“Заблудата, в която всички ние сме затънали, е допускането, че съществува в известна степен подходяща конструкция на действителността, която дава сигурност, че светът е „действително“ такъв и че по този начин може да се постигне окончателна яснота, определеност и сигурност. Възможните последици от това заблуждение са много сериозни. Те ни подвеждат да обявяваме всички други конструкции за действителността за погрешни и правят невъзможно да вземаме под внимание алтернативните действителности, когато представата ни за света стане анахронична и започне да „пасва“ все по-малко.“ Пол Вацлавик
В днешно време хората непрекъснато се фокусират върху проблемите си. Търсят ги под дърво и камък, а забравят да обърнат внимание на най-основния си проблем и така пропускат възможността да го отстранят. А какъв е той? Илюзията! Илюзията е най-сигурната утеха и може би затова масово хората прибягват към нея. Но живот изграден върху основите на илюзията само носи измамно чувство за сигурност, а всъщност е най-коварното, най-преходното и неустойчиво нещо.
Илюзията изкривява съзнанието ни от възприемането на действителността такава, каквато е и фиксира вниманието ни върху един замръзнал образ. Илюзията е статичен образ, а същността на живота е в неговата непрекъсната изменчивост… в неговата динамика.
Защо толкова упорито се вкопчваме в илюзията? Дали причината не е в това, че тя е проекция на нашите най-дълбоки копнежи и желания? Дали илюзията не е проекция на това, което понастоящем не е?
Така действителността се превръща само в източник на „храна” за илюзията, в която живеем. Сякаш взимаме само малки фрагменти от реалността, които могат да паснат на представите ни за това как трябва да се случват нещата и какви трябва да бъдат, а всичко останало просто изолираме…изхвърляме, като ненужна информация и непотребни събития, които нямат място в нашия свят.
Но рано или късно холограмния образ на илюзията, бива разбиван от твърдата „ръка” на реалността.
Казват, че „истината примесена с измислица е по-убедителна”. Дали склонността ни да подхранваме илюзията, не е плод на вътрешната ни несигурност и желание да убедим себе си? Да убедим себе си, че сме щастливи; че имаме най-добрата работа; най-прекрасния живот, семейство, приятели? Дали илюзията не е просто маска, зад която „крещи” слабостта ни? Безсилието ни да се изправим срещу тъмната страна в себе си и да я променим?
Бягството от реалността първоначално ни потапя в свят, където всичко е точно така, както сме си го измислили да бъде. Но бягството не решава проблема. Бягството само изсмуква силите ни и ни отнема възможността да използваме разума си, за да отстраним проблемите.
Животът изграден върху илюзия е пътят на слабохарактерните. Пътят на тези, които искат, но са прекалено страхливи, за да действат и да получат!
Действителността е страшна, само когато се криеш зад ъгъла и трепериш пред огромната ѝ сянка. Но когато намериш смелостта да пристъпиш напред към нея и да се справиш с предизвикателствата, които ти поднася, виждаш, че зад ъгъла се крие просто една възможност, която чака да бъде използвана!
***
Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
И тъй като много обичам нарциси, а сега е времето на тяхната действителност 😉 подарявам на всички ви по един! 😉
