Имам толкова много неща, които искам да напиша и да споделя с вас. Не знам дали го знаете, но съм изключително благодарна на всеки един от вас – че четете, споделяте, опитвате, променяте и вдъхновявате. Няма по-ценно за човек, който пише – от хора, които да четат думите му и да им вдъхват живот и смисъл.
Мислех си за изборите, които правим – ежеминутно. Как всичко, което мислим, а после правим е послание към тялото ни и към живота ни. Ако тялото ни е основният инструмент, с който творим света си – животът ни не може да бъде по-добър от състоянието на тялото ни. Защото в края на деня, нито една материална вещ и нито един външен успех, не може да промени това, което носиш със себе си – усещания, мисли, емоции.
Мислех си как всеки наш избор е просто затвърждаване на това, което искаме да бъдем.
Каквото и да говорим, действията са по-силни – те винаги крещят – негласно.
Няма значение дали казваме, че искаме да отслабнем, да променим начина си на живот, да се чувстваме по-добре за себе си.
Всеки път, когато изберем да дадем нездравословна храна на тялото си, ние затвърждаваме избора да бъдем болни, с наднормено тегло и ниско самочувствие за себе си.
Всеки път, когато кажем, че искаме да приготвяме качествена храна и да се движим повече, но изберем да останем вкъщи, на дивана и да си поръчаме пица или да ядем някой сандвич, ние затвърждаваме избора да дадем приоритет на краткосрочното удоволствие (измамно), пред дългосрочното щастие и себеосъществяване.
Всеки път, когато отложим тренировките, правилното хранене за утре или за понеделник, ние всъщност затвърждаваме избора да отлагаме себе си и потенциала си.
Представям си всеки избор като палитрата на един художник, а всяко действие като рисуващата му ръка. Всичко, което изберем и всичко, което направим, в края на деня рисува образа, който се отразява в огледалото – всяка сутрин.
Тялото и животът на всеки един от нас е наша собствена мисия и шедьовър. Тялото е податливо на промяна и няма значение къде сме днес и какво сме му причинили – то е като сянка и се движи в синхрон с промяната в нашите убеждения и нашето осъзнаване.
Тялото е само външен израз на вътрешно решение – за нещо по-добро, за нещо по-смислено.
Някои от нас избират да живеят живота си като жертви – наказвани от собствените си ограничения, оправдания и липса на визия за живота.
Да бъдеш това, което искаш, изисква точно толкова усилия, колкото това да бъдеш някой, който не понасяш – само че едното те отвежда на места, където всяка крачка ти носи наслада, удовлетворение и усещане за смисъл. Другото – то те води към низините на човешкото съществуване.
И знаете ли? Много хора мислят, че им липсва мотивация. В действителност им липсва отговор на въпроса „защо”.
Ако всеки път си припомняме, че това, което правим, затвърждава това, което сме, тогава във всяка секунда ще бъдем осъзнати и откровени за това къде сме и защо сме там.
Човек не може да се промени, докато не поеме отговорността за живота и действията си. Нищо никога не се случва въпреки нас – всичко се случва чрез нас.
Това, което избирам, затвърждава това, което съм.
