Единственият начин да разберете дали сте достатъчно духовно извисени! Ето го!

“Ами да се наречеш духовно извисен, означава да си въобразиш, че си нещо по-добро, по-висше и по-ценно от всички останали.
Тези, които наистина са духовно извисени, не парадират с това… те просто обичат Хората и Живота. Не наричат Живота – Бог, не слагат имена на Любовта…, те просто раздават своята любов незабележимо…”

В последно време забелязвам една тенденция, много хора „да се смятат за духовно извисени”. Натякват на другите колко са непросветлени, колко е огромна пропастта между мястото, където са те и мястото, където се намират всички останали.

Понякога си мисля, дали тези хора наистина си дават сметка, че в действителност са далеч от „духовно извисени” и че понякога тези към, които те гледат със снизхождение, всъщност се намират на доста по-горно стъпало в израстването си, отколкото „смятащите се за просветлени”?

Защо смятам така? Защото според мен самият факт, че човек се самозаблуждава, че е нещо повече от другите е белег за неосъзнатост и непросветленост! Това е поредната проява на егото- неговото желание за власт; желание да доминира; да се доказва и да бъде над другите!

Истински духовно извисен човек, никога няма да ви натяква, че сте на по-долно стъпало в израстването си!

Истински духовно извисен човек, няма да действа припряно и да се опитва да ви насилва, да вървите по-бързо по пътя си и да се превръщате в човек, който все още не сте готови да бъдете!

Прекаленото бързане и оказван натиск върху хората, да се изкачат на „по-високото” където си мислите, че стоите, не произлиза от истинското разбиране на вътрешния път, който хората желаят да извървят в търсене на тяхната собствена истина! А по-скоро от вашето его- от желанието му да се перчи и да се подхранва с чувството, че е повече от хората, които ви заобикалят и че „знае” по-правилния път!

Да, в живота си ще срещате хора, които все още не са израснали духовно, до степента на вашето израстване! Но това по никакъв начин не ги прави по-нисши, по-недостойни или нещо по-малко от това, което сте вие! Много бързо се самозабравихте! Не помните ли, че преди време и вие бяхте там, където са те? Слепи за действителността, живеещи в илюзия, подхранвана от страха на егото, да не остане само- без публика, пред която да се доказва; без публика, пред която да играе ролята на жертва!

Както вие, така и аз, понякога се сблъскваме с хора, които още не са научили и осъзнали, това което ние вече сме! Но аз никога не си позволявам да гледам със снизхождение на тези хора и да си въобразявам, че „пропастта между мен и тях е огромна”. Напротив, в тях аз виждам някои от проблемите, с които ми се е налагало да се преборя. Тогава се връщам към миналото и се опитвам да си спомня от какво съм имала нужда тогава и как би ми се искало, да са се отнасяли с мен по- духовно развитите. Опитвам се да си спомня как някой е успял да ме насочи към правилния за мен път! Което няма нищо общо с това да хванеш някой за ръката, да го теглиш и да го влачиш след себе си, въобразявайки си, че му помагаш да израсне!

Обикновено, човек има нужда да се спусне до самия корен на проблема си; да открие „семето”, което му е дало живот. Само тогава човек може да намери решението и да се почувства истински готов да се освободи от живота на жертва; от потребността да го боли и от подсъзнателното желание да страда, за да привлича внимание и милост!

Замислете се само! Вие как стигнахте до стъпалото на духовно израстване, където се намирате в момента? Стигнахте, като преминахте през своя собствен разбит път- път, който криеше неравности, трапове, които поглъщаха всеки проблясък на щастие и красота в живота и ви оставяха да вървите сами по мрачната улица… до следващата пресечка, където точно си мислехте, че има на къде да отидете и оставахте разочаровани,когато видехте, че улицата отново е задънена и че трябва да продължите в мрака!

Претърпявахте поражение след поражение; допускахте грешка след грешка, докато вървяхте по мрачния път на живота си, търсейки светлината отвън. И после… в един миг, когато се уморихте от страданието, от чувството, че сте жертва, осъзнахте, че животът на човек е като прозорец… светлината идва отвътре и колкото по-мрачно е навън, толкова по-силно изглежда, че свети! Тогава разбрахте, че всичко, което търсите е вътре във вас и че ако искате да видите красивото в живота, ще трябва да се обърнете навътре към вас и сами да осветите мрачния си път!

Истината е, че дори и да си въобразявате, че знаете как да помогнете на другите да извървят по-бързо пътя си… ГРЕШИТЕ! Така вие само ги ограбвате от силата и от истинската възможност някой ден да стигнат там, където сте вие! Защото именно грешките, които човек допуска, именно страданието са това, което в един момент се насъбира… става повече, отколкото можем да понесем и прелива… тогава се освобождава мястото за истинските неща и настъпва момента да се изкачим на по-горното стъпало, където вече сме по-осъзнати, по-освободени и по-щастливи!

Но не си въобразявайте, че сте повече от другите! Отнасяйте се с тези, които „се изкачват зад вас”, така както би ви се искало да се отнасят тези, които в момента вървят пред вас! Защото подкрепата, а не припряността е единствения начин да помогнете на хората!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!