Както някои от вас знаят, макар и днес да се чувствам добре и във форма, в миналото преминах през доста тежки контузии на раменете, които ми „уредиха” месеци физиотерапия, санаториуми, възстановяване и невъзможност да се справям дори с елементарни неща, като това да се облечеш сам или да си вържеш косата. Спомням си един от поредните пъти, когато отивах на физиотерапия и си изчислявах колко месеца общо( за всички контузии на раменете) от живота си съм прекарала там… е оказаха се три години, не месеци!
Спомням си съветите на всички, как трябва сега да се пазя, как вече не трябва да тренирам и какви ли още не „компетентни” мнения. И лошото беше, че тези „компетентни” съвети не бяха само от доброжелатели в обкръжението ми, ами и от доктори и физиотерапевти.
Защо ви казвам всичко това?
Онзи ден за пореден път по време на тренировка, правех лицеви опори с тежест. Тогава един познат се втурна към мен и взе да ми обяснява как не трябва да тренирам така и че с моите контузии е по-добре да не си натоварвам много ръцете.
Е, затова реших днес да ви кажа нещо.
Реших да ви кажа, че това е най-голямата заблуда!
Че най-лошия съвет, когато сте имали някаква контузия е да се пазите и да не тренирате много.
Най-лошият съвет е да си почивате и да се оправдавате, че не можете да правите нещо, защото сте се контузвали.
Радвам се, че както винаги не послушах лекарите и другите около мен и знаех, че мога да се възстановя и че трябва да го направя.
Позволявайки си да се извинявате, че сте били контузени и трябва да го карате по-леко, само си правите лоша услуга. Защото, когато някъде във „веригата” има слабо място и вие го оставите така… то отслабва още повече и идва момент, когато веригата се къса.
Когато позволите на контузия да си седи така… на лечението на времето, рискувате да си докарате още по-тежки травми и още повече болежки.
Винаги, когато се контузите и изпитвате слабост на травмираното място, тялото започва да си изгражда друг модел на движение, където все още здравите места, компенсират за слабостта на травмираните.
Така постепенно започвате да изкривявате стойката, походката си, начина, по който се движите. Всичко това води до нежелано, прекомерно натоварване на мускули и стави, които не би трябвало да бъдат натоварвани по този начин и не би трябвало да компенсират за слабостите в тялото ви.
Искам да ви кажа, че точно защото сте имали контузия трябва да тренирате много. Точно защото раменете ми са претърпели толкова контузии, точно те имат нужда от най-голямо внимание и от най-много трениране.
Възстановяването изисква време и е най-досадното и на моменти обезкуражаващо нещо на света. Но си струва!
Като казвам, че контузените места имат нужда от най-много тренировки, не ви насърчавам да злоупотребявате с тялото си и да го карате да прави нещо, за което не е подготвено. Насърчавам ви постепенно, с правилните стъпки и дозирано количество тренировки да заздравявате слабото място, така че след години да не чувствате никаква болка, никаква слабост, която да ви напомня за травмата.
Така че след години, когато отидете в залата да се чувствате в още по-добра форма, отколкото сте били преди контузията и с личния си пример да показвате, че извиненията и повечето почивка са за тези, които си търсят оправдания да не живеят, а просто да съществуват. За тези, които са избрали ролята на жертва в живота и които в замяна живота е избрал да пожертва!
Веднъж прочетох, че „Вселената винаги удря в най-слабото място, за да го направи по-силно”. Е, може би контузиите са само един намек, че не сме положили достатъчно усилия, за да развием хармонично, здраво тяло, което да е в състояние да отговори на ежедневното натоварване, което очакваме от него.
Така че, когато сте получили такъв намек за някаква слабост, не си позволявайте да се „пазите” и да позволявате на слабостта, да се превръща във ваша характеристика. Не позволявайте контузиите да определят до къде са границите ви. Можете повече. Отнема време! Може да отнеме и години, но важното е всеки ден, стъпка по стъпка да заздравявате травмираното място, а да не му позволявате слабостта да „дълбае” и да засегне и останалата част от тялото ви!
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
След 5 луксации на колянна става, няколко операции и 2 години изцяло на легло… ако бях послушала всички с добри намерения около мен, да си почивам… още щях да съм си на легло и да не мога да си налея чаша вода сама! Най-най-най-лошия съвет е „да не се натоварваш“. По-правилно е да се каже „внимавай, прави го правилно“. Но истината е, че след толкова травми, става една такава подсъзнателна реакция, да се прехвърля напрежението от движението и тежестта на здравите части от тялото. Аз изкривих стойката си, походката си, клякам накриво, а за затичване след трамвая и дума да не става. Преди седмица се радвах (и ужасявах) като малко дете, че скачах трупешката на пейка! А болката… еми боли си, травма си е все пак, това й е работата- да боли. И това е причината да не си почивам и да не се пазя, за да спре да боли 😀
Аз също си бях контузил колянната връзка и дълго време не бях тренирал даже и понакуцвах. Така около година и четири месеца , противно на очакванията няколко диклака ме оправиха ,знаех ,че той облекчава болката , но не лекува трайно.като правех клекове не ми ми се отразяваше , проблем ми беше като бягам(но като спра,защото по време на бягането е загрял крака),скачане на въже спаринги тоест като имаше подскоци.Получи се защото бях качил повечко килограми и прекалих със така наречените аеробни тренировки като бокс,крос,въже и т.н.Сега съм доста по добре, но го пазя клекове тръстери и други подобни упражнения не са проблем,но при по силни подскоци или или клек подскоци тъй нареченото Loongq, се обажда.Ако някой е имал подобно нещо ще съм му благодарен да сподели опита си.
Mного правилно! Един личен пример и от мен, аз съм с Анкилозиращ спондилит на тазобедрените стави от много години вече. Ако оставах да лежа всеки път, когато не можех да стана от леглото, сега щях да кандидатствам за смяна на стави. Господ ни е дал тяло, обаче трябва да се борим за него. Движението стимулира двигателната система. Аз за сега съм още на леки упражнения за крака, имам няколко уреда вкъщи… предимно бягане, колело, разни гимнастики, силовите ми упражнения са малко, но напредвам и скоро ще си взема тежести 🙂
Радвам се, че се грижиш за себе си и тялото си. Ето това ми хареса “ Господ ни е дал тяло, обаче трябва да се борим за него. “ 🙂 Като смао бих казала не да се борим, а грижим 🙂
И аз имам проблеми с колената и на мен ортопедът ми каза да тренирам бедрените мускули повече. Така ,че съм абсолютно съгласен 😉
По повод моите грижи с коленете – ортопедът изрично ми каза да продължавам да тренима с тежести и танци. Именно защото в моя случай е важно мускулите да запазят двигателната си култура и да поддържат капачките. Не искам да коментирам всички контузии и проблеми със ставите, тъй като са различни, но ето моят пример. От 5 години имам и контузия на дясното коляно, освен тези „текущи“ грижи, които са от кой знае колко години… И при мен именно тренировките с тежести облекчиха до голяма степен проблема.
🙂