Още една сутрин, в която още няма намек за утрото. Въпреки това аз съм в залата и чакам една от прекрасните жени, с които тренирам. Тя винаги закъснява с 5-10мин., но аз не ѝ се сърдя. Подарява ми още малко време от ранната утрин, в което да седя със себе си и мислите си. Използвам времето за любимите си упражнения за мобилност и монолог със себе си.
Замислих се как от позицията на времето, човек може с много по-малко усилия, да постигне много по-големи цели. Просто животът и опитът са го научили какви са последствията от някои действия и кога си струва да се хвърляш с всички сили и кога е по-добре да се пестиш.
Мислех си за връзката – но не тази между хората. Мислех си за връзката със самия себе си и собственото тяло. Все повече осъзнавам, че проблемите ни идват от това, че не познаваме себе си и тялото си. Дори, когато то ни нашепва какво му е и от какво се нуждае, ние упорито го игнорираме и вярваме на собствената си проекция – това, което смятаме, че се случва или трябва да се случи.
Сигурна съм, че имам много да уча, но въпреки това през последните години натрупах доста информация за тялото си, неговите предпочитания и това как реагира в различни ситуации. Разбира се, все още има много дни, в които то ми казва нещо, а аз пак си правя това, което съм си наумила… после му се сърдя, че не се държи, не изглежда и не функционира така, както ми се е искало. Въпреки това, тези дни са все по-малко, на фона на това, което бяха в миналото.
В една връзка трябва да има взаимно изслушване. Трябва да се имат предвид нуждите и предпочитанията и на двете страни. Нито егоизма, нито алтруизма води до желаното. Първото те отдалечава от другия, а второто изцяло те обезличава.
Същото важи и за връзката със собственото ни тяло.
Започнах да получавам резултатите, които искам, чак когато започнах внимателно да следя тялото си. Преди все му налагах една или друга диета или пък тренировъчна програма. То ми се сопваше, като всеки ден я коляното крещеше от болка, я кръста. Или пък корема къркореше от глад, а после ми се повдигаше от преяждане. Ама кой да слуша – така казваха другите, така трябваше да правя и аз.
После осъзнах, че в една връзка не трябва да слушаш другите. Те изхождат от собствения си опит и проектират върху твоите взаимоотношения това, което им е познато на тях. Но те не знаят нищо за вас – те знаят само за себе си.
Същото е и във връзката с тялото. Другите не знаят нищо за мен и моето тяло. Те не знаят на какво е способно, нито какво го е пречупвало. Не знаят какво е преживяло и колко пъти съм го оставяла неспособно, защото съм злоупотребявала с щедростта му. Те не знаят какво предпочита и не разбират защо има нужда от пресен морков, когато в диетата не фигурира такъв или пък защо има нужда от сладък вкус, когато в диетата не фигурира такава опция или пък защо с нетърпение очаква да пие кафе, когато всички казват, че е по-добре да го пропусна.
Но ние отдавна се познаваме. През какво ли не сме преминали и взаимно си ценим странностите – то не се сърди, че искам да съм звездовище (нещо като all star athlete :)) и аз не му се сърдя, че иска да е здраво, нахранено и починало. Е, имаше момент, когато не се разбирахме, но нали така се укрепват връзки – с грешки, раздори, научени уроци и със само още един шанс.
Друго исках да ви споделя, но се отплеснах. Исках да ви кажа, че трябва да дадете шанс на тялото си – да го познавате и да не му се сърдите. Даже не смейте да му се сърдите, че вие казвате, че ще тренирате, а то има нужда да почива; че вие не трябва да ядете сладко днес, а то си умира за една шоколадова торта; че не трябва да ядете мазнини, а омлета с бекон не излиза от ума ви.
С времето научих, че всяко едно предпочитание, обикновено е просто биологичен подтик. Резултат от това, че не съм се вслушала в тялото си и съм го лишила от нещо – понякога от почивка, друг път от храна.
Какво научих за собственото си тяло?
За себе си научих:
-винаги, когато не спя достатъчно, на следващия ден имам нужда от повече храна и задължително ще ми се ядат повече въглехидрати. Какво правя? Съпротивлявам се? Не, очаквам го и се подготвям. Още сутринта си приготвям по-голяма порция храна, със солидна доза полезни мазнини и вкусен въглехидрат за десерт (нещо приготвено от мен). Така само едно хранене, неутрализира всичко и после през целия ден се чувствам добре и нямам пристъпи.
–винаги, когато прекаля с въглехидратите, имам нужда от повече вода и от ферментирала храна. Какво правя? В такъв случай прибягвам до 3-4 глътки от домашно приготвения ми ябълков оцет и може би 2-3 храносмилателни ензима.
–винаги, когато прекаля с протеина, имам нужда от домашно приготвен, костен бульон. Какво правя? Отивам за рагу и си го приготвям.
–винаги, когато се чувствам уморена, имам нужда от леден душ и един час със себе си – за йога упражнения, мобилност (вижте няколко тренировки, които правя тук), масажиране с тенис топка и просто спокойствие за ума.
–винаги, когато плувам повече или карам много колело, имам нужда от повече въглехидрати… на следващия ден. Налагам ли си да не ги ям? Не! Просто го очаквам и планирам повече въглехидрати, от качествени източници за следващия ден.
–винаги, когато правя тяга 5-8RM, на следващия ден се чувствам много уморена. Налагам ли си да тренирам? Не, просто планирам по-лек ден, в който просто се разхождам и правя мобилност.
–винаги, когато пътувам и се опитвам да тренирам интензивно в същия ден… се контузвам. Въпреки това насилвам ли се да тренирам? Не! Пиша го почивен ден и просто се разхождам и се грижа за хип флексорите си, като се масажирам с тенис топка и правя упражнения за мобилност.
-винаги, когато изям едно какаово зърно… ще изям и второ и трето 😀
Мога да продължавам така до безкрай. Но това са тайни от връзката между мен и моето тяло. Защо да ви занимавам с нашата връзка. Вие си имате ваша – погрижете се за нея! 🙂
Присъединете се към групата ни New IFS Lifetime Challenge, където споделяме храненията и рецептите си.
Ако имате нужда от някой, който да ви помогне да възстановите връзката със собственото си тяло, прочетете книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“. Тя е за всеки, който е имал проблеми с емоционално хранене, ограничаващи диети и обсебване от следене на калории.
