За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Историята на един успех: Да се изправиш срещу собствената си слабост

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Снимка: http://www.imagearea.info/
Снимка: http://www.imagearea.info/

Звукът от водата отекваше в съзнанието ми. Вълните се разбиваха в коридора, а аз се чувствах в безтегловност. Наоколо беше пълно с хора, а никой нямаше значение. Бяхме само аз, водата и мислите ми. С всяко загребване, сякаш събирах товара си и го отпращах назад. Използвах го за момента опора, за да се отблъсна и да го оставя зад гърба си. За миг се почувствах така сякаш не бях в тялото си. Наблюдавах се отстрани и усещах свобода. Момент, в който никой и нищо нямаше значение, защото правех нещо, което обичам и нещо, което ми носи огромно удоволствие.

Бях в басейна и плувах. Гледайки отстрани ще си помислите, че това е най-глупавият спорт – въртиш се от стена до стена. Когато си във водата, обаче, чувството е неописуемо. Място, където имаш възможност да пребориш демоните в себе си. Място, където всяко усилие се възнаграждава – с прогрес. Плуването е моята медитация. Времето, в което се освобождвам от излишното. Време, в което имам възможност да премисля всичко, което седмицата ми е поднесла и всичко, което хората, които минават през живота ми взимат или оставят.

Плуваш и ти е трудно. Загребваш с всичка сила, а сякаш не е достатъчно. Чувстваш се така, сякаш всички гледат теб и си мислят, че изглеждаш смешно, че си бавен или че техниката ти не е добра. Спираш за миг и вдигаш поглед. Оглеждаш се и надничаш в съседните коридори. Виждаш деца, жени и мъже – всеки един от тях вглъбен в себе си и борбата със собствената слабост.

Видях едно дете, което даваше всичко от себе си, за да стигне от единия до другия край. Ако го сравняваш с другите, то не правеше много, беше бавно и техниката му не беше завидна. Въпреки това, детето беше победител – в своя собствен живот. То побеждаваше себе си и във всеки миг се превръщаше в нещо повече.

Момент, в който разбрах, че всеки един коридор е като един отделен свят. Всеки един от нас е там, за да пребори себе си. Всеки един получава възможност да предизвика себе си, да се изправи срещу страха си от провал. Получаваме възможност в рамките на една тренировка, да постигнем личен триумф. За един успехът е, че е отделил време да отиде на басейна и да се раздвижи. За друг успехът е в това, че е победил ума си, който се е опитал да го пречупи, че е прекалено студено или че е прекалено уморен. За трети успехът е в това, че е завършил тренировката си малко по-бързо; че е усвоил ново умение или че просто прави това, което обича.

Успехът за всеки е различен. Дефиницията зависи от личните нужди, потребности и стремежи. Всеки един, който беше в басейна, беше различен – но всички ние бяхме успешни – с това, че сме победили слабостта си и сме дръзнали да се предизвикаме.

Мислех си как коридорите, бяха нещо, като живота отвъд басейна. Всеки „плува“ в свой собствен коридор и преследва собствени цели. Понякога се подлъгваме, че другите ни наблюдават и това ни смущава. Стотици пъти в ума ни изплуват думите, които се предполага, че другите казват за нас. В действителност, всеки плува срещу собственото си течение. Всеки се бори със собствени вълни и всеки покрива собствен норматив.

Момент, в който си спомних как за повечето хора бъдещето е минало, което е намерило път през друга врата. Спомних си разговор с приятел. Егото му страдаше, а той даваше всичко от себе си, за да се справи.

Замислих се как животът е неравен път. През пътешествието на живота се кандилкаме върху пътя и много хора изпадат от нашата каруца. В края на пътуването остават тези, които наистина имат значение. Другите са били само временни пътници, които са имали задача да ни дадат нещо моментно, някакво малко парченце от същността ни. Тези, които остават, са хората, които ни помагат да намерим място на всички тези, малки парченца. Да ги подредим в смисъл и да създадем един нов живот – където лошото никога не се е случвало.

Винаги, когато ни напускат – боли. Остава една празнота, която не можем да запълним – поне не в този момент. Отреждаме, на дадени хора, място в най-съкровените кътчета на душата си. Когато си отидат от тези кътчета, лъха самота и липса. Като дом, който стопаните току що са напуснали – изнесли са всички вещи и не са оставили нито следа от себе си. Само четири стени, които пазят спомените за всеки миг. Празна къща, в която витаят спомени. Надбягват се и дори и да не можеш да ги видиш или докоснеш, усещаш присъствието им. Усещаш как бавно, избледняват под натиска на времето.

Когато ни напускат – боли. Момент, в който празнотата ехти. В края на деня, тези които ни напускат са тези, от които вече нямаме нужда. Животът е, като един справедлив родител. Когато сами не успяваме да се отдалечим от хората и преживяванията, които ни вредят и ни задържат, той взима нещата под свой контрол. Отнема ги принудително. Първоначално боли и не разбираме. Тръшкаме се, но можем да свържем точките само наобратно.

Понякога запълваме празните места с който и каквото и да било. Знаете как, когато нещо не пасва някъде, заема повече място от необходимото. Пречи повече, отколкото допринася.

В такива моменти се налага да го махнем, да огледаме празното пространство и да си признаем, че сме направили погрешен избор. После да тръгнем и търпеливо да търсим това, което ще пасва там.

Когато всичко си дойде на мястото, празнината не е изпълнена.В нея просто всичко е в хармония. Всичко е подредено и имаме още пространство за нови хора, нови емоции и нови преживявания.

Бъдещето на повечето хора е минало,което е намерило път през друга врата… в случаите, когато откажем да научим уроците си и инатливо се вкопчваме в хора, вещи и преживявания, които са излишни.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

И ето последното ми постижение – прогресът ми на ходене на ръце.

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Всеки направил 3 месечен абонамент до 18-ти март, получава 20% отстъпка за IFS бууткампа. Този месец ще научите как Пламен Петров – един бизнеТмен свали 15кг. и промени начина си на живот.

IFS Journal 17

  Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори