Единственият начин да извличаш максимума от живота е да се отървеш от предразсъдъците си.
Изминалата седмица беше различна, изпълнена с прекрасни хора и преживявания. Миналата седмица беше IFS Bootcamp и първото ни морско приключение.
IFS Bootcamp е нещо много специално за мен. Дава ми възможност да видя живота, работата си и хората от различен ъгъл. Да си отговоря на много въпроси и да се отърва от доста излишни неща.
На такива места се срещаш с истинския живот – разголен от егото, очакванията и суетата.
Толкова сме свикнали да поставяме маски в ежедневието си, че единственият начин да ги свалим и да бъдем различни е да променим всичко.
IFS Bootcamp е възможност да поставиш основите на едно ново Аз. Време, в което навиците са безполезни и трябва да се приспособяваш на момента. Всеки ден е различен и не знаеш какво да очакваш – не контролираш нищо, а само когато отпуснеш примката на контрола, можеш да позволиш на живота да се развива по своя си начин.
IFS Bootcamp за пореден път ме научи на няколко важни урока.
1.За да промениш навиците си, трябва да ги опознаеш
Вярвам, че за да промениш навиците си, трябва първо да разбереш каква е причината за тях. За мен, навикът е стратегия, която си изграждаме, за да се справяме с ежедневието. Денят ни се гради върху навици, които са нещо като структура, върху която крепим всичко останало.
Много често, зад навиците се крие опит да избягаме от нещо, да го забравим; опит да избегнем нещо, да го отложим; опит да създадем илюзията за поносимост, контрол и сигурност.
Толкова много се крие зад това изречение. Винаги, когато пътувам, забелязвам как нещо, което ми се струва трудно за променяне, когато съм вкъщи, изведнъж даже не ме предизвиква. Навик, от който не мога да се отърва вкъщи, изобщо не ми е потребен и необходим, когато пътувам.
Сякаш, когато отидеш на непознато и неизследвано място – ставаш друг. Това, което ти е служело до вчера, вече не ти помага и затова можеш спокойно да го оставиш и да избереш нещо друго.
Това за мен е една от най-ценните възможности на IFS Bootcamp. Там осъзнаваш, че не е вярно, че не можеш да се храниш здравословно. Разбираш, че това, че нямаш мотивация да тренираш е просто фалшиво убеждение. Попадаш в среда, която отглежда точно тези качества у теб – амбиция, мотивация, вдъхновение, желание, потенциал. Сякаш всичко, което не си предполагал, че притежаваш, започва да се разлиства и да ти помага да направиш една крачка към това, което искаш да бъдеш.
За някои хора 3-4 дена не са много време. За мен са достатъчни, защото ти дават възможност да се докоснеш до една друга версия на себе си и да повярваш, че можеш да бъдеш този, за който копнееш. А когато човек повярва, нищо не може да го спре.
Вярвам, че всеки един от хората, които се присъединиха си тръгна, вярвайки, че има повече потенциал… вдъхновен, че може да го реализира.
2.Недостатъците са само в нашите очи
Това беше любимата ми част от този IFS Bootcamp. Ходенето на море и престоят на плажа, за повечето хора са свързани с доста суета, доста несигурност и доста отхвърляне на себе си и тялото си.
Както се казва, нищо човешко не ми е чуждо. Нямате представа колко пъти съм пропускала преживявания и хубави моменти, защото съм смятала, че не изглеждам достатъчно добре – че някой ще се смее на това как изглеждам и т.н. Когато бях малка, винаги криех корема си и преди време, когато бях постигнала най-изчистената си визия, пак не се чувствах уверено и мислех, че всички само това гледат. Тогава разбрах, че човек не живее с това, което е в действителност, а с убежденията и комплексите, които е градил като малък.
От тогава, реших, че е толкова глупаво да пропускаш живота, емоциите и хората, защото се криеш зад комплексите и собствената си неувереност.
На този бууткамп, имаше над 30 човека – както се казва, всички с различни форми. И всеки един беше прекрасен, защото всеки един беше себе си. Защото всички сме различни – едни имат прекрасни крака, други имат оформени ръце, трети изчистени кореми; четвърти са изключително атлетични, пети имат бюст, а други не 🙂 и т.н.
Всички бяха по бански и във всеки един момент, за мен всички бяха съвършени. Нито веднъж не съм видяла целулит, мазнини, паласки и т.н. През цялото време виждах отдаденост, решителност, мотивация и вдъхновение.
За пореден път осъзнах, че всеки един от нас е приеман от другите не заради визията си, а заради същността си. Нямаше значение кой на какъв етап от пътя си към по-здраво и атлетично Аз е – важното беше, че всеки даваше максимума от себе си.
За първи път изпитах такова усещане. Сякаш нямаше никаква суета и имаше пълно приемане. Всички споделяха себе си, целите си, силните си страни и взаимно си помагаха да преодоляват предизвикателствата.
Лято е и съм сигурна, че много от вас имат колебания как ще се съблекат по бански. Но още сега си обещайте, че повече няма да пропускате нито една игра на плажен волейбол, скачане в морските вълни, препичане на плажа или строене на замъци, защото се срамувате от нещо, което е видимо само в съзнанието ви; от нещо, което изпъква само, когато е сравнено със съвършения образ, който сте изградили и в който сте повярвали, че трябва да се превърнете.
Защото животът е парадокс и всъщност постигаш това, което искаш, само когато заявиш това, което си. Не се променяме, защото не се приемаме. Моментът, в който приемеш, че в момента си такъв, какъвто си, но даваш най-доброто от себе си, за да всеки ден да се будиш все по-добра своя версия, е моментът, в който наистина се променяш и се доближаваш до това, което си.
Благодаря на всеки, който беше на IFS Bootcamp и всеки, който беше приел и себе си и другите.
3.Проблемът не е човекът, а средата
Вярвам, че всеки един от нас може да бъде всичко, за което мечтае, но само когато намери подходяща среда за себе си. Много често, хората се самоупрекват, че не могат едно или друго нещо и непрекъснато търсят вината в себе си, без да се огледат от какво и кой са заобиколени.
За мен хората са като цветя и моментът, в който ги поставиш в подходяща среда започват да се развиват с бърза скорост. За всеки, подходящата среда е нещо различно. И при цветята е така – каменната роза няма нужда от много вода, за да е жива и зелена. Мушкатото има нужда от ежедневно поливане, за да цъфти и да съхрани живота си. При хората е същото. Всяка цел, която си поставим има нужда от определена среда, за да стане реалност.
Целите да бъдем здрави и във форма изискват да бъдем заобиколени от хора, които споделят нашата визия за живота. Хора, които когато виждат, че бъркаме, ще ни го кажат, не за да ни засегнат, а защото вярват в нас, виждат потенциала ни и не ни позволяват да го похабяваме.
Хора, които няма да толерират посредствеността ни, а ще окуражават величието ни.
IFS Bootcamp е точно тази среда. Там няма значение колко си напреднал – всеки получава подкрепа и кураж. Всеки открива, че може много повече, отколкото е вярвал. Всеки взима по малко от другия.
Човек не вярва, че нещо е възможно, докато сам не се докосне до него. Когато виждаш как другите правят неща, които са ти се стрували невъзможни, започваш да вярваш, че са постижими. Започваш да търсиш, да анализираш и да намираш – собствения път към тях.
Вярвам, че всеки един от участниците в IFS Bootcamp, се докосна до нещо подобна и направи няколко крачки напред – към своята цел и реализирането ѝ.
4.Има една единствена професия за теб и тя се крие в твоето призвание
Обожавам това, което правя – за мен то наистина е призвание. Когато водя тренировка, за мен времето спира. Нищо няма значение освен хората, които са около мен – хората, които чакат да ги поощря или пък да бъда строга. Хората, които са там, за да им покажа какво съм открила за себе си и да им помогна да го адаптират към собственото си тяло и собствения си живот.
За мен времето спира, когато съм до някой, който мисли, че не може повече – не защото тялото отказва, а защото психиката не иска. Да бъда до него и да му дам малко от силите и увереността, които не му достигат.
За мен работата ми е възможност, ежечасно да съм пряк свидетел на личните човешки триумфи; на малките победи над себе си; на малките крачки, които с времето се натрупват и водят до промяна.
За мен работата ми е възможност да споделям себе си с другите и те да споделят себе си с мен.
Работата ми е възможност да израствам, да ставам по-добра своя версия и същевременно да съм до другите, когато и те постигат същото.
Всеки IFS Bootcamp е само едно напомняне – колко е хубаво да повярваш в мечтата си и после да я последваш.
Благодаря на всички, които бяха част от това преживяване. Благодаря ви, че издържахте тежките тренировки, вкусната храна, многото смях. Благодаря, че всеки път заздравявате връзката и приятелството помежду ни и че после се прибирате у дома и се превръщате в мисионери и в хора, които доказват, че невъзможното е просто въпрос на мнение.
Всички снимки от IFS Bootcamp можете да разгледате тук.
