По-глупави и неспособни ли са спортистите?
От както се помня, активно се занимава със спорт. Тренирала съм толкова много неща, че дори и аз не бих могла да ги изброя всички.Макар и животът ми да се въртеше около спорта, винаги съм отделяла подобаващо внимание на уроците и никога не съм си позволявала да изкарвам ниски оценки. Въпреки това винаги ме дразнеше предубедеността на преподавателите към спортистите. Без да знаят нищо за теб, щом чуят, че си спортист, веднага те преместват в графата „по-глупав от другите”, „с безперспективното бъдеще” и т.н. Необходими са доста усилия, за да се измъкнеш от тази рамка, която само те ограничава и заклеймява.
Никога не съм разбирала това деление. Защо спортът да те прави по-глупав? Защо спортът да ограничава умственото ти развитие и автоматично да те поставя в „купчинката” на неспособните? Виждате ме да се разхождам с баскетболната топка из училище и решавате, че това е всичко, което мога… да дриблирам на ляво и на дясно и да вкарам някой друг победен кош? До там се изчерпва потенциала ми за това да успявам и да бъда стойностен човек?
За всички тези, които са на това мнение, искам да ви обясня какво значи да си спортист. Вие сами решете дали (още…)
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
