. Освен това всички момичета от Girls Gone Strong имаха собствени сайтове и знаех, че имам нужда от място, където да пиша и да споделям информация. В допълнение… хората се объркват какво правя тъй като се занимавам с доста неща. Затова се надявам, че чрез сайта си малко им помогнах да разберат!

ИС: Ако трябваше да обобщиш тренировъчната си философия с едно изречение, какво би било то?

МГ: Тренирайте по-умно, не повече!

ИС: Ти си част от екипа на Girls Gone Strong. Според теб каква е мисията на това „движение” и как смяташ, че ще го постигнете?

МГ: Мисията ни е да вдъхновяваме жените да стават по-силни умствено, физически и емоционално, чрез движение и по-специално с вдигане на тежести. Толкова много жени са привлечени от кардио, аеробика, Зумба, Пилатес и т.н. Не че има нещо лошо в това, но има нещо различно в това да вдигаш нещо много тежко. Питайте всяка жена, която се занимава с вдигане на тежести. Наистина е невероятно различно и неописуемо чувство, да си способен да вдигнеш нещо толкова тежко от земята. Чувстваш се като Богиня, когато го направиш!

Как би завършила изречението „Тренирам, защото”?

МГ: Тренирам, защото обичам тялото си, не защото го мразя. Тренирам, защото мога, а другите не и се чувствам сякаш това е начин да почета себе си и другите. Тренирам, заради това, което тренировките правят за самочувствието, самооценката и дупето ми! 😉 Тренирам, защото искам да остарея хубаво, така че да мога лесно да ставам от стола, когато съм на 80г. Тренирам, защото имам план, цел, прогресия и визия. Тренирам, защото обичам да предизвиквам себе си и да откривам на какво съм способна. Тренирам, защото искам да вдъхновявам другите да се стремят към най-добрата версия на себе си и на тялото си!

Ето затова ТРЕНИРАМ!

П.С. Ако това интервю ви е харесало, моля помогнете да го популяризираме, като го споделите с приятелите си!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! :) Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори