You are currently viewing 3-те най-значими промени в отношението ми към тренировките и движението

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

4 448

В живота на всеки човек има нещо, което винаги заема значимо място. В моя живот, едно от тези неща е спортът. Занимавам се със спорт през целия си съзнателен живот – първо професионално с баскетбол, после състезателно с плуване, кондиционни тренировки с тежести, а на по-късен етап с планинско колоездене и тренировки по мобилност. На всеки един от тези етапи, осъзнатостта ми за движението и човешкото тяло е била различна. Това е рефлектирало и върху целите, които съм си поставяла и тренировъчните методи, които съм използвала, за да ги постигна. През последните 5 години, отношението ми към тренировките и движението претърпя огромна трансформация и смятам, че това пътешествие би било полезно и за вас – в зависимост от това на какъв етап се намирате и от какво имате нужда. В следващите редове ще изброя 3-те най-значими промени в отношението ми към тренировките и движението. Първо, едно малко въведение, което можете да пропуснете и да отидете директно на трите точки.

Различните етапи, през които преминах

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на

Когато първата ти съзнателна среща със спорта е тази на състезател, движението и тренировките са средство, с което да постигаш външни цели – да бъдеш по-добър и да печелиш медали с отбора си. Отношение, което те учи доста умело да игнорираш сигналите на тялото си и независимо дали си контузен, болен, преуморен – винаги намираш начин да искаш още от тялото си и да му налагаш режимa, който вярваш, че ще те изведе до висотите в спорта. Макар и професионалният спорт да ти осигурява велики моменти и емоции, той е едно от средствата, които допринасят за това да се отдалечаваш от тялото си и неговите нужди.

Такова беше и моето отношение на този етап – обезболяващите бяха ежедневие и си мислех, че е нещо нормално всеки ден да те боли нещо и въпреки това да стискаш зъби и да се раздаваш на игрището. Няма да задълбавам в историята – тези от вас, които ме следят отдавна знаят за тежките контузии и как те се превърнаха в причина да прекратя кариерата си на професионален спортист.

Разбира се, за да промени човек начина, по който действа, трябва да промени убежденията си. Когато убежденията не се променят, можем да сменяме средата, хората, заниманията, но преживяванията остават едни и същи – защото ние сме същите и нищо в нас не се е променило.

Това беше много валидно за мен, когато след баскетбола започнах да се занимавам с плуване – пренесох същия манталитет и същата „тренировъчна етика“ – „No pain, no gain.” През това време, тялото ми многократно ми показваше, че двуразовите тренировки, плуването на 9-10км. на ден, в комбинация със сухи тренировки във фитнеса не е нещо, което му харесва. Но аз имах цел и използвах добре заучения метод да игнорирам тялото си и да вперя поглед в бъдещето и преследването на тези цели. По ред причини, няколко години по-късно, приключих и с плуването (към, което се върнах преди две години и даже участвах на състезание. Можете да гледате влог от състезанието тук.) Животът упорито се опитваше да ми преподаде ценен урок, а аз още по-упорито отказвах да го науча. И знаете как е – колкото повече отказваш да научиш урока, толкова по суров става „изпитът“.

В последствие, започнах да се занимавам с кондиционни тренировки. В началото не изневерих на себе си и пак пренесох добре познатите си убеждения. Всеки, който се е състезавал и е бил добър спортист знае, че има едно общовалидно правило – не мога да се захвана с нещо само, за участието. Захвана ли се с нещо – трябва да съм най-добър/ най-добрата. След поредния старт с новото спортно занимание, в което се опитвах да налагам добре заучени модели и което ме караше да съм в постоянна борба с тялото си, някак се уморих. Уморих се всеки ден да ме боли нещо, уморих се уж, да живея здравословно, а тялото ми да не се чувства здраво. Нали знаете как се получава! Търпиш, търпиш… влагаш воля и в един момент чашата прелива и дори нещо малко води до една огромна трансформация. Така се случи и при мен. Процесът беше дълъг и бих казала, че отне около 9 години, но през последните 5 трансформацията е доста значима. Преди това, промяната имаше своите възходи и падения – както винаги се случва. Не е лесно да се отскубнеш от старите навици. Нещо като танц – правиш няколко крачки напред, после една назад, но не спираш да танцуваш и така – един ден, неусетно си на съвсем различно място и се чувстваш изцяло нов човек.

1.Промяната от движението като самоцел, към движението като храна за клетките

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на

Това е преходът от движението като средство за постигане на външни резултати, към движението като храна за клетките и средство, чрез съхраняване на здравето, да реализираш физическия си потенциал. Това беше моментът, в който осъзнах, че тялото може да се движи по толкова много начини и че всяка става ни дава свободата да извършваме стотици комбинации от движения, а ние се ограничаваме само до няколко – в зависимост от спорта, който сме избрали. Знаете, че когато тялото не използва дадена функция, то лека полека ни ограничава достъпа до нея. Дадох си сметка, че болките и контузиите бяха резултат от прекалената повтаряемост на движенията – от това, че игнорирах части от тялото, които по този начин ставаха все по-слаби. Именно тези слаби места са в основата на контузиите. Осъзнах, че съм се занимавала с толкова много спортове и че лека полека мога да комбинирам всичко, което съм научила като паралелно развия нови умения – а именно мобилността си, която по това време беше доста ограничена.

1.1.Въведох разнообразни движения – към тежестите добавих тренировките по мобилност, планинското колоездене, стойки на ръце (други баланси на ръце), различни видове локомоция и т.н.

Какво ми даде това?

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на

Показа ми, че човек може да реализира физическия си потенциал, без това да му коства здравето. Иска ми се, да знаех всичко това, когато се състезавах и тогава всичко щеше да се случи по по-различен начин.

Даде ми повече физически способности и свободата да движа тялото си както пожелая. Преди, в съзнанието ми имаше движения, които човек може и движения, които човек няма как да изпълни. Например, цял живот са ми повтаряли как високите хора са „дървени“. Е, с подходящите тренировки от непластичен човек, станах изключително мобилна и днес правя неща, които никога не съм допускала, че тялото ми може. И вярвам, че всеки човек с правилната методика, може да достигне този физически потенциал и да го реализира. Вече няма лимит пред това, което мога да постигна.

Даде ми повече познания за това как функционира тялото. Целият този път и несметните часове тренировки, семинари и четене ми дадоха възможност да наблюдавам човешкото тяло – не само на теория, а да следя как всяко едно движение се отразява на това кой мускул се активира. Как промяната на ъгъла променя натоварването; как дори нещо на пръв поглед незначително, като позицията на палеца на крака или на ръката, може да се отрази на баланса – когато стоиш на един крак или на ръце.

Показа ми, че човешкото тяло е толкова повече от това, което масово ни се налага в медиите. Научи ме, че визията е следствие на функцията на тялото и че когато подхождаш с грижа и отношение към тялото; когато разбираш как функционира, тогава не е нужно да се бориш с него. То откликва на сигналите, които му изпращаш и се променя в посоката, в която искаш.

Показа ми, че всяка една болка е само симптом – тя е викът за помощ на тези части от тялото, които игнорираме. Например – болката в гърба често е признак, че мускулите са слаби и че имат нужда да бъдат активирани. Болката в кръста, често е признак, че тазът, гърбът, рамената нямат достатъчно мобилност и компенсираме като изискваме движения от кръста, които той не трябва да извършва. Болката в коляното, често е признак, че имаме липса на мобилност в таза или глезена – или и двете. Така, ако нещо ме заболи, винаги знам как чрез прости упражнения да обърна внимание на тази част от тялото и да ѝ дам нужното движение.

Помогна ми да придобия невероятен самоконтрол над това как движа тялото си. Контролът на движенията, осъзнатостта им е това, което допринася за качественото изпълнение. Качественото изпълнение е в основата на резултатите, които получаваме. Не е важно човек просто да прави упражнения. Трябва огромно внимание върху всеки един детайл – от позицията на всяка една част на тялото, скоростта на изпълнение, ритъма на дишане и това каква е мисълта в момента и дали сме напълно присъстващи докато тренираме или умът е някъде другаде.

Елиминира болката, която смятах, че е нормална част от ежедневието на един спортист и ми помогна да реализирам физическия потенциал, който дори не съм подозирала, че имам. Осъзнах, че няма възраст, на която е нормално да те боли нещо. Просто, толкова сме се отдалечили от тялото си. Толкова сме невежи за неговите нужди и начина, по който то функционира, че сме приели симптомите на липсата на здраве, за норма.

2.Промяна в измерителите за качествена тренировка

През различните етапи съм имала различни измерители за качествена тренировка. Когато играех баскетбол, те винаги са били свързани с параметри като процент стрелба, брой борби, асистенции, игра в защита и т.н. Когато плувах, измерителят винаги е бил времето. Понякога и изплуваните километри. Когато започнах с кондиционните тренировки, измерителят беше тежестта, която съм вдигнала. После, имах период, който всъщност пусна своите корени още по времето, когато плувах, когато измерителите бяха изгорените калории. За някои от вас може да е продължителност на тренировката, това колко сте се изпотили, това да не са ви останали сили в края на тренировката и т.н.

Днес имам различни измерители. Има дни, в които човек се чувства непобедим. Дни, в които тялото ни позволява да прескочим отвъд всякакви постижения, които сме имали до този момент. В такива дни, измерител на качествената тренировка могат да са именно външните постижения – вдигната тежест; скорост, с която сме изплували/ избягали дадена дистанция; време, което сме задържали стойка на ръце и т.н.

Има дни, в които качествената тренировка може да се измери с това дали сме откликнали на нуждите на тялото. Дали сме изпълнили упражнения, които минават през пълния обем на движение на тазобедрената става и на рамото. Дали сме дали на китките си всички останали движения, на които са способни, но не изпълняват, когато седим на клавиатурата и пишем на компютъра.

Има дни, в които тялото ни показва, че днес не е ден за велики постижения. Тогава измерител за качествена тренировка може да е осъзнатостта на изпълнение; този огромен фокус върху детайлите, който понякога отнема от интензивността, но ни отвежда до едни нови възприятия за движения, които сме правили хиляди пъти и които мислим, че познаваме добре, а изведнъж усещаме ново и различно натоварване.

Качествената тренировка не винаги е тренировката, в която сме подобрили постиженията си, но натрупването на качествени тренировки, според различните измерители, в края на краищата, винаги води до прогрес и подобряване на постиженията – дори, когато те не са самоцел.

Понякога, една тренировка с ниска интензивност, но с огромен акцент върху детайлите – изпълнението, адаптиране на позицията на тялото, ритъма на дишане, може да ускори прогреса ни повече, отколкото 10 интензивни тренировки, изпълнени по неосъзнат начин.

3.Промяна от убеждението за стриктни правила как да движим тялото си към това да подготвим тялото да се движи по всевъзможни начини

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на

Когато започнах да се занимавам с кондиционни тренировки, бях един от тези хора, които бяха твърдо убедени, че има един начин, по който трябва да се кляка, един начин, по който трябва да се прави тяга и т.н.

Разбира се, когато става въпрос за даден вид спорт и упражненията, които той включва, има базови правила, които трябва да се следват. Въпреки това, има и много причини тези правила да бъдат променяни. На първо място, трябва да направим разграничение между това какво е упражнение и какво е движение. Макар и често да се използват като взаимнозаменяеми, упражнението е именно дадена концепция, правила, които умът ни е построил. Упражнението е тази съвкупност от движения, на които сме дали име. Например – тяга, клек, лицева опора.

Движението е всевъзможните обеми на движение, които можем да извършим и които не могат да бъдат поставени в дадена рамка – не могат да бъдат наречени грешни или правилни. Замислете се за примери от ежедневието – колко често, ако сте на преход и слизате по стръмен склон, можете да движите тялото си според правило – коляното да не минава пред пръстите, тазът да не се изкривява настрани, гърбът да е изправен. Друг пример – слизате по стълбите, гледайки си телефона и изведнъж губите баланс – налага се да пренесете тежестта на външната част на стъпалото (както казваме разговорно – да си изкълчите глезена) – тогава ще можете ли да спазите правилото да имате тежест на три опорни точки на стъпалото? Едва ли!

Ако човек прекарва цялото си време тренирайки и следвайки стриктните правила за това как трябва да е подредено тялото, тогава никога няма да е подготвен за тези ежедневни случки, които се превръщат в предпоставка за контузия. Не защото не движим тялото си правилно, а защото не сме подготвили тялото си да извършва тези движения. Накарали сме го да се движи само по стриктни правила и да забрави какво е да се движи по всички останали начини. Когато не тренираме нещо, тялото губи способността си да го контролира. Ето защо, всяко стъпване накриво, за много хора е или по-лошо изкълчване на глезена или дори по-тежка контузия. Тялото не е свикнало да се движи в тези обеми на движение и когато средата го изисква от него, то е прекалено слабо да ги контролира и така се контузва.

През годините, направих квантов скок в осъзнаването си за тази разлика между упражнения и движения. Разбира се, когато правя тяга, например, следвам познатите правила за изправения гръб, разпределението на тежестта върху стъпалото и т.н. Но през другото време, тренирам и всевъзможни други движения, в които позволявам на гръбнака ми да бъде във флексия (т.е. гърбът ми да не е прав); да пренасям тежестта си навътре или навън на стъпалата и така да се каже да излизам от рамката, за да позволя на тялото ми да изследва колкото се може повече от обемите на движение, които всяка става може да извърши.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на


По този начин, то е много по-подготвено и когато околната среда изисква от него да наруши правилата на „правилното“ движение, което учим в залата, то може да отреагира, защото вече не е слабо и може да контролира тези непланувани движения. Ето защо, изключително много акцентирам на мобилността, както в залите на IFS, така и в тренировките, които често споделям в Youtube. Като заключение – няма нищо лошо да правим упражнения и да усъвършенстваме тяхната техника. Аз съм педантична в това отношение и обичам да акцентирам на детайлите. Но през другото време, вярвам че трябва да даваме на тялото си и разнообразие от движения, които не са комбинирани в концепция и на които сме дали имена.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.