Всеки един от вас е имал етапи в живота си, когато вътрешния ви глас, започва да взима превес над разума и емоциите, казвайки ви, че сте прекалено уморени, прекалено болни или прекалено слаби, за да продължите. Момент, когато всячески се опитвате да убедите себе си, че сте прекалено дебели, за да носите тази рокля, прекалено стари, за да се състезавате или прекалено млади, за да получите мечтаната работна позиция. Това чувство понякога е толкова съкрушително и непреодолимо…струва ви се, че сте обзети от скептицизъм, отвращение и апатия. Опитвате се да рационализирате негативните мисли, казвайки си: „ Хей, всичко е наред… трябва да приема, че реалността е такава. Тези рокли са за кльощави момичета, състезанията са за младоците, а работата…е, ще се потрудя още няколко десетилетия и да се надяваме, че ще стигна до там.” Но истината е, че вътрешно изпитвате омраза към себе си. Презирате наднорменото си тегло, възрастта ви, неопитността и каквато и друга слабост да мислите,че имате. Иска ви се да бяхте по-безстрашни, амбициозни или уверени, но жизнения ви опит ви е предал добри уроци и непрестанно ви напомня за слабостите ви…как бихте могли да спорите?
Истината е, че човек би предпочел да се признае за победен, отколкото да се изправи лице в лице със слабостта си– по-добре да избягаме от образа в огледалото, отколкото да рискуваме унизителното взиране.
Много хора преминават през живота си, криейки се от страховете си, вместо да се изправят срещу тях и да се отърват от тези „пиявици”, които изпиват и последната капка желание за промяна. Днес изглежда живеем в свят, където всеки е продукт на вътрешната си несигурност и съмнения. Повечето от нас живеят чрез страха си, вместо чрез мечтите си. По-вероятно е да си намерим оправдание, отколкото решение! За да се развиваме в посоката, в която бихме искали, е необходимо да живеем на ръба…да излезем от зоната на комфорта и вероятно да рискуваме да се провалим! Трябва да намерим куража и решителността в нас, които толкова време са „събирали прах”.
Все повече, започваме да идентифицираме себе си, с това, което не можем, отколкото с това на което сме способни! Получава се така, защото в отсъствието на истинска конфронтация, съмненията ни се превръщат в реалност. Колкото и ирационално да изглежда- човекът обсебен от възрастта си, изглежда все по-стар с всеки изминал ден; жената, която отказва да пробва роклята, намалява вероятността някога да я притежава и облича. Ако продължаваме да подхранваме съзнанието си с негативизъм, винаги ще ни изглежда трудно да напредваме.
Единствения начин да загърбим съмненията, е просто да ги приветстваме…да се изправим срещу тях и да ги тестваме. Трябва да поканим слабата си страна на ринга, за да открием колко крехка всъщност е тя! И вероятно сами ще откриете, че слабостта се превръща в сила…само, ако имаш куража да се изправиш срещу нея!
