For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

257

WP_20150425_017

Животът ти  е поредица от дни, които се нижат. Мигове, емоции, чувства, изтичат, като песъчинки и само понякога, нещо се оказва толкова значимо, че успява да се загнезди за по-дълго. Задържа се и ти напомня, че животът не е в рутината. Животът не е в сигурността и предвидливостта. Животът е в моментите, когато разкъсаш оковите на ежедневието и тръгнеш без посока. Без страх. Без очаквания. Само заради самото преживяване.

Не мога да опиша начина, по който се чувствам всяка събота и неделя. Времето, когато се откъсвам от делничния си живот. Сякаш ставам друга и се пренасям в друг, паралелен свят. Място, където нищо няма значение освен настоящия миг и хората, които са до мен.

Миналата седмица си купих ново колело. Първото ми, собствено колело, след розовия ми BMX, когато бях малка. Май доста съм порастнала. 😉

Какъв по-добър начин да отпразнуваш новото колело, от това да го изведеш на дълга разходка.

Ивайло имаше идея за един маршрут и решихме да го проверим. Денят започна малко мрачно и с дъжд. Ние не сме туристи, а пътешественици и знаем, че дъжда не е причина да се откажем, а само предпоставка за повече преживявания, емоции и възможност да открием повече за себе и и волята си.

Отправихме се към Локорско. Минахме през Орландовци и напуснахме София, изпратени от освежаващ дъжд. Малко след това, денят сякаш беше очарован от нашата дързост и ни се усмихна – слънцето изгря и пред нас се откри чудесна гледка.

WP_20150425_002

Обожавам тесни пътища, които се вият сред необятни полета. Носят едно усещане за свобода. Небето беше ясно, а тревата толкова зелена. Отдавна не бях виждала такъв зелен цвят. Както винаги, Ивайло, беше пред мен. Въртях педалите и бях решила, че този път няма да изоставам много и че с новото колело, трябва да мина едно ниво по-нагоре. Затова не мислех за нищо. Гледах неговите педали и скоростта, с която въртеше. Всичко, което си повтарях беше да следвам ритъма на неговото въртене, за да не изоставам.

WP_20150425_003

Справих се добре с мисията до Локорско. Там решихме да тръгнем към Кремиковци и да стигнем до манастир „Св. Георги Победоносец“. Напускайки Локорско, видяхме лостове. Мотото ни гласи – нито ден без набиране. Затова се наложи да спрем. Ивайло направи малко набирания и кофички. Аз направих малко набирания и после си припомнях детството на успоредката.

WP_20150425_004 WP_20150425_008 WP_20150425_012 WP_20150425_013

Продължихме. На излизане от Локорско ни изпратиха няколко кучето. Понякога се чудя, защо са толкова ядосани – сърдят се, че си тръгваш и отиваш на друго място или просто не те харесват. Нямах много време да мисля по въпроса. Пред нас се откри черен път. Такъв, по какъвто отдавна исках да карам. Не мога да опиша колко беше красиво. Контраста между червеникавата кал, зелената трева и проторното небе.

Черен път без баири, не е черен път. Първото ми предизвикателство беше едно, стръмно, спускане. Ивайло даже не го сметна за предизвкателство. Пусна се и тъкмо, когато се беше устремил към следващия хълм, се обърна. Видя моя милост да стои на върха на хълма и да се бори със себе си. Всичко, което виждах е как се пускам, пребивам се и пътешествието приключва за мен.

Ивайло никога не ми позволява да се лигавя и да се поддавам на посредствеността си. Благодаря му, че не го направи и този път. Каза да се пусна. Аз повторих, че не мога… само 5-6 пъти. Накрая просто спрях да мисля и да си представям как падам и тръгнах. Беше толкова хубаво. Нямах търпение за следващото спускане. Както и в живота, преди да се спуснеш, трябва да се изкачиш. Предстояха няколко хълма. На някои, победоносно, достигнах върха. На други… стигнах до някъде и после прибегнах към ужаса на всеки добър колоездач – гледката на човек бутащ колелото нагоре, вместо да го кара.

Малко преди края на черния път, трябваше да мина през едно много тясно място. Почти бях сигурна, че ще се охладя в поточето отстрани, но преминах. Май много се възгордях, защото веднага цопнах в една, гъста, кал. Все пак, кой щеше да ми повярва, че съм карала на такова място, ако не бях изцапала себе си и колелото. Ивайло ми помогна и го почисти, така че да мога поне да въртя педалите.

WP_20150425_015 WP_20150425_016 WP_20150425_019 WP_20150425_020 WP_20150425_021

Черният път свърши и стигнахме в Кремиковци. Тъкмо загрях и вече си мислех, че нищо не може да ме предизвика. Ивайло имае други планове. Видя една тръба над малка рекичка. Реши да мине отгоре. Не обичам да има някой, който да прави нещо и аз даже да не опитам. Затова трябваше да пробвам. Тръгнах уверено, стигнах в средата и се разколебах. Застанах на едно място и загубих баланс. Бях сигурна, че ще падна. Ивайло ми казваше, че няма и ме насърчаваше да продължа, но не можех. Тогава дойде и ми помогна да го минем заедно. Нямаше как да не се отблагодаря и да се върна сама- все пак успях. Важното е да не спираш и да не се колебаеш. Страхът парализира.

Показвам нагледно.Жалко,че не се чува добре как обяснявах, че не мога и ще падна 😀

Тръгнахме към манастира. Баирът беше добър, но пък беше толкова живописно. Повечето хора се качваха с коли. Мислех си, че само един колоездач може да си го причини – да се бъхти нагоре, за да стигне до върха, да си налее вода, да се порадва на гледката и после да се пусне надолу.

WP_20150425_022 WP_20150425_023 WP_20150425_024

Препоръчвам ви да отидете. Паркирайте колата си в Кремиковци и се качете пеша. Страхотно е.

Самият манастир е в ремонт и няма много за гледане,но гледката си струва.

WP_20150425_029 WP_20150425_030 WP_20150425_031

Тръгнахме обратно към София, но този път по шосето. Навръщане минахме през центъра,спряхме в парка при Софийския университет и изядохме храната, която си бяхме приготвили. Прибрахме се и се чувствах много удовлетворена. Беше още една чудесна събота. Препоръчвам ви дапробвате този маршрут.

Маршрутът,по който минахме :)
Маршрутът,по който минахме 🙂

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори