Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

1 351
Molly Galbraith

Инес Субашка: Благодаря, че прие поканата за интервю. Наистина харесвам това, което правиш и за мен е чест да запозная читателите си с теб и с нещата, с които се занимаваш! Би ли ни разказала малко повече за себе си.

Моли Галбрайт: Инес благодаря ти за възможността! Знам, че си интервюирала някои наистина невероятни хора, на които много се възхищавам и за мен наистина е чест да се наредя до тях!

Да направим дългата история кратка… занимавах се състезателно със спортна гимнастика и бях мажоретка. Хранех се доста зле през 10тте години, в които спортувах състезателно. Теглото ми непрекъснато се менеше, докато един ден се оказах доста тежка и нещастна. Това беше през 2004г., когато бях на 19г. Бях доста смутена от себе си и това, което бях. Работех на две места, учех по 18 часа, имах много приятели и да съм честна имах доста социален живот. Бях голяма фурия навсякъде, освен що се отнасяше до здравето и физиката ми.

Причината това толкова много да ме смущава, беше, че човек може да контролира само две неща в живота си: това което яде и това, което прави с тялото си. Не винаги имаш контрол над шефа и семейството си или учителят, приятелите ти, но винаги можеш да вземеш пълен контрол над това, с което се храниш и движението, което извършваш. По това време реших да си намеря треньор и да започна да спортувам и да се храня по-добре.

Разбира се, по онова време това означаваше да спра да посещавам McDonald’s по три пъти на ден и да започна да ям телешки сандвичи и да пия Gatorade ( нещо като Isostar), което не беше идеално, но поне се опитвах. През следващата една година, се влюбих в тренировките и храненето и започнах да чета всичко, до което имах достъп, както и да прекарвам колкото се може повече време около хора, които имаха страст към тренировките и храненето.

Превъртаме лентата напред до 2012г. и днес съм съсобственичка на Red Point Fitness , онлайн компания за хранене и тренировки, съсобственичка на J&M Strength and Conditioning,студио, където предлагаме персонални и групови тренировки и съсобственичка на Girls Gone Strong, фитнес обществото на жените! Така че да… бих казала, че това обобщава всичко!

ИС: До колкото съм запозната имаш висше образование по Финанси и Маркетинг. Самата аз завърших бакалавърска степен по Маркетинг, но се насочих към коренно различен път, който ме отведе в света на персоналните тренировки и вдигането на тежести. Какво те накара да преследваш кариера свързана с вдигането на тежести и кондиционните тренировки? Как започна всичко?

МГ: Странно е, че винаги съм обичала математиката, английския и бизнеса, а науката никога не е била нещо, което съм харесвала. Когато започнах да уча в колежа, записах Икономика и допълнително немски. През следващите няколко години, смених специалността си няколко пъти и накрая завърших Финанси и Маркетинг, както и Комуникации. Беше в трети курс, когато реших, че искам да направя промяна и да поема контрола над тялото и живота си.

Веднага щом започнах да уча за храненето и тренировките, бях пленена! Тъй като вече бях доста напред с ученето, реших да си завърша образованието и дори завърших магистратура по Бизнес администрация, защото беше нещо, което наистина ми харесваше. Завърших първа във випуска, само за 11 месеца, а бях на 22г.

В свободното си време бях, като гъба… учех всичко, което можех да науча за човешкото тяло. Прекарвах време с треньори, трибойци, бодибилдъри, хранителни консултанти, физиотерапевти и т.н. Исках да разбера как тялото функционира, от различни гледни точки. През 2006г. заедно с приятеля ми Саксън, започнахме да работим върху Red Point Fitness. Няколко години преди това, той имаше идеята да напиша софтуер програма, която би улеснила процеса по съставяне на хранителен режим и тренировъчна програма. Отне ни почти 2г., но през Април, 2008г., www.redpointfitness.com , започна да функционира и от тогава сме помогнали на хиляди хора да изградят хранителната и тренировъчната си програма, както и да постигнат целите си.

След това през 2010г., един приятел- Джим Лейрд, ме помоли да му помагам с груповите тренировки, които провеждаше. Всичко се разви много бързо и станахме бизнес партньори и през септември, ще се местим в помещение от 700кв.м., където ще предлагаме персонални и групови тренировки.

През 2011г., бях голяма късметлийка да се запозная с още 6 прекрасни жени, с които основахме Girls Gone Strong, което бързо се превърна в чудесен източник на информация за жени, които търсят повече за храненето и тренировките.

И ето това е! Моето фитнес пътешествие до този момент!

ИС: Аз съм запозната с твоето фитнес пътешествие, както и с проблемите с отслабването, но би ли споделила повече за опита си. Винаги ли си се опитвала да влезнеш във форма по правилния, здравословен начин или си стигала до крайности?

МГ: Когато започнах с фитнес пътешествието си всичко, което ме интересуваше беше отслабването. Приятелят ми по онова време(  вече бившият ми приятел), ми беше съставил хранителен режим и беше „що годе здравословен” план. Сега ,когато се обръщам назад, виждам, че ми е трябвало повече разнообразие от храни и че не ядях достатъчно мазнини и въглехидрати, но като цяло беше доста по-добре от това, с което преди се хранех (бързи закуски, бонбони,шоколади,безалкохолно и т.н.)

По-късно, започнах да се състезавам в бодибилдинг състезания и трибой. Когато реших да се състезавам, ми се наложи да стигна до крайности с диетата си, но по онова време бях убедена, че това, което правех е е здравословно.

Когато погледна на това сега, осъзнавам, че никак не е било здравословно. Калориите ми бяга доста малко, а правех ужасно много кардио. Крайностите в диетата ми, стресът от стартирането на нов бизнес и всичко останало, ми дойде прекалено много и през 2009г. бях изтощена и едва намирах сили да се изнижа от леглото. Поставиха ми диагноза Хашимото, синдром на поликистозните яйчници и надбъбречна умора. Като цяло стресът в живота ми беше прекалено много, възстановяването ми куцаше и физически бях разбита. Можете да прочетете повече тук .

Сега следвам доста по-балансиран хранителен режим и тренировъчна програма, и се чувствам доста по-добре!

Molly Galbraith

ИС: Имала ли си проблеми с хранително разстройство и как успя да се справиш? Много жени имат проблеми с начина, по който възприемат тялото си и смятам, че споделянето на опит би могло да им помогне да намерят правилния път!

 МГ: Напълно съм съгласна! От както се помня съм обсебена от храната. Когато бях много малка, родителите ми бяха доста стриктни и никога не ни даваха да ядем нездравословна храна. Всъщност, най-голямата ми сестра не беше опитвала обработена захар, докато не стана на 3г.

Родителите ми се разведоха, когато бях на 5г. и когато бях на около 7г., майка ми се върна на редовно обучение, за да завърши висшето си образование по Право. Тя беше самотна майка с три момичета. Можете да си представите колко трудно е било и че не е имала време и сили да ни следи изкъсо как се храним.

Всъщност, тя седеше в колата и учеше, а нас ни пращаше с подробен списък в магазина, за да пазаруваме (бяхме на 12,10 и 7г.) и ние купувахме колкото се може повече глупости. Започнахме сами да си готвим, тъй като мама беше много заета… което означаваше много макарони, готови супи, картофено пюре и много бързи закуски и чипсове, които не изискваха готвене. Бях много активна, докато тренирах гимнастика по 9-16 часа на седмица и бях доста слаба, така че теглото ми не беше проблем. Години наред изяждах по 2-3 сандвича с кола преди тренировка и двоен чизбургер с пържени картофи и кола след тренировка… ужас!

Тези ужасни навици продължиха и в тинейджърските ми години и на 14г., диетата ми се състоеше от тонове бърза храна, кола, картофи, пържени крилца и пица. Все още успявах да победя лошата си диета с тренировки( нещо, което се получава само при тинейджърите и генетичния елит) и чак след като спрях да бъда мажоретка, качих килограми. През следващите 5г. теглото ми непрекъснато се менеше и размера на дрехите ми се менеше от 6 на 12 (американски размери). Най-накрая, през 2004г. реших, че искам да взема здравето си в ръце и започнах стриктен хранителен режим.

През последните 7-8г. съм правила всичко от 900-1000 калории на ден, до 2400-3200 калории на ден, но едно и също нещо си остава… ОБИЧАМ ХРАНАТА! Мисля за нея непрекъснато! Кога ще ям пак? Какво ще ям довечера? Какво ще ям утре? Кога е следващото ми хранене? Кога е сватбата на…? Каква ли храна ще има там? О, нямам търпение за Коледа… ще ям от френските тостове на мама! И т.н.

Може и да ви звучи познато или пък глупаво, но това изобщо не е преувеличено! Мисля, че някои хора имат по-голямо влечение към храната, пука им повече за храната и мислят повече за нея от останалите. Винаги съм била такава и независимо какво правя, винаги се вълнувам за яденето. Това доста си контрастира със сестра ми и доведения ми баща… двама човека, които ЗАБРАВЯТ ДА ЯДАТ непрекъснато?!?! ( не мога да си представя това да ми се случи!) И изхождайки от наблюденията си, съм установила, че за някои хора храната наистина е голяма работа, а за други е нещо, за което рядко се сещат!

Макар и да ми е трудно да си представя момент, когато няма да мисля за яденето често и няма да ми пука какво ям, мисля че хранителната ми мания в по-голямата част от времето е под контрол. Най-доброто, което открих за себе си, е че трябва наистина да се наслаждаваш на здравословната храна, която ядеш. Прекарвам много време и енергия, да си приготвям наистина вкусни ястия, така че да очаквам с нетърпение здравословното си хранене, така както бих очаквала да ям сладолед или торта.

И говорейки за нездравословни храни, опитвам се да следвам правилото 90/10, така че 90% от храненията ми да са здравословни, а останалите 10% да мога да си похапвам и други неща. Освен това гледам въглехидратите в храната ми да са основно след тренировка с тежести.

Освен това, ако ми се случи да не се храня по план повече от няколко дена не се обезкуражавам или самонаказвам. Просто се връщам обратно в релси и започвам да си ям неща, които ме карат да се чувствам и да изглеждам добре. Както казах, не съм сигурна дали някога ще бъда човек, който да има „нормално” отношение към храната, но смятам, че съм намерила начин да контролирам храненето си и да не позволявам на храненето да контролира мен! Надявам се, че някои от вас ще се припознаят в моята история и ще успея със съветите си да ви помогна да намерите правилния път!

Molly Galbraith

ИС: Знам, че работиш с Майк Робертсън. Следя както твоята, така и неговата работа и наистина ви се възхищавам! Как започна да работиш с него и как се промени гледната ти точка и философията ти за тренировките?

МГ: Започнах да работя с Майк през Януари, 2010г., няколко месеца след последното ми състезание по трибой. Имах застой, а мотивацията ми никаква я нямаше. Знаех, че ако искам да напредвам и да стана по-силна, трябва да се върна към основите и да поправя слабостите си. Имаше слух, че Майк е човекът, що се отнася до това да помогне на хората да се справят с това. Сега работя с него вече 3г. и научих невероятно много неща. Не само, че аз самата станах по-силна, но и моите клиенти получиха доста облаги.

Наистина работата ми с него, допринесе доста за изграждането на тренировъчната ми философия.

Да съм честна, тренировъчния ми ментор и бизнес партньор Джим Лейърд е брилянтен треньор, който имаше невероятен успех с клиентите си преди да започнем да прилагаме това, което научихме от Майк, но след като внесохме малко „Майк Робертсън” в тренировъчната методика, резултатите са още по-добри! Най-важното, което взехме от него беше, това да разбираме как тялото е предназначено да се движи!

Преди, поглеждах клиентите си и виждах, че нещо в техниката не е правилно, но просто им казвах да го променят, като на пример ( не си събирай коленете” или „гърдите нагоре”!

Сега, когато погледна как някой има проблем с техниката, имам доста добра представа ЗАЩО техниката им куца (слаби глутеуси, слаб торс и т.н.). Не само че мога да им дам прогресия на упражнението, която ще им помогне да успеят, но знам и какви други упражнения трябва да правят, за да стигнат до проблема и да го коригират.

Освен това сме доста по-стриктни за техниката. Преди да започнем да работим с Майк, ако техниката беше лоша, не беше чак такава драма, стига да не правеха нещо наистина опасно.

Сега осъзнаваме, че когато техниката е лоша, значи нещо не е като хората. Може да не използват правилната мускулна група или да нямат достатъчно мобилност или стабилност и т.н. И както вече казах, вече имаме пълния арсенал от регресии и прогресии, за да адекватно да помагаме на клиентите си.

ИС: Би ли ни казала как изглежда тренировъчната ти програма? Ами хранителния ти режим?

МГ: Както споменах, тренирам с Майк от почти 3 г. и сега основния фокус е да коригираме слабите ми места и да стана по-силна като цяло. Много ми се иска да участвам в състезание по трибой, но преди няколко месеца започнах да усещам една досадна болка в гърба… затова сегашния ни фокус е да я отстраним. След като се справим с нея, смятам да започна тренировки за състезание.

В момента тренирам с тежести по 3-4 пъти в седмицата. Обикновено основните движения са заден клек, мъртва тяга и лежанка, но заради гърба си в момента наблягам на гоблет клека, хип тръстери на един крак,движения на едно коляно или на две. Освен това правя кондиционни тренировки 2-3 дена от седмицата, които са на пример 7-8 минути бутане на шейна, суингове с пудовка в стил Табата, интервали с въже за катерене. Освен това се опитвам при всяка възможност да ходя пеша.

Що се отнася до храненето ми, на 100% не ям глутен, заради автоимунното си заболяване. През последните 3 години, следвам модифицирана Войнска диета, където гладувам 12-16 часа, имам две малки хранения, тренирам и после вечер пирувам. Много ми е удобно и за сега ми върши чудесна работа. Но непрекъснато експериментирам и нанасям корекции в храненето си, затова кой знае какво ще ми щукне следващия месец! =)

ИС: Как ти хрумна идеята да си направиш уебсайт?

МГ: Не съм го мислила много. Непрекъснато ъпдейтвах километрични статуси във фейсбук- за хранене, тренировки. Така установих, че имам нужда от блог. Освен това всички момичета от Girls Gone Strong имаха собствени сайтове и знаех, че имам нужда от място, където да пиша и да споделям информация. В допълнение… хората се объркват какво правя тъй като се занимавам с доста неща. Затова се надявам, че чрез сайта си малко им помогнах да разберат!

ИС: Ако трябваше да обобщиш тренировъчната си философия с едно изречение, какво би било то?

МГ: Тренирайте по-умно, не повече!

ИС: Ти си част от екипа на Girls Gone Strong. Според теб каква е мисията на това „движение” и как смяташ, че ще го постигнете?

МГ: Мисията ни е да вдъхновяваме жените да стават по-силни умствено, физически и емоционално, чрез движение и по-специално с вдигане на тежести. Толкова много жени са привлечени от кардио, аеробика, Зумба, Пилатес и т.н. Не че има нещо лошо в това, но има нещо различно в това да вдигаш нещо много тежко. Питайте всяка жена, която се занимава с вдигане на тежести. Наистина е невероятно различно и неописуемо чувство, да си способен да вдигнеш нещо толкова тежко от земята. Чувстваш се като Богиня, когато го направиш!

Как би завършила изречението „Тренирам, защото”?

МГ: Тренирам, защото обичам тялото си, не защото го мразя. Тренирам, защото мога, а другите не и се чувствам сякаш това е начин да почета себе си и другите. Тренирам, заради това, което тренировките правят за самочувствието, самооценката и дупето ми! 😉 Тренирам, защото искам да остарея хубаво, така че да мога лесно да ставам от стола, когато съм на 80г. Тренирам, защото имам план, цел, прогресия и визия. Тренирам, защото обичам да предизвиквам себе си и да откривам на какво съм способна. Тренирам, защото искам да вдъхновявам другите да се стремят към най-добрата версия на себе си и на тялото си!

Ето затова ТРЕНИРАМ!

П.С. Ако това интервю ви е харесало, моля помогнете да го популяризираме, като го споделите с приятелите си!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! :) Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 2 Comments

  1. madliin

    …ах как имах нужда да прочета точно такова нещо! Налегнал ме е летен мързел и последните дни само си търся оправдания 😀 Интервюто обаче ме надъха и след малко ще си стягам чантата за фитнеса 🙂 Благодаря ти, Инес! Хубав и успешен петък!

    1. Инес Субашка

      @madliin Как обичам някой да ми каже, че съм публикувала най-подходящото нещо, в най-подходящия момент! 😉 Петъкът ми ще е хубав след този прекрасен коментар! Желая ти прекрасен уикенд и отиди на разходка заради мен 😉

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.