Защото мечтите винаги стават реалност и пъзелът винаги се подрежда. Не мога да опиша колко съм щастлива и ентусиазирана. През последните няколко години, гледната ми точка за човешктоо тяло, храненето и движението коренно се промени. Вече знам, че тялото не съществува само за себе си, а е част от нещо повече – част от природата, от околната среда и е в непрекъснато взаимодействие с тях. Нищо в околната среда не се случва, без да се отрази върху тялото.
Прекарвам доста време да чета за епигенетика и макар и понякога да ми липсват детайлите и да не успявам да разбера всичко, успявам да надзърна в загадката на човешкото тяло и да си обясня толкова много неща. През годините, любопитството ми расте и толкова пъти ми е минавало през ума да запиша биотехнологии, да намеря хора, които се занимават с генетика и да ги помоля да ме учат и да ми помагат, за да си отговоря на въпросите, които имам. Понякога се чудех дали задълбаването ми не е в погрешна посока и дали не е по-добре да използвам това време за нещо друго. Въпреки това, не мога да опиша страстта си към това да изучавам човешкото тяло.
Преди месец се срещнах с едни прекрасни хора – Боряна и Ина, които се свързаха с мен, за да стана част от уникалните неща, които правят. Те се занимават с нутригеномика и нутригенетика. Правят генетични тестове, чрез които позволяват да бъде разбрана по-добре индивидуалната реакция на всеки човек към определен начин на живот, който включва режим на хранене, двигателна активност и необходимото суплементиране.
Кому е нужно това?
Когато е на 26г., Boryana Gerasimova научава, че има рак на лимфните възли. Трудно е да си в разцвета на младостта си и да научиш, че животът ти бавно гасне. Тогава вероятно започваш да си задаваш много въпроси. Въпроси, чиито отговори са тежки и трудно поносими за човек, който тепърва има дълъг път пред себе си. Започваш да виждаш живота от различен ъгъл. Повърхността на живота се пропуква и се потапяш в дълбините, където се срещаш с тежки, но полезни истини. Прекланям се пред тази жена, която е използвала личните си премеждия, за да помогне на другите – никога да не се чувстват така и да не преминават през трудностите, които тя е била предизвикана да преодолее. Тя, заедно с още двама човека основават NutriGen и се посвещават на мисията, да помогнат на хората да разбират тялото си по-добре и да осъзнаят как околната среда оказва пряко влияние на това какво се случва в тялото ни.
Защото, както обичам да казвам – неочакваното изисква предварителна подготовка и всичко, което ни сполита, всъщност сме отглеждали в миналото – чрез ежедневните си избори.
Преди месец, дадох ДНК проба, чрез която ми направиха генетичното тестване и сега знам още повече за начина, по който функционира тялото ми. Сега мога с реални факти, да насложа опита, усещанията и всичко, което знам за собственото си тяло.
Нямам търпение да работя с тези прекрасни хора, които са парченцето от пъзела, което ми липсваше.
Вероятно и вие сте се чувствали така… да знаете с каква страст четете и говорите за нещо, но някак в обкръжението ви да липсват хора, които да споделят точно този интерес. Нямате идея как душата ми гладува за комуникация точно с такива хора – хора, които са се посветили на това да изследват всяка една клетка, всеки един процес в тялото. За мен ще е чест да работя с тях и после на базата на всичко научено, да можем да помагаме на още повече хора.
Сещате ли се как, когато започнеш да подреждаш пъзел, не можеш да разбереш каква е картината? Взимаш парченце след парченце и понякога ти се струва, че нищо няма да се получи. И в един момент, слагаш едно парченце и някакъв образ започва да се оформя и изведнъж ти проблясва каква е цялата картина. Точно така се чувствам сега! Сякаш образът започва да добива цялостност.
На подсъзнателно ниво, от доста време търся точно това… и докато не търсех активно, а просто копнеех, те ме намериха.
И когато Боряна ми даде комплекта за ДНК пробата, каза:
-Нямам търпение да видя гените ти!
А Ина отговори:
–Това звучи извратено.
Резултатите от ДНК изследването
Месец по-късно, вече държа резултатите в ръцете си, а днес имах и среща с лекар- генетик, която подробно ми разчете изследването и ми обясни детайлите и любопитните неща за всеки ген и това каква роля има в тялото.
Тук ще споделя малка част от резултата, а всеки, който иска да види цялото генетично изследване, моите резултати и какво означават, може да се абонира за новия IFS Journal, където съм описала всичко подробно.
Тестът, който ми направиха, изследва гените ми от гледна точка на оптималната диета за мен. Беше ми интересно да видя с какви гени съм дарена, как са изразени и дали начинът ми на живот, експериментите, които съм правила и заключенията, до които съм стигнала, се припокриват с това, което се случва в тялото ми.
Изключително интересно е да знаеш какво се случва на клетъчно ниво. За мен храната е информация, движението също. Всъщност, всичко от околната среда е информация, която диктува на организма за какви условия да се подготвя, а в отговор, той започва да функционира по един или друг начин.
Това, за което изследването дава яснота е:
-рискът на затлъстяване. Тук се изследват различни гени, които отговарят за това дали човек е предразположен към покачване на килограми и при какви условия; дали качва лесно килограми и дали ги сваля лесно, при положение, че избере подходящата комбинация от хранене и движение.
-наситени мазнини. Различните хора, отговарят по различен начин, когато в диетата им има едно или друго количество мазнини и различен тип мазнини. Гените оказват влияние на това дали абсорбираме мазнините и каква е способността ни да ги изгаряме. Тук отново има панел от гени, които се изследват и резултатите показват в каква степен, кой ген има влияние в тялото ни. На базата на това, може да се изгради диета, която да съдържа подходящото съотношение и тип мазнини, за нашия организъм и нашите гени.
-въглехидрати. Тук отново се изследват различни гени, но този път тези, които отговарят за метаболизирането на въглехидратите. Тук, на бойното поле на гените, се решава дали е добре да преобладават въглехидрати в диетата или мазнини.
-тренировки. Тук се определя степента на интензивност и количеството на физическа активност, която трябва да извършва конкретния човек, за да осигурява на гените си информация, при която те да функционират оптимално. Това е изключително интересно и има формула и скала за всеки тип физическа активност, чрез която се изчисляват метаболитните единици за всеки тип натоварване. В новия IFS Journal, ще видите таблицата, формулата и моите резултати. На базата на това, можете да изчислите, от кой тип физическа активност, по колко часа седмично да практикувате, за да постигнете оптимални резултати.
След това, идва ред на любимата страница в изследването – тази с всички гени, които се изследват. Толкова е запленяващо. Има гени, които отговарят за абсорбирането и метаболизма; за отговора към въглехидрати и мазнини; за поведението на хранене и способността ни да контролираме глада си; за регулацията на приема на енергия; за циркадния ритъм и това от какво зависи дали имаме по-засилен апетит вечер и към какви храни; гени за възпалението; складирането на мазнини.
И макар и информацията да изглежда сложна, срещата с лекарката – генетик, е изключително приятна и вдъхновяваща, защото на много достъпен език, обяснява как функционира всеки ген, как е изразен, каква генетична вариация показва личния ни генетичен профил и какво влияние има всеки ген в нашето тяло.
Ще видите моите резултати и подробно обяснение за всеки ген, в новия IFS Journal.
След това, има таблици, които обобщават резултатите и дават представа какъв е риска за всеки един компонент.
После, има схема, която изобразява какъв е хранителния план, който трябва да се следва, за да пасва на гените, които имаш. Като са изложени основните принципи – не конкретно меню.
Следващите няколко страници са посветени на физическата активност и изчисляването на перфектното съотношение – като време и интензивност.
Тук искам да добавя, че ми беше много интересно да си поговоря с лекарката – генетик, която ми показа кои гени са типични само за европейците; как негроидната раса или азиатците, не притежават някои от нашите гени и обратното и как колкото по-локално проявен е един ген, толкова по-нов е от гледна точка на еволюцията.
Генетичното изследване и физическата активност
В следващите редове, ще направя една съпоставка между резултатите и това, което аз съм прилагала върху себе си през годините; резултатите, които съм постигнала; това, което съм научила за тялото си – съвпада или се разминава с резултатите от генетичния тест.
Както ви обясних в IFS Journal-a, на базата на изследването се изчисляват метаболитни единици, чрез които се изчислява колко енергия изгаряш по време на определен тип фзиическо натоварване. Чрез теста и резултатите от генетичния профил, се определя стойност, която показва какво е оптималното количество физическа активност, която трябва да извършваш всяка седмица, за да изпращаш правилан информация на гените си и за да техният отговор да бъде благоприятен за теб.
Както каза Боряна – Инес, имаш много хубави гени. Изобщо не е необходимо да полагаш толкова много усилия, за да бъдеш във форма.
На практика, изследването показа, че имам нужда от 15 MET на седмица (метаболитни единици). Искам да добавя, че тук говорим за движението от гледна точка на затлъстяване, а не от гледна точка на спортни постижения.
Лекарката- генетик (д-р Михайлова), ми каза, че за повечето хора, нормата е 24MET.
Т.е., това наистина означава, че за да функционират оптимално, гените ми имат нужда от около 15MET на седмица.
Как този резултат се припокрива с това, което разбрах за тялото си от всички години професионален спорт, методи на трениране и експерименти?
Минала съм през всичко :
-три тренировки на ден, всеки ден;
-две тренировки на ден
-много кардио
-много тежести и никакво кардио
-плуване
-баскетбол
-тежести и кардио
-и т.н.
С течение на годините, разбрах, че това, което ми помага да бъда във формата, в която искам – оптималното между визия и функция са по-малкото, но достатъчно тренировки.
Какво искам да кажа?
Смея да твърдя, че периодът, в който тренирах най-много, бях в най-лоша форма – от гледна точка и на визия.
Когато тренирах много интензивно – всеки ден или понякога и по два пъти на ден, имах доста по-висок процент подкожни мазнини и каквото и да правех с храненето, не постигах това, което исках. (тук ще е любопитно да прочетете за резултата ми на единия ген, който отговаря за склонността към задържане на мастна тъкан).
От всички години трениране и експериментиране, стигнах до извода, че тялото ми отговаря най-добре, когато правя до 3 интензивни тренировки с тежести и другата физическа активност да бъде от ходене, йога или нещо друго, което активира тялото и метаболизма ми, но не причинява такъв стрес.
Обясненията са няколко.
В една от статиите си бях обяснила как прекаленото трениране, пречи на изчистването на мазнини поради няколко причини:
-стрес за тялото, който от еволюционна гледна точка не е нещо желано. Прекалено многото трениране, повишава нивата на кортизол в организма, което от гледна точка на еволюцията имитира периода на чифтосване за бозайниците, когато продължителността на слънцегреене е по-дълга и това по-презумпция означава по-завишени нива на кортизол. В миналото, тзои период е бил съпътстван от много стрес – първо, заради съравнованието, после заради събирането на достатъчно храна, с която тялото се е запасявало, под формата на мазнини,с цел да поддържа и „подхранва” евентуалната бременност през последващия зимен период (който в миналото е бил придружаван от глад и липса на храна). От тук, не е случайно, че глада за въглехидрати и трупането на мазнини, високите нива на кортизол и повишените нива на половите хормони – съвпадат.
Сигурна съм, че се сещате за какво говоря – винаги, когато прекалите с тренировките, изпитвате остър глад за въглехидрати. Сякаш губите контрол и ядете повече и освен това трупате мазнини, въпреки че тренирате много. А при жените, това поведение обикновено е съпътствано и от хормонални проблеми.
От тук, важно е да се осъзнае, че за тялото и ума – които са еволюирали в продължение на милиони години, да разпознават сигналите от околната среда – това е знак, че сме под стрес.
Не знам дали сте се замисляли за физическата активност от тази гледна точка, но лично аз имах момент, в който се спрях и се замислих какви сигнали изпращам на тялото си, с многочасовите си тренировки, спринтове, тежести, плуване и т.н.
Ето защо, в IFS тренираме кратко и интензивно и предлагаме тренировки по мобилност и йога, които да допълват „нутриентите движение”, от които има нужда тялото, без да го стресират и без да го вкарват в това състояние на стрес.
-повишеният глад – това до известна степен се припокрива с казаното по-горе, но повишеният глад е резултат и от изразходването на прекалено много енергия и то на интензивния начин, по който го правим. Тялото е създадено да оцелява и когато хронично го подлагаме на толкова интензивен стрес, тогава то се чувства застрашено. Знае, че е в среда, където непрекъснато е подлагано на физически изпитания. Среда, за която трябва да се подготви – като трупа и задържа мазнини, които да служат за енергия в тези, ТЕЖКИ, ситуации.
–промяна в баланса на невротрансмитерите – невротрансмитерите са нещо като посредници между невроните в мозъка. За да се осъществява контакт между тях, трябва електричен импулс, чиито посредници са невротрансмитерите – едни неворни ги отдават, а други ги приемат.
За никой не е тайна, че физическата активност, води до отделянето на определни невротрансмитери, които ни карат да се чувстваме добре и в приповдигнато състояние. Хроничното им завишаване, променя базовото ниво на тези невротрансмитери или с други думи, колкото по-често тези невротрансмитери са завишени, толквоа повече, завишеното ниво става не изключение, а норма. И когато тези невротрансмитери спаднат, за тялото ни това вече не е норма, а е поднорма – следователно, умът ни подтиква към действия, които да завишат невротрансмитерите то желаното равнище. Движението е единия начин, другият е храната – всички знаят, че шоколадът и въглехидратите, предизвикват същото повишаване на невротрансмитерите и ако сте тренирали и вече сте уморени, много вероятно е средството, което да изберете, да бъде храната – следва, отново нарушаваме баланса между изразходена и приета енергия и това пак пречи на целите ни.
Тук ще ви споделя нещо любопитно и интересно за приповдигнатото усещане по време на тренировка. Наричат го „молекулата на Господ”. Един професор по психология – д-р Пърсинджър е провел изследване, при което е изолирал една област от неврони в темпоралните лобове на мозъка, които винаги показват електрична активност, когато човек мисли за Господ или има някакви духовни изживявания. Близо до предния дял на тези темпорални лобове е амигдалата – тя отговаря за запаметяването на събитя, които провокират силна емоция или усещане за смисъл. Заради начина, по който са структурирани фронталните лобове и свързани с амигдалата, те са най-електрично сензитивните региони в мозъка.
Знаем, че стресът, тъгата и липсата на кислород, също предизвикват електрична активност близо до „молекулата на Господ”. Тъй като, липсата на кислород предизвиква невронна активност, доста учени смятат, че този механизъм се свързва с близките до смъртта преживявания на еуфория и спокойствие. Каква е връзката с физическата активност? Когато се натоварваме, тогава някои от тъканите имат липса на кислород. Тази липса на кислород, води до активирането на тази област в мозъка, която предизвиква освобождаването на невротрансмитери, които носят това чувство на спокойствие и еуфория. И както д-р Уайли пише в книгата си “Lights Out”- „мозъкът ти си мисли, че умираш, а ти всъщност нямаш въздух, защото тичаш на пътеката.” 😀
Това са три от основните причини, прекалено многото трениране да пречи на целите да отслабнем. Просто, прекалено многото трениране е знак от околната среда, който изпраща погрешна информация на гените ни, а от там и техният отговор не е благоприятен. Защото, ако в миналото, когато ресурсите са били оскъдни и когато ритъмът ни на живот се е подчинявал на ритъма на природата, това да натрупаш мазнини е било предпоставка за оцеляване и се е компенсирало от последващите периоди на глад и оскъдица, в днешно време условията в средата, не съвпадат на отговора на организма. Така еволюционната адаптация от миналото, се превръща в недостатък в начина на живот; начина, по който се чувстваме, мислим и усещаме себе си.
За себе си разбрах, че не е необходимо да изтощавам тялото си, за да го карам да изглежда по определен начин – то се получава, когато се грижа за него, а не когато го тормозя.
И всъщност, добрите гени и оптималното им изразяване са признак на здраве. А от своя страна, красотата е следствие на здравето. Тялото няма да е дебело, затлъстяло, извън форма, когато гените функционират добре и когато могат да изразят потенциала си.
Защото в края на деня, всеки е наследил определени гени, но това е само първата крачка. Следващата е информацията, която им изпращаме – информация, която им позволява да се изразяват или пък такава, която ги заключва и тази им неактивност се обръща срещу нас и ни кара да страдаме.
За да прочетете подробния анализ и съпоставка на резултатите за гените, оптималния хранителен режим за мен, както и да видите и прочетете цялото генетично изследване (на български) във вида, в който го получих, абонирайте се за IFS Journal-a.
Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!
