За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
4 неща, които научих под натиска на самотата
IFS Bootcamp - снимка: Гергана Цончева

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Когато се срещнахме, тя ме погледна и ми каза: „Каква седмица. Равнозначна е на година.” Не подозирах, че тази разходка с нея и един час разговор с нея, ще бъде равнозначен на цяло десетилетие – осъзнаване, опит и преживяване.

***

Разхождах се с Боряна. Разказах ви за нея по повод на генетичното изследване, което си направих и всъщност тя е основателят на Nutrigen.

Вървяхме в парка, когато тя забави крачка. Погледна ме с големите си очи, които сияеха, но аз знаех, че зад това сияние има много преживяна болка, моменти на слабост, псоледвани от огромна доза кураж. Затаи дъх и ми каза: „Кажи ми, Инес! Как се справяш с това? Аз още не мога. Понякога самотата е смазваща.”

Говорехме си за самотата, която те връхлита на моменти – тогава, когато си осъзнал, че животът не трябва да бъде задушаван и претъпкван – с нищо. Дори и с хора. Когато осъзнаеш, че когато решиш да промениш себе си, много хора отпадат от живота ти. Остават само няколко. Те не винаги са наоколо, но моментите с тях са равнозначни на години.

Усмихнах се и ѝ казах, че сега ще ѝ призная нещо. Разказах ѝ причината да я поканя на разходка. Беше един от тези дни, в които изпитвах точно такава самота. Прекарвам много време сама – в писане, програми, отговаряне на съобщения, четене. Обожавам това, което правя, но понякога, дори хората, които обичат да са сами, имат нужда да прекарват време с хора – в реалността. Обичам да се разхождам сама, а ако излизам с някой, обикновено подбирам хората. Не се виждам с някой само, за да си запълвам времето. Виждам се само с хора, които придават стойност на времето – дори само с присъствието си.

Беше един от тези дни, в които малкото хора, с които обичайно се виждам бяха заети. А аз така силно имах нужда от стойностен разговор и разходка с някой. Да вървим и да си философстваме.  Да обсъждаме това, което ни вълнува и после да си тръгна изпълнена с ентусиазъм, идеи и да си разсъждавам цяла вечер. Или да пиша – така, както ще направя сега.

Толкова много неща обсъдихме с Боряна, но мисля, че имаше няколко попадения, които биха дали различна гледна точка и на вас.

1.Отказът от отговорност не я прави нулева, а я прехвърля на някой друг

Говорехме си за това как хората често си намират оправдания, че нещо е по-важно от самите тях и здравето им. Хората никога нямат време да тренират, да се хранят здравословно, да са щастливи – защото винаги са заети да се грижат за нечие друго щастие, успех и т.н. Обсъждахме това как хората не осъзнават, че ако се грижиш за себе си и ако ти си добре, тогава даваш още повече и на хората около себе си. Когато поемеш отговорност за себе си, поемаш отговорност и за другите.  Защото да не се грижиш за себе си, означава да се откажеш от отговорността за здравето си, за благото си и за щастието си.

Защото, ако не даваш на тялото и на ума си това, от което се нуждаят сега, след време небрежността ще се преоблече като болест, депресия или каквато си избере. Тогава, обикновено ангажираш хората около себе си с това да се грижат за теб, да ти помагат с ресурси или пък дори само да ги натоварваш с отрицателните си настроения, които физическото и психическото неразположение пораждат.

Така, отказвайки се от отговорността за себе си днес, ти я прехвърляш на близките си утре. Уж, опитвайки се да се жертваш за другите, в бъдещ момент жертваш тях за себе си.

Урок номер едно: Отказът от отговорност, не я прави нулева, а я прехвърля на някой друг.

2.Човек се променя, когато болката на промяната е по-малка от сегашната болка

Говорехме си за това какво е накарало всяка една от нас да се промени. Обсъждахме това как често хората казват, че искат промяна, а никога не предприемат действие, което реално да ѝ помогне да се случи.

Разказах ѝ за това как моментът, в който се промених беше един момент, в който имах чувството, че повече не мога да понеса нито грам болка – физическа или психическа.

Тя ми разказа за нейното преживяване и това как човек се променя, когато цената на промяната се окаже по-ниска от цената на това да търпиш сегашното си състояние. Точно така е! Човек се променя не когато го боли, а когато го боли ужасяващо много. Когато не може да търпи повече от това, което дълго се е трупало и го е измъчвало. Човек се променя, не когато чашата на болката и разочарованието започне да се пълни, а когато прелее.

Ако все още сте на етап, където казвате, че искате да се промените, но не го правите – трябва да признаете пред себе си, че всъщност сегашното ви състояние не ви пречи чак толкова, че да платите цената на промяната. Защото да се промениш не е лесно. Но си струва всяко усилие.

3.Човек излиза от интертното си състояние или когато нещо го блъсне или когато е силно привлечен от нещо

Човек по природа е инертен. Всичко в природата се стреми към това да съществува с минимален разход на енергия. Това да правиш нещо, изисква усилия и е предизвикателство за всеки – дори за тези, които не го казват.

Всички сме инертни, ако не използваме една от двете задвижващи сили – ударът на нещо или влечението към нещо. Някои хора напредват и се променят, защото нещо се случва в живота им и така ги разтриса, че преобръща целия им свят. Дава им различна перспектива и им помага да видят живота от различен ъгъл. Помага им да излязат от инертното съществуване и да започнат да живеят и да реализират потенциала си.

Някои хора напредват и се променят, защото използват увлечението и страстта си към нещо като сила, която ги дърпа, придвижва и мотивира. Нещо като да откриеш мисията и призванието си. Това, което ти дава сила да продължаваш, когато се чувстваш безсилен или обезкуражен. Нещо като сила, която те дърпа и не ти позволява да пропаднеш в капана на инертното съществуване.

Изборите са два – или откриваме това, което ни дърпа и привлича или чакаме нещо да ни удари и разтресе.

4.Ситуацията няма значение – важно е преживяването

Говорехме си за това как макар и всички на пръв поглед да сме различни, в същността си сме еднакви. Само ситуациите и сюжетите са различни. Преживяванията ни са еднакви. Защото каквото и да се случи, оценката, която му даваме е интензитета на емоцията, която преживяваме. Този интензитет или по-скоро скалата му е еднаква за всички. Нещо като от 1 до 10. Или не те докосва; или малко те тревожи или те смазва. Има ли значение точно каква е ситуацията и дали за вас е нищо, а за мен е целия свят? Важното е, че всеки един от нас е преминавал през тази скала и независимо дали тя (Боряна) е преживяла това да мине през ада на диагнозата „болна от рак” и да намери сили да се излекува, а пък аз съм преживяла това да претърпя 6 тежки контузии и още на 18 години да изгубя посоката и смисъла в живота си, това което ни обединява е това, което сме преживели. И в двата случая, нещо в теб умира. И в двата случая имаш усещането, че губиш всичко; че потъваш и че нямаш капчица сила да се изправиш и да продължиш. И в двата случая виждаш как безсмислието се усмихва в лицето ти, а отчаянието те е хванало за ръка. Не е важна ситуацията – важно е преживяването. Не трябва да даваме оценка на това, което другите изпитват, защото центърът на всеки е различен и това, което за едни не е важно, за други е целия свят.

***

Един час, а беше равнозначен на десетилетие опит, преживявания и мъдрост. Понякога е хубаво да се чувстваш ссмазващо самотен – тогава срещаш скъпоценни камъни, които блестят и правят деня ти прекрасен.

Новият online брой на IFS Journal е готов. Прочетохте ли го?.

3 от основните теми:

1.Как непълноценното дишане влияе на тялото и емоциите ни
2.5-те фази на емоционалното хранене и какво да очаквате на всяка от тях
3.Упражнения с ластици: 9 упражнения за стегнат корем, които да правите навсякъде

Абонирайте се.

IFS_Journal_33_BG_July_2016-Cover

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори