Вярвам, че всичко, което се случва в живота ни, преди да бъде материализирано в реалността и преди да се натъкнем на него, дълго време се е създавало в ума ни. Всичко, на което се натъкваме, първо е получило собственото ни позволение да съществува. Важи и за хубавите и за лошите ситуации.
Сякаш всяка мисъл, всеки копнеж, всяко намерение и действие са нещо, като боите и четките, които ден след ден рисуват върху платното на собствения ни живот. Стъпка по стъпка очертават контурите на страховете и колкото повече се фокусираме върху тях, толкова по-бързо завършваме картината на най-големия си ужас и толкова по-скоро сме принудени да приемем съществуването ѝ.
Животът, като изложба на картините, които рисуваме с ума, намеренията и действията си. Всичко, на което се натъкваме е наше собствено творение.
Страхът е просто пълнеж на ума. Умът не търпи празнота и непрекъснато се опитва да я запълни с нещо. Подадем ли се, изгубим ли контрола върху това, което мислим и това, което избираме да изживяваме, страхът взема превес. Запълва всяка една празнина и я изпълва с тежестта и непоносимостта си. Хвърля сянката си върху нашия живот и ни приклещва в ъгъла на нетърпимото съществуване, изпълнено с действия мотивирани от чувството за несигурност и отчайващото желание да се защитим.
Всичко се случва само с наше позволение! Животът е нещо ,като палитра от емоции и преживявания и ние сами избираме на кои да вдъхнем живот; сами избираме това, което ни се случва и сами позволяваме да се превърнем в герои или в жертви на собственото си съществуване.
Това, което доминира в съзнанието ни, е това, което доминира и в живота ни. Мислите имат изумителната способност да се материализират по най-бързия и удобен маршрут.
Веднъж един прекрасен човек(ТУК) ми каза, че всичко, което пожелая ще се случи. Каза ми, да не се притеснявам как ще стане това и просто да изясня пред себе си какво искам, да го формулирам и да оставя мозъка си да намери правилния път към него.
Оттогава винаги, когато се стремя към нещо, решавам, че няма да го натоварвам със съмнения и страхове от неслучване. Давам му пълната свобода да намери най-подходящия път и най-правилния момент да стане част от живота ми. Освобождавам го от претенциите на очакванията и предопределеността на ограничената представа. Пускам го да броди из въображението ми и да намира правилната посока. Да намери пътя от дълбокия копнеж, към реалното случване.
Всеки ден приемам от живота, само това, което аз избера да преживявам. Така, както не приемам от хората това, което ми натрапват; така, както изпитвам свободата да отказвам това, което смятам, че не е от полза за мен и за напредъка ми, като личност, избирам да се отнасям така и със собствения си живот. Давам му свободата да ми даде избор, но в края на деня решенията са мои. В края на деня аз съм тази, която дава позволение на нещо да се случи, защото макар и да вярваме в неизбежността на случването, то е просто илюзия. Всичко се случва според сюжета, който разиграва в ума си. Нашите мисли и емоции, нашите реакции към фактите от реалността, са това, което раздвижва декора и го подрежда в смисъла, който ние сме му придали.
Защото в живота нищо не се случва. В живота всичко просто е такова, каквото е. Случването е само в съзнанието. Случването е степента на позволение, която даваме на всичко съществуващо, да достигне до нас и да определя нашата значимост и стойност.
Страхът е просто пълнеж на ума и като всеки пълнеж, ние можем да изберем какъв да бъде. Аз избирам да изпълвам съзнанието си с вяра в моите способности, с увереността, че всичко, за което копнея вече съществува и от мен зависи просто да се насоча към него, да си позволя лутането през алеите на живота, да ме отведе по маршрут, където ще имам удоволствието да преживея това, което вече съм избрала.
Страхът не съществува. Страхът е средството на ума да ни държи в плен на илюзията и да замъглява съзнанието ни, държейки ни далеч от реалността. Страхът е инструментът на ума, чрез който светът- от място изпълнено с потенциал и възможности, бива деформирано и принизено до нищожните размери на блато, изпълнено с гниещи души, умиращи надежди и давещи се копнежи.
Защото всичко, преди да се случи е получило позволение в ума ни. Всичко съществува, но преди ние да му вдъхнем живот, неговото съществуване е само в света на невидимото и именно нашите мисли и действия са тези, които го правят реалност. Ние сами вдъхваме живот на мечтата и ние сме тези, които вдъхваме живот и даваме сила и контрол на страха.
Ние избираме живота си и затова имаме тежката отговорност да бъдем по-съзнателни. Посредствеността, може да бъде преодоляна само със съзнателно присъствие във всеки един момент; само със съзнателен избор във всяка една ситуация.
П.С. Благодаря ви, че отделяте време, споделяте тази статия и помагате тя да достигне до повече хора!
*
ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК безплатната ми електронна книга- FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman.
***
Zdravei.Purvo da se predstaviq kazvam se Nikolay i sum na 30 odini i sujalivam che pisha na latinica no tehnikata m,i pozvoliva samo tolkova.Napravi mi vpechatlenie tazi statiq i bih iskal da izkaja nikakvo mnenie a moje bi vsushtnost da tursiq savet.Pishe ti bivsh naturalen fitnes maniak v posledstvie krosfiter i kakvo li oshte ne.Ot 13 godishen se zanimavam sus sport,ne profesionalno no kato hobi.Imah nujda izrasnah v mnogo tejko semeino polojenie.Vinagi sum mislil che mi e nujen za da moga da promenia situatsiqta v koiato sm bil,edin vit izmukvane ot relnosta i che shte imam po razlichen jivot ot tozi na bashta mi ili na diado mi,Biah kato patriot v nasheto semeistvo nikoi drug ne se zanimavashe sus sport.Taka che ot maluk reshih che ako shte igraia tazi roliq to shte bude haard core.Vsicko beshe protiv men genetikata mi semeistvoto i saochenitsi priateli i poznati.Oshte v ttineidjarskite si godini nadadoh sus 30 kg masa za 2 godini.Tova ne se haresvashe ot horata i ne biah mnogo podkrepian ot horata tui kato te smiataaha che ne mi otredeno da buda
drugo osven tova koeto sum bil.Vapreki tova ne se otkazvah,godinite minavaha raboteh do spukvane v edin mooment i zagubih vsiickata si masa i otnova biah slab ili po skoro normalen no ne i tova koeto biah sviknal da buda v poslednoo vreme.Zapochnah otnovo da trenniram no beshse trudno ,travmite stavaha po lesno i zarastvaha po bavno.V edin moment biah dosta kontuzen kato tsialo i psihicheski i fizicheski.Parite mi biaha nasvurshvane tui kato presledvah mechtata.I zapochna kosmara mi,ne sled dulgo biah razoren kato lichnost kato zdravoslovo sustoianie kato samochustvire,Tova ne beshe vsicko problimite idvaha ot vsicki ugli zamesiha me sus proizvodstvo na opiati,ne znam kak stana sudba.Preez jivota si nikoga ne sum pushil tsigari pill kafe alkohol i narkotitsI.Otdadoh se dadoh vicko ot sebe si i nkraia se okazah v pirogov,lejash na edna masa misliiki si zaradi tova li beshe vsicko.V momenta rabotiq v avtomivka dnes prochetoh statiqta i se zamislih ,dadoh vsicko pouchih tova ,togava kakuv e smisula.ima li go.