Галина Гегенава: Пътят от анорексия и булимия до здравословно и атлетично тяло!

Казват, че човекът е най-висшата форма на живот на Земята. Тогава какво е способно да разруши човешката раса, освен самия човек? Днешната история е пример за това как демоните в собственото ни съзнание, могат да превземат, тялото и живота ни и да ни отведат на пътешествие, където ще се изправим пред най-страшното- себе си, собствената си самота и безсилието…пътешествие от където малцина се завръщат, но мнозина имат шанса да го направят стига да повярват в себе си и неограничените възможности на човешкия ум! Днес интервюто е с Галина Гегенава. Жена, която е преживяла ужасните последици от деструктивните мисли и негативното отношение към собственото си тяло. Галина днес изглежда невероятно- тялото и говори, че е здрава, силна и има контрол над собствения си живот. Но животът и не винаги е изглеждал толкова прекрасен. Години наред Галина се е борила с анорексията и булимията, след това с наднорменото тегло, докато намира верния път, който я отвежда на мястото, където се намира днес- щастлива и красива!

Инес Субашка: Как започна всичко?
Галина Гегенава: Когато бях на 15 години започнах да работя, като модел. Спомням си, че бързо осъзнах, че ако искам да имам успешна кариера в модната индустрия, ще трябва да имам кльощава, детска фигура през целия си живот!

ИС: Какво се въртеше в главата ти, когато гладуваше?
ГГ: Спомням си го много ясно- МРАЗЕХ ХРАНАТА. Самата мисъл да ям ме отвращаваше. Това да повръщам не представляваше проблем. Мисълта стомахът ми да е пълен ме измъчваше. Чувството да мразя храната, създаваше чувство на радост и облекчение, когато усещах червата ми да къркорят от глад!

ИС: Осъзнаваше ли какво правиш? 
ГГ: Честно казано не! Тъй като изобщо не бях запозната какво представлява правилното и здравословно хранене, това което правех ми изглеждаше нормално. Смятах, че това е единствения начин да бъда слаба!

ИС: В кой момент разбра, че това, което правиш не е правилно?
ГГ: Една сутрин се събудих от доста смущаващо, неприятно и силно усещане за глад и замаяност. Станах от леглото и тръгнах към кухнята, но крехките ми слаби крака не ме издържаха и безсилието ме обзе. Припаднах и напълно загубих представа какво се случва! Малко след това, дойдох на себе си и си спомням страха и смущението, които изпитвах. Лежах уплашена и сама на кухненския под. Точно в този момент осъзнах, че нещо трябваше да се промени!

ИС: Какво чувстваше, когато анорексията и булимията превзеха живота ти?
ГГ: Всеки един път, когато наказвах тялото си с глад или повръщане, остави белези на срам, безнадеждност и отвращение. Освен това тези болести ме изолираха от взаимоотношенията ми с хората и подхранваха депресия, вина и срам у мен!

ИС: Поне харесваше ли начинът по който изглеждаш или винаги искаше нещо повече?

ГГ: Не съм много сигурна. Някак плашещо е как започва всичко. Първо си поставяш цел, надявайки се, че постигането ѝ ще те направи щастлив. Правиш всичко възможно да изпълниш това, което си решил и точно в този момент нещата загрубяват. Дори когато отслабваш, поглеждаш се в огледалото и си казваш, че ти се иска да си по-слаба и всичко излиза извън контрол. Мисля, че никога не бях щастлива от начина по който изглеждах.

ИС: Как хората край теб реагираха на случващото се?
ГГ: Когато всичко това се случваше нямаше никой край мен. Не знаех как другите се чувстват. Истината е, че хранителните разстройства първо разрушават тялото ти, а след това всички край теб!

ИС: Все пак някой знаеше ли какво правиш или всички разбраха, когато вече беше затънала?

ГГ: Една приятелка забеляза, но не мисля, че осъзнаваше колко сериозни бяха нещата, докато не припаднах.

ИС: Какво те накара да вземеш всичко в свои ръце и да се промениш?
ГГ: След като припаднах, наистина се уплаших, бях съвсем сама и това допринесе за промяната. Мисълта, че някой ден може и да не се събудя, наистина ме плашеше!

ИС: Какво беше нещото, което ти даде сили да победиш демоните вътре в себе си и да се изправиш срещу слабостта си?

ГГ: Това е труден въпрос. Лутах се да свалям и да качвам килограми, опитвайки се да намеря подходящото тегло. В последствие осъзнах какво трябваше да направя и намерих решението в здравословното хранене и спорта! Трябваше да докажа на себе си, че мога да направя всичко, което поискам- че мога да имам тялото, за което винаги съм мечтала, просто трябваше да го направя по правилния начин. Желанието да постигна тази цел ми даде сили да се преборя с тъмнината.

ИС: Беше ли ти трудно? Какви трудности срещна?
ГГ: Да! Хранителните разстройства превземат ума ти и се опиват да те разрушат. Лошото е, че всичко това не рефлектира само върху теб, а върху всичко наоколо, семейството и приятелите. Само за ден можеш да загубиш всичко…дори и себе си!

След като припаднах, започнах да ям каквото си поискам, за да съм щастлива. И всичката тази „храна за щастие” ме доведе от едната до другата крайност- сега тежах 82кг! Трябваше да науча повече за храната, какво да ям и колко често да ям. Трябваше да разбера от какво се нуждае тялото ми и как функционира.

ИС: Как се чувстваш сега? Какви мисли минават през главата ти?

ГГ: Днес мога да кажа, че съм благословена да разбирам човешкото тяло и начинът, по който то функционира. Научих се да обичам себе си и да уважавам тялото си. Вече знам, защо ум, тяло и душа са подредени в този ред. Първо започваш да работиш върху ума си и търсиш решение. Следва да поддържаш тялото си и да си във форма…всичко това ще извади най-хубавото от душата ти!

 ИС: Харесваш ли това, което виждаш сега в огледалото?

ГГ: Абсолютно да! В момента съм в най-добрата форма през живота си. Не следвам чужди стандарти за добър външен вид, а имам свои собствени правила. Обичам се от главата до петите. Сега съм едно цяло с тялото си. Знам от какво то се нуждае, за да съм здрава и да бъда щастлива. Най-накрая знам от какво се нуждае тялото ми, за да мога аз да се наслаждавам на живота!

ИС: Какъв съвет би дала на жените, които непрекъснато се борят с начина, по който възприемат тялото си?

ГГ: Тази болка и тези проблеми идват от някъде дълбоко, вътре в нас. При мен дойде от белези от детството и тинейджърските ми години. Не се опитвайте да заличите тези белези за един ден. Намерете някой на който да споделяте. Някой, който ще ви помогне да видите красотата си, това кои сте вие и стойността ви, като прекрасно човешко същество. Вие сте човекът с най-прекрасното тяло. Имате шансът да изживеете живота си и да достигнете потенциала си!

ИС: Как би окуражила тези жени  да преодолеят всичко това?

ГГ: Не чакайте някой друг да ви каже как да го направите. Всичко е вътре във вас самите. Имате всичко, от което се нуждаете, за да се промените. Всичко е във вашето съзнание. Това да намерите решение и да откриете истинската си същност! Не мислете за оправдания. Мислете за това, колко горди ще бъдете от себе си и как бихте могли да помогнете на другите, доказвайки, че вие можете да се промените и как някой друг ще се припознае във вашата история и ще с епромени. Просто си дайте шанс и никога не се обръщайте назад- шанс да бъдете човекът, за който винаги сте мечтали!

ИС: Как би завършила изречението „Тялото ми е…”?

ГГ: Тялото ми е… НАЙ–ПРЕКРАСНОТО,УНИКАЛНО И СКЪПО ТВОРЕНИЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ… благодарение на тялото си, преоткрих себе си и осъзнах, че е благословия…благословия е да живееш!

ИС:Би ли искала да добавиш нещо?

ГГ: Независимо от това през какво минавате в живота, първо се научете да обичате себе си. Научете се да бъдете щастливи сами, без да има други хора, които да правят това вместо вас! Вървете гордо изправени и вярвайте, че можете да постигнете всичко. Вашата сила е вътре в скъпоценното ви тяло, а вашият ум е ключа! Не се страхувайте от промяната, научете се да намирате решения на проблемите! Вярвайте в себе си и другите ще повярват във вас! Никога не е прекалено късно, за да се промените и да допринесете за положителната трансформация не само у себе си, но и в живота на хората около вас!

Благодарна съм, че тялото ми ме научи да живея и да обичам живота!