Какво се случи с тренировките ми и как това се отрази на здравето и визията ми?

Често ме питат как и защо тренирам в последно време. През последните 11-12 години тренировките винаги са заемали основна част от деня ми. Прекарала съм около 9 години от живота си тренирайки двуразово всеки ден, а понякога дори и по повече от два пъти. Причинявала съм на тялото си какво ли не, в опитите си да стана по-силна, по-атлетична или пък просто да сваля някой друг килограм.

През последните 2-3 години, представите ми за тренировки и хранене се преобърнаха напълно. Първоначално ми костваше доста да започна да тренирам само по веднъж на ден. После ми беше трудно да включа така немислимия нетренировъчен ден. Постепенно започнах да тренирам само 5 пъти в седмицата и да си давам цели два дена почивка.

Оказа се, че когато тренировката е просто нещо, което ти доставя удоволствие, нещо, което правиш, за да си здрав и в по-добра форма, а не единствения смисъл в живота ти, изобщо не е трудно да си даваш и почивка. Не, за да мързелуваш, а за да можеш да се възстановяваш.

Последната година съм доста натоваерна, с оглед на всичко, което се опитвам да правя едновременно. Това разбира се не е оправдание за липса на време за тренировка. Време винаги има, стига да има и желание.

Така че с време за тренировка разполагам. Това, което ми липсваше преди година беше възстановяването, тъй като се опитвах да тренирам, като професионален спортист, а никога не си давам времето да почивам, като такъв. И тъй като в един момент се почувствах доста уморена, реших че за първи път в живота си, ще се предизвикам да послушам тялото си на време. Преди да се стигне до контузия или някакъв друг начин, по който тялото ми ще ме накаже за непослушанието ми и ще ме принуди да си взема нежелана почивка.

Така взех смелото решение да тренирам само два – три пъти в седмицата. Шок и ужас. За човек, който е прекарал повечето си съзнателен живот да тренира двуразово, три тренировки звучат, като чист мързел.

За щастие не това си мислех. Така прекарах, първоначално, шест седмици ( а сега вече повече от гофина), през които тренирах само по два – три пъти в седмицата. Намалих малко тежестите, така че да намаля и интензивността, за да си дам почивката, която не съм си давала през последните 12 години.

Какво се случи? Вероятно сега си мислите, че ще ви кажа колко бях депресирана от това, че не тренирам повече; че вероятно съм надебеляла и излязла извън форма.

Е, истината е, че нищо такова не се случи! Резултатът от тези шест седмици почивка ( тренировки два – три пъти в седмицата) е, че сега се чувствам изключително добре и имам нови сили, за да тренирам още по-пълноценно и за да изпитвам още повече удовлетворение от тренировките.

Установих, че е много хубаво, когато не използваш тренировката, като начин за бягство от реалността и когато запълваш ежедневието си с още много смислени, хубави неща. Осъзнах колко добре се чувствам след, като през последната година храненето от „смисъла в живота” и основно занимание, се превърна просто в гориво за тялото. Осъзнах колко е освобождаващо да тренираш три дена в седмицата, да почиваш четири и да не изпитваш страх, че ако ядеш ще надебелееш. Защото това просто няма да се случи, когато храненето не е основният източник на забавление и основното спасение от скуката.

Така, дните, в които не тренирах, използвах времето „определено” за тренировка, не за да мързелувам, а за да се разхождам в парка и да чета. За да правя нещо друго, което ми носи огромно удоволствие и чувство за пълнота.

Отделих време да наблюдавам по-внимателно някои от хората, които тренират при мен. Установих, че повечето от тях тренират по 2-3 пъти седмично и постигат невероятни резултати. Правят неща, които дори т.нар. „професионални спортисти”( по-голямата част от тях), които тренират двуразово, не могат да направят- пистолети, стойка на ръце, тяга и клек със завидно големи тежести, лицеви опори и набирания с тежест, L-стоежи и т.н.

Дадох си възможността да се поставя на мястото на човек, който не живее заради спорта. Човек, който отделя 3-4 дена от седмицата, за активен спорт. И да ви кажа разбрах, че това не е извинение за липсата на резултати. За пореден път разбрах, че не количеството, а качеството на извършената работа определя крайния резултат.

И сега имам изключително много сила и съм доста ентусиазирана да постигна още повече със себе си и тялото си. Така се приближавам още една крачка по-близо до баланса, към който се стремя в живота си, във всяка една област.

Чувствам се изключително доволна от себе си, най-вече заради промяната в психиката ми, защото преди липсата на тренировки ме смазваше, а сега знам, че по-малкото не означава, че ще загубя постигнатото.

Напротив, през последната година имам повече напредък с всяко едно упражнение и мога да кажа, че макар че тренирах по-малко, постигнах още повече.

И само да добавя, че по-малкият брой тренировки не са оправдание за липсата на физическа активност. Използвайте тези дни за активна почивка. Разхождайте се, ходете в планината. Просто се движете. Не е нужно всеки ден да сте в залата, за да бъдете физически активни.

Резултати се постигат и с по-малко тренировки, но пък за сметка на качество на самото усилие- както в залата, така и в кухнята!

Не загубата на цялото ми време,енергия,мисли и емоции е необходимо да отиде само за тренировки и фикс идеи за тяло и съвършенство,но също така ,да се радвам на живота,на себе си,на хубава книга,разходка..приятна среща!

Преди мислех, че човек не може да постигне всичко. Че трябва да се направи компромис с едно нещо, за да концентрираш усилията си в друго и да го поситигнеш. Сега смятам това за мнение на слабите. Смятам, че когато откриеш баланса, можеш да постигнеш много неща.  Защото само тогава ще имаш погледа, знанията и времето да концентрираш не много, а просто достатъчно усилия в дадена посока, за да получиш желания резултат.

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

Никога не съм тренирала по-малко, но толкова качествено и никога не съм се хранила по-добре…следователно никога не съм била в по-добра форма, отколкото съм днес!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!