For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
8 урока за живота, които научих, когато започнах да свиря на китара

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

419

Животът е загадка. Понякога привидният хаос, всъщност има логичен ред. Хаосът е илюзия, която сами си създаваме – просто защото имаме определена представа за това как трябва да се случват нещата. Когато представата ни и реалността се разминават, тогава ни се струва, че цари хаос. В действителност животът просто подрежда събитията, така че да ни насочат по път, който да ни отведе, където сме си пожелали да стигнем.

Миналата седмица отидох в залата. Влязох и намерих тази кутия. Беше подарък за мен. Нямах рожден ден, нито празник. Беше просто четвъртък. Ден, който Моника направи специален и различен. Жест, който промени посоката на живота ми и ми предложи ново преживяване, в което да преоткрия себе си и да видя живота от друг ъгъл.

kitara

Отворих кутията и нямах представа какво има вътре. Когато махнах капака, гледах и не знаех какво да кажа. Отвътре се подаваше червена китара. Дори не помня кога съм споменала пред Моника, че детската ми мечта беше да свиря на китара.

Какво се случи след това и какви уроци научих?

1.Отлагането е враг на живота, противник на преживяванията и другар на застоя и рутината

Вълнувах се, че вече имам китара. Да имаш и да ползваш са две различни неща. Често имаме необходимите ресурси, за да правим нещо ново, различно и вълнуващо. Рядко дръзваме да ги ползваме. Обикновено отлагаме за утре, за някой по-добър момент; за подходящото време.

Гледах китарата и си казвах, че ще се запиша на уроци. Беше натоварен ден и си казах, че ще потърся учител през следващите дни. Прибрах се да оставя китарата и в кутията имаше още нещо – визитка на преподавател. Погледнах я и си казах – „Обаждам се!”

Знаех, че ако го отложа за утре, китарата ще стои в някой ъгъл и ще събира прах завинаги. Обадих се и веднага си ангажирах час. Вече нямаше връщане назад.

Какво научих? Когато се появи възможност за ново преживяване, трябва да „яхнем вълната” веднага. Изчакаме ли, отложим ли, ентусиазмът бързо избледнява и комформизма се намества обратно. Умът се опитва да ни разколебае и да ни държи в зоната на комфорт.

2.Човекът е създаден да се стреми, да се учи, да започва от нищо и да се превръща в нещо

Вече бях там – на първия си урок по китара и сякаш времето беше спряло. Никой и нищо не съществуваше освен аз,  двете китари и Евгени (учителят).  Чувствах се все едно бях в училище и за първи път се срещах с химията и физиката – нещо непознато, но вълнуващо.

Моментът, в който докоснах струните и докосването се превърна в мелодия. Почувствах се толкова осъществено и удовлетворено. Ако до преди този част съм имала усещане за недостатъчност или неудовлетворение, сега нямах нужда от кой знае какво – самият факт, че учех нещо ново, нещо, което ме предизвикваше, ми донесе всичкото усещане за смисъл, което търсех.

Тръгнах си от урока и нямах търпение да се прибера и да уча нотите, да се опитвам да свиря. За първи път от доста време изпитах такова вълнение за нещо. Замислих се как, когато се занимаваш дълго време с нещо, спираш да оценяваш прогреса си. Приемаш го за даденост и малките победи спират да ти носят такова усещане за смисъл и удовлетворение. Ставаш сляп за тях, а в тази слепота душата ти започва да гладува. В един момент усещаш празнота, която дълго си подхранвал с игнорирането на детайлите, в които се крие животът.

Сега бях никой. Започвах от нулата и нямах търпение да се изкачвам нагоре. Разбрах колко е важно през целия си живот да търсим нещо, в което да се чувстваме начинаещи. Нещо, което да ни предизвиква до краен предел и да ни напомня, че всеки ден напредваме – дори и с малки стъпки. Нещо, което да ни показва как количествените натрупвания, водят до качествени изменения, които ни обогатяват.

3.Разбрах как се чувстват хората, които тренират при мен

Винаги приемам другите и не ги съдя. Винаги се опитвам да им вдъхна увереност и дори, когато те не си вярват, аз се опитвам да им дам от моята вяра в тях.

Сега стоях от другата страна. Аз бях трениращия и имах треньор. Усещах, че свирех фалшиво, не докосвах правилните струни и не разполагах ръцете си правилно. Въпреки това Евгени не спираше да повтаря: „Браво! Много добре.”

Помислих си: „Сега разбирам как се чувстват другите, когато им обяснявам, че се справят отлично, а те ми казват, че се чувстват много некоординирано и нелепо.”

В този момент разбрах какво е усещането, когато си добър в едно нещо и отидеш някъде, където си кръгла нула – желанието да се справиш добре, но неспособността на тялото и умът ти да възпроизведат това, което ти показват да правиш.

В този момент разбрах хората, котио тренират при мен. Когато им покажа упражнение и им обясня техниката. Правят го, а тялото им не го изпълнява правилно. Поглеждат ме и казват: „Разбирам какво искаш, но някак тялото не ме слуша.”

Така се чувствах и аз. Разбирах, а сякаш умът ми не можеше да координира движенията ми.

Разбрах, че е хубаво да се окажеш от другата страна и да изпиташ това, което изпитват другите. Така още по-добре можеш да влезеш в положението им.

4.Открих необходимостта от хоби – коренно различно от професията ти

Когато се отдадеш на дадена мисия, когато посветиш живота си на нещо, отдаваш цялото си време и внимание на него. Въпреки хубавите неща, които правиш и начина, по който помагаш на другите, подобно себеотдаване по един или друг начин ограничава себеосъществяването ти и възможността ти за себеактуализация. Когато имаш разностранни интереси, тогава имаш възможност да преживяваш различни неща, да срещаш различни хора и по пътя да си взимаш по нещо и да се превръщаш в повече. Точно от това имах нужда. Имах нужда от хоби, от кръг ор хора, които нямат общо със спорта. Хора и дейности, които да ми помогнат да видя живота от друг ъгъл и да го преживявам по различен начин.

Когато дълго време се занимаваш с нещо е лесно да загубиш себе си в него. Да започнеш да се идентифицираш с това, което работиш и да забравиш, че във всеки един момент можеш да се откъснеш от него, без да се чувстваш никой. Лесно е да забравиш, че ти не си само твоята професия и че дори и понякога да отстъпиш назад, не се проваляш, защото винаги можеш да правиш нещо или да отидеш някъде, където моментното ти състояние ще бъде не недостатък, не симптом за недостатъчност, а цялостност.

5.Изкуството е изражение на човешката същност

Обожавам изкуствата и смятам, че те са отражение на дълбочината в живота. Колко малко е необходимо, за да побереш целият смисъл. Понякога не са необходими думи – а само пръсти, които да докосват струни. Струни, които понякога плачат в унисон с душата ти, друг път се смеят в синхрон със сърцето ти. Образи, които побират в себе си палитрата на всички емоции, през които преминаваш или пък склуптура, която отразява характера ти – търпението, стремежа към съвършенство и афинитета ти към детайлите.

Изкуствата са това, което те приковава в настоящето. Това, което те кара да живееш сега и това, което те изпълва със смисъл, без предварително да си поставяш цели, без да правиш нещо с предварителен замисъл – рисуваш, защото обожаваш да виждаш как нещо, което е било във въображението ти, се материализира върху белия лист, защото си дръзнал да хванеш четката и да му вдъхнеш живот. Да седиш в топъл, летен ден, под сенчесто дърво и да свириш на китара, не защото очакваш нещо, а защото ти харесва да усещаш как вятърът гали лицето ти, докато ти докосваш струните и те произвеждат нежен звук, който се носи във въздуха.

За пореден път си дадох сметка, че изкуствата са това, което ме връща към живота; това, което ми дава всичко, когато празнотата започне да зее в мен. Това, което ме хваща за ръка и ме превежда през всеки момент. Това, което ми позволява да преживявам емоциите, без да ги отричам.

6.Разбрах, че успехът може да бъде отнесен само към отделната личност

Прибрах се вкъщи и бях много доволна от себе си и от последните два урока. Нямах търпение да репетирам и когато покажех на някой какво съм научила, те седяха и се смееха, че звучи фалшиво. Тогава се замислих как те не оценяват моите стъпки, защото сравняват начинаещото ми изпълнение, с изпълнението на професионалисти.

Само аз бях тази, която знае какво съм направила на първия урок и какво съм постигнала до третия урок. Аз усещах и чувах прогреса си, а те не можеха да го доловят. В техните очи не правех нещо значимо, а в моите израствах и усвоявах ново умение.

Това че другите не виждаха или по-точно не чуваха прогреса ми, означава ли, че трябва да се откажа? Абсолютно не! Това важи за всичко. Защото постиженията на другите могат да са вдъхновение за това до къде можем да стигнем и отвъд къде могат да се простират мечтите ни, но не трябва да ни служи като демотивация. Не трябва да сравняваме себе си с постиженията на другите. Трябва да сравняваме себе си днес, със себе си вчера – важното е да сме повече от това, което сме били.

7.Качествата необходими за успех винаги са едни и същи

За да напредваш в залата, трябва да си мотивиран, целеустремен, постоянен и всеотдаен. Трябва да повтаряш едно и също движение, докато усвоиш техниката. Трябва да надграждаш и да бъдеш постоянен. Да не се отказваш след първата трудност, а да продължаваш да опитваш.

Качествата необходими за успех винаги са едни и същи. Просто се адаптират към конкретната сфера. Това, което демонстрирам в залата е това, което мие  необходимо и сега. В залата мога да правя 5 серии по 10 повторения тяга…сега трябваше да изсвиря редовете с музикалните ноти – да ги завърша, а после да повторя отново и отново, докато ги усвоя и докато пръснатите ноти, започнат да се сливат и да звучат като мелодия. Да репетирам, докато празнотата от време между докосванията на струните, биваше запълнена не от неловкото търсене на правилната струна, а от правилния бийт между отделните докосвания.

8.Винаги започваш от нула

Сега разбрах как се чувстват трениращите, когато ги карам да клякат на стената, вместо да клякат с лоста. Как се чувстват, когато искат да изпълнят цялото движение, а аз ги карам да изпълняват отделни елементи и чак после да ги сглобят в едно упражнение.

Усетих как ми се искаше да прескоча страниците на учебника и да изсвиря цяла мелодия, вместо да повтарям отделни ноти.

Дадох си сметка, че ако пропусна основите, припряността ми няма да доведе до успех и че скоро ще „рухна”. Че в желанието си да напредвам по-бързо, няма да изградя стабилна основа и че ще пропусна възможността един ден да свиря добре.

Това важи за всичко. Понякога е досадно да прекарваш часове, в повтарянето на един елемент, но съвършенството е в усвояването на детайлите, които лека полека се натрупват и водят до успех.

Присъединете се към групата ни IFS Lifetime Challenge, където споделяме храненията и рецептите си.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Абонирайте се за новия IFS Journal, където ще можете да изгледате цялата ми – едночасова- лекция от Фестивал на здравето.

Ето и малък откъс от края на лекцията.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори