1.Оправданията за сегашното състояние
Няма лошо човек да е извън форма и да реши, че иска да се промени. Както баща ми ме успокои, веднъж, когато се контузих и се тюхках, че ще изляза извън форма: „ Няма значение! Човек влиза и излиза от форма. Важното е в края на живота си, когато теглиш чертата, повече време да си бил във форма, отколкото извън форма.“ Благодаря, тате! Този съвет много ми помогна, не само за това по-лесно да приемам спадовете, а и за това да знам, че нищо не е окончателно и че това, което има значение са усилията, които полагаме, за да се променяме към по-добро.
Оправданията сами по себе си са признак на отричане – оправдаващият се отрича от сегашното си състояние и се държи като жертва – не той самият и не неговите действия са довели до сегашното, нежелано състояние, а някакви външни фактори, които не са под негов контрол. Това е доста изгодна позиция, но за кого? Отричайки, само затъваме в нежеланото състояние и все повече се отдалечаваме от възможността да постигнем желаното.
Колко често чувате:
-И аз искам да съм във форма, но нямам време да тренирам.
– И аз искам да се храня здравословно, но няма кога да готвя.
-И аз искам да ям хубава храна, но в работата продават само боклуци.
Извиненията са толкова много, че някой би могъл да седне и да напише една от тези книги „ 365 мъдрости за всеки ден“, но в нашия случай „365 извинения за всеки ден“.
Истината е, че докато намираме оправдания, ние отхвърляме възможности – всъщност те изобщо не попадат в полезрението ни, защото не допускаме съществуването им. За да постигнете формата, която искате и да подобрите здравето си, трябва да бъдете честни и откровени – не с мен или с някой друг, а със самите себе си.
Нещо, като разговор искрено и лично- „Добре, Инес! Стига толкова! До днес се храни зле, до днес отлагаше физическата активност. Всичките ти действия и нездравословните навици, доведоха до сегашното ти състояние и ако искаш да промениш последствията, трябва да промениш и действията си.“ Сега заместете моето име със своето собствено и след като сте оставили оправданията настрани и сте поели отговорност за здравето и живота си, възможностите една по една започват да изскачат.
Съвет: Оправданията са оръжието на егото – неговият начин да отстоява себе си и своята идентичност и винаги да бъде „право“ в очите на другите. Но ние не сме нашето его и фалшивия образ, който то създава. Ние сме много повече от това и затова трябва да оставим егото си на вратата и да се срещнем очи в очи с истината.
2.Идеята, че ако изгорите калориите с физическа активност, значи можете ядете колкото искате
Ежедневно чувам изказвания от сорта на: „ Какво лошо има да изям една вафла, ако после тренирам и я „изгарям“ ?
Какво е лошото? Няма нищо лошо в самата вафла. Лошото е, че имайки подобно схващане, това означава, че още сте далеч от здравословния начин на живот. Идеята за „прегрешение“ и компенсация с извънреден труд е най-грешният път, който можете да следвате. Тук, отново ще повторя, че храненето и тренировките не са с единствена цел отслабване. Храненето и тренировките, на първо място, са за здраве.
Всичко, което правим – от ядене до физическа активност е информация, която постъпва в тялото ни и „разкодира“ данни за това какво се случва в обкръжаващата среда и как тялото трябва да реагира. Сигурна съм, че когато в тялото ни попадне вафла, тя изпраща сигнали, че живеем в някой цех, където основните елементи огън, въздух, земя и вода, изобщо не съществуват и са заменени от изкуствени подсладители, оцветители, транс мазнини и още малко химия за вкус. С едно изречение – вие не сте хора, вие сте машини.
За какво му е на тялото да функционира по начина, по който е създадено, ако изобщо не се ползва така? Още помня времето, когато, аз самата изяждах две парчета торта, щастлива, че съм плувала два часа и съм си ги заслужила. Храната не се заслужава по този начин.
Трябва да се храним и движим за здраве, а не за горене на калории. Храната провокира хормонален отговор, а нашата външност и телосложение, са резултат от този хормонален отговор. Грижете се за хормоните си и те ще се погрижат за външния ви вид. Давайте им качествена храна и спрете да се държите като роби, които трябва да навъртят определено количество работа в залата, за да получат храната си.
3.Склонността ни да се самозаблуждаваме за количеството храна, което изяждаме
Често ми се случва да тренирам с хора, които се справят чудесно с тренировките, а първоначално нямат прогрес визуално. Оплакват се, че се хранят правилно, а не отслабват. След по-обстоен разпит от моя страна, се потвърждават подозренията ми, че те просто ядат много повече, отколкото имат нужда.
Когато попитам колко пъти на ден се хранят, получавам отговор- два, три пъти. Попитам ли дали се хранят между тези хранения, се започва:
–Е, ям по две, три шепи ядки; някой друг банан или ябълка и кисело мляко и ако огладнея прекалено много си хапвам и някой здравословен бонбони или бар, който съм си направила.
Всички калории се броят – дори и тези, които забравяме! За храна се броят не само основните хранения, а и тези между тях- тези, които изяждаме в движение – докато ни е скучно, докато работим или пък на среща с познати. За да избегнете това разминаване между действителното количество храна, което изяждате и това, което си мислите, че изяждате, призовавам ви да се храните съзнателно- т.е. когато се храните, правите само това! Сядате на масата и оставате насаме с чинията си (може да имате и компания). Просто недейте да работите, да гледате телевизия, да четете и т.н.
4.Смятаме, че 1 час престой в залата е достатъчен
Сега сигурно си мислите: „ Тази, Инес, какво си мисли! Аз нямам цял ден за тренировки.“ Всъщност, ще ви изненадам, но радвам се, че не тренирате по цял ден. Аз не го и очаквам от вас. Човешкото тяло е предназначено за движение – но движение, което е естествено за неговото функциониране.
Няма нищо естествено в това да прекараш 2-3 часа на кардио машина или пък на другите уреди в залата, правейки упражнения, вярвайки че подобряваш здравето и формата си. Човешкото тяло не е отделни части – то не е трицепс, бицепс или задно бедро. То функционира, като цял механизъм и всяка една част от него функционира в пряка връзка с останалите. Логично би било да движим и тялото си по начина, по който функционира- цялото, а не изолирайки го.
За малко да се отклоня от темата. Простете, но мисля че мога да напиша книга от няколко тома по темата за тренировките в залата и използването на машините. И все пак, дори и да отделяте 1 час за физическа активност, по-важно е какво правите през останалите 23 часа.
Ако се движите един час и прекарвате целия остатък от деня седейки, губите всички позитиви от сутрешната си активност. Ако трябва да съм откровена, бих ви препоръчала да разделите този 1 час на 4. Да, точно така- 4 пъти по 15 минути. Отделете 15 минути на всеки 3-4 часа, в които да направите нещо интензивно- слезте до първия етаж на сградата и се качете бързо до последния няколко пъти. Направете няколко серии клекове и малко лицеви опори или пък бърпита.
Здравето е в движението, не в размазващата едночасова или двучасова тренировка. Знам, че това ви се струва подозрително, но имайте ми доверие- аз съм правила всички глупости, които могат да ви хрумнат и на какъвто и етап да сте, аз знам как се чувствате- минала съм от там и мислено съм до вас!
5.Забравяте, че външния вид е изражение на здравето
Здравото тяло, не е нито кльощаво, нито с наднормено тегло. Здравето тяло е тяло в норма– вероятно, не е случайност, че всичко има златна среда и че всеки един показател има норми. Всичко извън нормите, особено големите отклонения и в двете посоки са нездравословни. Здравето е резултат не само от хранителния режим и тренировките, а резултат от начина на живот, в който основен компонент има почивката!
Понякога си мисля, колко парадоксално е, че всички технологии по един или друг начин са изградени на основата на начина, по който функционират живите организми. Имаме задълбочени познания за техниката- знаем, че трябва да заредим телефона и компютъра си и никъде не тръгваме без зарядното за iPhone-a или лаптопа. Въпреки това, често забравяме зарядното за собственото си тяло- качествената храна и достатъчното почивка.
Сънят е МНОГО важен. Идея нямате колко ползи пропускате, когато не спите достатъчно или когато си лягате в часове, които в днешно време са приемлив час за лягане, но от гледна точка на тялото и еволюционната му адаптация са си цяло прегрешение срещу човечеството.
Не забравяйте, че ние сме част от природата. Тя е единственото нещо, което било и продължава да бъде константа в нашия живот- да тя се променя, но ние се адаптираме към тези промени. Природата съществува в една цикличност и ние също. Деня и нощта не са просто за разнообразие. И деня и нощта имат своето предназначение и дават старт или поставят край на един или друг процес в организма, всеки от които е важен за начина, по който се чувстваме и следователно начина, по който изглеждаме.
Цел номер едно на тялото е оцеляването- ако непрекъснато е стресирано от недостиг на почивка и недостиг на сън, със сигурност няма да се занимава с повърхностните ни цели да изглеждаме добре. Болното, измъчено тяло не изглежда добре.
Умореното тяло, води до хормонален отговор на тялото, който не изглежда добре в огледалото ( т.е. не дава добро отражение относно начина, по който изглежда тялото ни). Почнете да си лягате между 22:00-22:30ч. и да ставате по-рано. Подценявате важността на това, но ще видите колко различно се чувствате и колко различно ще почнете да изглеждате. Защото осъзнавате или не, често злоупотребата ни с храна или тренировки, е предизвикана от начина, по който се чувстваме- от състояние, от което искаме да избягаме.
Колкото по-добре се чувстваме, толкова по-трезво разсъждаваме и толкова по-добри решения взимаме за себе си. Отпочиналото тяло се чувства и изглежда добре!
Присъединете се към групата ни IFS Lifetime Challenge, където споделяме храненията и рецептите си.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето и малък откъс от края на лекцията.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
И аз работех на смени в кол център и понякога свършвах в 1 през нощта. Докато се прибера и си легна, ставаше 2 и 30, и заспивах към 3. Беше ужасно, бях постоянно уморена и изтощена заради седмичното въртене на смените. Като капак, компенсирах липсата на сън с постоянно тъпчене с тестяно, сладко и кафе. Това беше една от причините да напусна. В един момент реших, че здравето ми е по важно от всичко. А иначе, и аз съм минала през всички други извинения.
А ако работата ми е такава,че се налага да стоя будна до 01:00? Следователно целия ми режим ли се измества с някакви часове?