IFS Podcast #12: Д-р Никола Риналди – СПКЯ, хипоталамична аменорея и пътят към възстановяване
Днес, гост в IFS Podcast е д-р Никола Риналди. Тя е един от хората, които са посветили живота си на нещо повече от тях самите. Автор е на книгата “No…
Днес, гост в IFS Podcast е д-р Никола Риналди. Тя е един от хората, които са посветили живота си на нещо повече от тях самите. Автор е на книгата “No…
Често ме питат как и защо тренирам в последно време. През последните 11-12 години тренировките винаги са заемали основна част от деня ми. Прекарала съм около 9 години от живота си тренирайки двуразово всеки ден, а понякога дори и по повече от два пъти. Причинявала съм на тялото си какво ли не, в опитите си да стана по-силна, по-атлетична или пък просто да сваля някой друг килограм.
През последните 2-3 години, представите ми за тренировки и хранене се преобърнаха напълно. Първоначално ми костваше доста да започна да тренирам само по веднъж на ден. После ми беше трудно да включа така немислимия нетренировъчен ден. Постепенно започнах да тренирам само 5 пъти в седмицата и да си давам цели два дена почивка.
Оказа се, че когато тренировката е (още…)
Както някои от вас знаят, макар и днес да се чувствам добре и във форма, в миналото преминах през доста тежки контузии на раменете, които ми „уредиха” месеци физиотерапия, санаториуми, възстановяване и невъзможност да се справям дори с елементарни неща, като това да се облечеш сам или да си вържеш косата. Спомням си един от поредните пъти, когато отивах на физиотерапия и си изчислявах колко месеца общо( за всички контузии на раменете) от живота си съм прекарала там… е оказаха се три години, не месеци!
Спомням си съветите на всички, как трябва сега да се пазя, как вече не трябва да тренирам и какви ли още не „компетентни” мнения. И лошото беше, че тези „компетентни” съвети не бяха само от доброжелатели в обкръжението ми, ами и от доктори и физиотерапевти.
Защо ви казвам всичко това? (още…)
Както вече знаете, много обичам да чета!На седмица прочитам 1-2 книги, ежедневно преглеждам поне 15-20 блога и инцидентно чета още…
За разлика от повечето хора, аз не обичам да чета само неща, които съответстват на гледната ми точка. Понякога много обичам да чета нещо, което е точно обратното на това, което смятам за правилно. Установила съм, че това доста повече предизвиква ума, креативността ми и желанието ми да стигна до логичен отговор на това, защо съществува такова противоречие и къде е истината.
Сещате се… нещо, като с хората. Ако някой винаги ви кима за съгласие, в началото може и това да ви харесва, но скоро ще ви омръзне и ще ви се иска човека отсреща да изрази личното си мнение, за да проведете хубав и стойностен разговор, независимо дали мислите по един и същи начин или коренно различен!
Из фитнес средите, непрекъснато се спори кое е правилно и кое не е. Кой тренировъчен метод е най-правилен, кой хранителен режим е най-ефективен или пък здравословен. Гледните точки са стотици. Както всички останали и аз имам собствено мнение по въпроса, което е подплатено, както от много четене, така и от доста опит, НО истината е, че и други различни методи за трениране и хранене също водят до резултати! В моите очи и според моите разбирания може да не са оптималния вариант, но има очевидни доказателства, че и те вършат работа!
Затова днес реших да „кривна” малко от поучителния си тон( на моменти съм досадна,нали? 😉 ) и да ви споделя няколко принципа, които винаги трябва да следвате, независимо от тренировъчния метод, който вярвате, че е правилен и към който се придържате!
Защото дори (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.