Приемаме тялото и ума си за две отделни неща. Делим ги и смятаме, че са независими. Някои от нас тръгват по пътя на това да развиват ума си и напълно неглижират тялото. Други правят обратното – ваят тялото си, като изкусна статуя, а оставят ума на заден план. Малцина са тези от нас, които се замислят, че тялото и ума са взаимносвързани. Това, което правим на едното, оказва влияние и на другото. Само синхронът между тях води до резултатите, които искаме.
В днешно време хората нямат проблем с това, че не знаят как да се хранят или как да тренират правилно. Попитайте всеки един човек на улицата. Със сигурност ще ви каже, че за да сте по-слаби, по-здрави или по-силни, трябва да спрете да се храните с модерни храни, бързи закуски и т.н. и да наблягате повече на яйца, риба, месо, плодове и зеленчуци. Ще ви каже, че трябва да се движите повече, да се разхождате и да не седите много на дивана. Дали този човек следва собствените си съвети… едва ли!
Проблемът, който имаме, не е в липсата на информация, а в неспособността ни да владеем себе си. Неспособност, която произтича от факта, че не умеем да слушаме тялото си, да следваме сигналите му и да му даваме това, от което се нуждае.
Тялото ни е нещо като биография. Биография за изборите, които сме направили. Тялото е просто материалното изображение на всичко, което се случва в ума ни.
За някои от вас, вероятно, звучи езотерично, но аз силно вярвам във връзката между психиката и тялото. Връзката между ума, болестите и здравето. (прочетете ТУК)
Едни от най-често срещаните болести са хранителните разстройства. Това е съвременният грип. Болести на мълчанието. Болният негласно, чрез действията си, се опитва да изкрещи и да покаже това, което го раздира отвътре.
Тялото никога не лъже. Дори когато мълчим, тялото говори. Само тези, които са достатъчно наблюдателни и достатъчно мъдри, могат да „разчетат“ човека, само от начина, по който изглежда. Гледайки обвивката, често можеш да разбереш какво се крие под повърхността. Стига да знаеш как да „разчетеш“ знаците.
Днес искам да ви накарам да се замислите за нещо, за което малцина си дават сметка. Днес ще споделя с вас наблюденията и размишленията си относно наднорменото и поднорменото тегло. Ще се опитам да ви помогна да погледнете на визията си и хранителните си навици през една друга перспектива.
Както споменах, тялото и психиката са свързани. Това, което се крие в ума, се набива на очи върху тялото.
Наднорменото и поднорменото тегло са индикация за това какво се случва в ума и ако разбираме причината за излишните килограми от гледна точка на психиката, тогава бихме могли да получим още едно оръжие, с което да ги преборим.
Много от нас знаят как да се хранят правилно, но имат проблем с дисциплината над себе си. Мнозина се оплакват, че губят контрол; че не искат да ядат толкова много, а някак си не се получава.
Каква е връзката между наднорменото тегло и психиката?
Какво е най-очевидното нещо за човек с наднормено тегло?
Колкото по- пълен е човек, толкова повече място заема. Големите форми, изискват по-голямо пространство.
Какво се крие в психиката на такъв човек? Ако наблюдавате хората, вероятно сте забелязали, че по-пълните хора, винаги се чувстват така, сякаш страдат от липса на внимание. По един или друг начин не се чувстват достатъчно значими. Нещо в тях непрекъснато им натяква, че не са достатъчно. Има конфликт между това, което те мислят, че заслужават и това, което получават в действителност. Вътрешно са убедени, че са способни и можещи и че заслужават повече внимание и уважение, а същевременно ситуацията, в която се намират затвърждава това, че не са значими.
В ума се появява убеждението, че човекът не е достатъчно значим. Не получава достатъчно внимание, а същевременно иска да го получава. Иска да бъде важен и да заема по-значително място в живота.
Не забравяйте, че тялото винаги отразява психическата нагласа. Както писах в статията за връзката между ума и болестите (ТУК) и в този случай, тялото се опитва да компенсира всяка едностранчивост и да доведе до баланс. В ума има дефицит, тялото се опитва да го компенсира. Не се чувстваме значими, искаме да заемаме повече МЯСТО в живота, тялото реагира- килограмите се трупат. Поведението ни е такова, че да подкрепя тази цел на ума и тялото. Започваме с неконтролируемите пристъпи на глад за храна, а в действителност глад за емоции.
От друга страна, хора, които имат проблем с наднормено тегло, обикновено имат някаква травма (психическа), която се опитват да прикрият. Чувстват се наранени и искат да се скрият. Излишните килограми са нещо като параван. Да бъдеш по-пълен, така че да се прикриеш под пластовете мазнини. Да бъдеш недостатъчно привлекателен в очите на другите, така че да не ти се налага да се предпазваш от тях.
Забелязала съм това и за себе си. Не говоря за десетки излишни килограми. Забелязвам как тялото ми е резултат от психиката ми. Как в зависимост от етапа, на който се намирам, тялото ми реагира и се променя. Винаги, когато преминавам през конфликт в ума ми, който е породен от битката между това „значима съм и искам повече внимание“, тялото ми реагира и ме подтиква към това да трупам килограми.
Обикновено спирам деструктивните действия не когато намеря диета, с която да се дисциплинирам, а когато разреша вътрешния си конфликт.
Каква е връзката между поднорменото тегло и психиката?
Тук тялото отново отразява това, което се случва в ума. Прекалено слабите хора или тези, които страдат от анорексия, обикновено са жени и мъже, които се смятат за недостатъчно – недостатъчно красиви, недостатъчно способни. Това са хора, перфекционисти, които никога не са доволни от себе си и се самонаказват, смятайки, че не заслужават. Те се чувстват недостойни и се опитват да се крият от другите. Страхуват се, че другите могат да ги забележат и да видят, че са изтъкани от недостатъци.
Какво е характерно за много слаб човек? Той заема малко място.
Досещате ли се за връзката? Страхуваш се, че другите ще те видят и затова се опитваш да си незабележим. Какво по-добро решение от това да бъдеш слаб, тънък, малък и незабележим?
Ето как реагира тялото на подобна психическа нагласа.
Ако се замислите за слабите хора, които познавате (тези с поднормено тегло), тогава ще забележите, че това което мислят и казват за себе си, съвпада с това, което съм описала, като образ.
Какво е типично за хората, които са във форма?
При тях има баланс – между ума и тялото. Това са хора, които няма да се натъпчат, когато се чувстват сити, нито ще гладуват, когато имат нужда от храна. При тях всичко е баланс.
Не знам дали сте се замисляли за тази страна на нещата! Аз си отговорих на много въпроси, надявам се да помогна и на някой от вас да постигне баланса, който търси, като подходи по различен начин към проблемите с теглото.
Какво мислите вие? Забелязали ли сте подобна връзка между килограмите и писхическото си състояние?
Ето и някои движения, които тренирам в момента 🙂 Няма по-хубаво от това да откриваш на какво е способно тялото ти.
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Когато хората са подложени на неприятна емоция за да се справят временно с нея (а не с проблема който я поражда )прибягват до замъгляващи разума практики ; медитация ,спорт, алкохол, цигари, вкусна и обилна храна ,хазарт гледане на филми слушане на музика . . Това че някой изглежда добре не е гаранция че е психически стабилен може опиатът му да не влияе на физиката .Макар и да не решава проблемите ни спортът временно ни помага да ги забравим същото действие имат и сладкишите излишно е да казвам кой от двата опиата е за предпочитане.
Бих искала да изразя искреното си възхищение към теб,ти си моето така нужно вдъхновение.Изцяло подкрепям всичко казано в статията,преоткрих себе си във всяка една дума относно хората с наднормено тегло.Благодаря ти от сърце за полезната информация и поводите за размисъл.
Точно това си мислех и аз тези дни. Когато съм спокойна и във вътрешна хармония със себе си забелязвам как без никакви усилия постигам резултати, докато в момента от няколко месеца се мъча неистово да сваля едни 2-3 кг, които на фона на това, че съм свалила преди 13 кг са нищо и много добре знам как да го постигна, но просто не се получава. В някакъв ужасен застой съм и все едно тялото ми „не иска да си ги даде“. Но в същото време в момента съм адски напрегната, постоянно съм изнервена, стресирана, разтревожена и може би точно това е проблема. Сякаш тялото си пази килограмите за да се справи със стреса.