В такива моменти разбираш колко е крехък животът – като порцелан. В един момент го държиш в ръцете си и е цял, а после… за миг се пропуква и се разпръсква на парченца.
Вчера, на 28.04, един от най-прекрасните хора напусна близките си, приятелите си и екипа на IFS.
Не ми се иска да повярвам, че повече никога няма да го видя в залата, в парка, в живота си. За мен Кръстьо беше повече от приятел. Бил е до мен в едни от най-трудните ми моменти. Ходил е часове на ред по улиците, редом до мен и ми е давал сили, когато не съм имала такива.
Кръстьо е (защото не искам да говоря за него в минало време) един от най-уникалните хора, които съм срещала. Рядско ще видите такова великодушие, благородство и безвъзмездно себеотдаване.
Винаги се питам „защо” и винаги намирам отговор… освен днес. Не знам, защо трябваше точно той да си отиде и то така нелепо, но знам, че пустотата, която остана е огромна. Знам, че животът продължава, но всъщност за миг е спрял. Днес животът затаява дъх – за Кръстьо. И на него му тежи, защото не загубихме само ние, а целият свят. Загубиха всички, които щяха да го срещнат, всички, на които щеше да подари малко от куража, смелостта и силата си.
Благодаря ти за вдъхновението и благодаря, че те имаше. Хора като теб са само пример, че безграничното може да бъде въплътено в тяло и че няма невъзможни неща.
Никога няма да забравя думите ти, когато ми каза: „Не се притеснявай, Инес. Можеш всичко. Просто си го оформи в съзнанието и го остави там, а то ще си намери път и ще се случи.” Нямаш идея колко пъти тези думи са били причината да продължа. Благодаря за силата, която даде на мен и на всички.
А днес, стоя в прегръдката на слабостта и болката… и смятам да се задържа при тях, а после обещавам, че всяка крачка, която правя, ще правя и за теб. Защото каквото и да се каже, то никога няма да опакова това, което беше ти. Но дълбоко в себе си, в най-тихите и истински моменти, когато съм сама, ще правя всичко и за теб.
Обичаме те и вече ни липсваш!
