Да имаш хранително разстройство е като да имаш раздвоение на личността. Моментите, в които имаш усещането, че някой те е принудил да стоиш и да гледаш как злоупотребява със собственото ти тяло. Искаш да направиш нещо. Да се спасиш, но не можеш. Чувстваш се безсилен. Просто наблюдаваш. После, когато този друг се оттегли от сцената на живота ти, оставаш натоварен с отговорността да понесеш последствията. Да преживееш всяка една емоция – вина, отчаяние, гняв, тревожност, изтощение. В миналото се чувствах по този начин и в книгите си съм писала за периода, в който преминах през емоционалното хранене, булимията и накрая стигнах до анорексия. Можете да прочетете по-подробно в „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“ и „Тайният език на тялото: Трансформиращата сила на ежедневните ни избори.“ В тази статия ще ви споделя някои от уроците, които научих през този труден период. Не е нужно да стигате до хранително разстройство, за да извлечете ползата от тях.
1.Когато се борим с тялото си, то отвръща
Всеки, който е имал проблеми с храненето познава този сценарии. Решаваш, че не харесваш начина, по който тялото ти изглежда. Искаш да го промениш и си казваш: „От какво да се лиша?“; „Какво още да махна от храненето си?“. Казваш си, че трябва да тренираш повече, да се вложиш още малко. В същото време, тялото ни непрекъснато показва, че гладуването, недостигът на хранителни вещества, изтощението – не му се отразяват добре. Демонстрира ни го чрез различните състояния, с които ние още по-упорито се опитваме да се борим – повишен апетит за сладко, безсъние, емоционално хранене, умора, липса на мотивация.
Състоянията на тялото ни отразяват нашите избори. Когато ние се опитваме да лишим организма си, той активира програма за действие, която да му набави това, от което сме го лишили. Пътят към по-добрата визия не минава през борбата с тялото. Минава през това да разбираме неговите нужди и да му осигуряваме необходимото.
2.Хранителното разстройство е навикът да избираш по определен начин
Защо е толкова трудно да се справим с хранително разстройство? Защото то до голяма степен е затвърден навик. Навиците са несъзнателни и автоматизирани. Те движат поведението ни и често успяват да вземат надмощие над моментното ни желание да действаме различно. При хранителните разстройства всичко е толкова предвидимо. Знаеш как ще премине денят ти. Знаеш точно какво ще се случи, когато някой ти предложи бонбон и ти се изкушиш да го вземеш, или пък си наложиш да не ядеш. Знаеш как ще се чувстваш, когато се нахраниш и нахлуят мислите, които ти натякват: „Сега усещаш тежест в корема, нали? Видя ли, че пак прекали с храната. Не си я заслужила! Сега трябва да изразходиш още калории!“
Познаваш хранителното си разстройство в детайли, а се чувстваш безсилен да му се опълчиш. Подчиняваш се на другия глас в съзнанието си и изпълняваш!
Единственият начин да победиш тези навици е, като изградиш нови. С много съзнателност. С много постоянство и първоначално с доста воля. Трябва да си дадеш сметка, че този друг глас е нещо като звук от развален грамофон. Мърморко! Повтаря се отново и отново, но ти не си длъжен да му се подчиниш. Можеш да избереш различно. Да му покажеш, че той няма власт над теб. И колкото по-силен ставаш, колкото повече затвърждаваш новите избори – новите навици, толкова повече този глас ще отслабва.
3.Ежедневните ни избори променят поведението ни
Тялото не е пасивен наблюдател. То непрекъснато получава, интерпретира и използва информацията, която му изпращаме. Изборът ни на храна, движение, среда, в която се намираме – всичко това е сведение за тялото с какви ресурси разполага и какви са изискванията на обстоятелствата, в които сме поставени.
В „Тайният език на тялото: Трансформираща сила на ежедневните ни избори“ подробно описах как хранене, което ни лишава от хранителни вещества (дали заради прекомерни ограничения или заради доминираща нездравословна храна), ограбва тялото ни от градивни елементи, които са необходими за синтеза на невротрансмитери като серотонин и допамин. Тези два невротрансмитера оказват същество влияние върху апетита, съня, настроението, мотивацията ни. Променяйки начина си на хранене, ние променяме това как тялото ни функционира, което се отразява на емоционалното ни състояние и на поведението ни. Ако искаме да променим поведение, което не харесваме, трябва да променим и входящата информация. Поведението е само следствие. То е симптом и докато се борим с него, ще имаме мимолетни резултати. Когато обърнем внимание на първопричината, тогава получаваме трайни резултати.
4.Повишеният апетит не е резултат от лакомия, липса на воля и мотивация
Повишеният апетит е опитът на тялото да си набави това, от което го лишаваме със съзнателно наложен контрол или пък другата крайност – неосъзнато и нездравословно хранене. Когато тялото е лишено, това променя начина, по който функционира. Потискат се нивата на хормони, които сигнализират ситост и се повишават нивата на хормони, които сигнализират глад. Повишеният апетит не е лакомия. Той е програмата за действие на тялото, която се активира, когато в организма има паника: „Дефицит на енергия!“ Начинът да се справим не е с допълнително ограничения. Не е като си лепим етикети на „лаком“; „демотивиран“; „без воля“. Решението е да установим кое в ежедневните ни избори провокира тези телесни състояния, а после да насочим действията си в тази посока.
5.Изкривеният образ в огледалото е резултат от нарушена интероцепция
Възприятието за собственото тяло е мултисетивно и се състои от различни входни сигнали – визуални, тактилни, проприоцептивни и интероцептивни. В „Тайният език на тялото: Трансформиращата сила на ежедневните ни избори“ отделих цяла глава на това как изграждаме образа за себе си и кои са причините, които могат да доведат до изкривеното възприятие – да бъдеш слаб, а отражението в огледалото да ти натяква, че си с наднормено тегло. Тук ще споделя, че при хора, които имат проблем с храненето и визията си, обикновено има нарушение в интероцепцията.
Интероцепцията е сетивото, което ни дава отговор на въпроса: „Как се чувствам?“. Това е комбинация от усещания, които осигуряват информация за вътрешното състояние на тялото – за органите (сърцето, бъбреците, белите дробове, стомаха и т.н.). Когато нещо нарушава правилното възприемане на тези сигнали – това изкривява и възприятието ни за това как се чувстваме.
Оттук, всичко, което ни помага да възстановим връзката с тялото си – да го усещаме по-добре, помага да имаме по-добра преценка и по-точен отговор на въпроса: „Как се чувствам?“. Това как се чувстваме променя и това как възприемаме себе си. Променя изборите и поведението ни, което води и до по-добър краен резултат.
6.Когато приоритетът ти е да се чувстваш добре, визията е само следствие
Всеки, който е имал хранително разстройство знае какво е да си в плен на обсебващите мисли: „Бъди по-малко!“ – яж по-малко, тежи по-малко, почивай по-малко и т.н. Това неминуемо кара тялото да се чувства изтощено. Непрекъснато се борим с глада, чувството след преяждане, усещането за недостатъчност, вина, безсъние, тревожност и т.н. Целта, която имаме определя и действията, с които се ангажираме, за да я постигнем. Когато целта е да си „по-малко“, поведението ти е насочено към злоупотреба с тялото. Към това да потискаш неговите нужди. Когато целта стане: „Искам да се чувствам добре!“, започваш да избираш различно. Отдалечаваш се от изборите, които ти вредят, а така променяш и това какво се случва в организма ти. Да бъдеш във форма става следствие, а не самоцел.
7.Тялото не е проблемът. Отношението, което имаме към него е!
Тялото се адаптира спрямо изискванията, които имаме към него. Ако го неглижираме, храним се с каквото ни падне, не извършваме почти никаква физическа активност, то ще отразява този начин на живот. Ще бъдем с наднормено тегло, с болки в ставите, с влошено здраве. Но проблемът не е в тялото. Това е неговият нормален отговор на средата, в която е поставено.
Ако се ограничаваме прекалено много, ако извършваме прекомерно количество физическа активност, тялото ще отразява този начин на живот. Ще се борим с обсесивни мисли за храна, емоционално хранене, безсъние и тревожност. Но проблемът отново не е в тялото. Това ще е неговият нормален отговор на средата, в която е поставено.
Решението е да променим отношението си. Да осъзнаем, че визията е отражение на нашите избори, на връзката, която имаме със собственото си тяло. Тогава е много по-лесно да разбереш всички състояния, с които се бориш. Да промениш изборите си, а от там и отражението.
Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети ще ви помогне да изкорените страха от това да ядете мазнини и въглехидрати. Ще ви покаже, че храната е средство, с което да постигате целите си и да се чувствате енергични и здрави. Кажи не на глада ще ви помогне да осъзнаете връзката между това, с което се храните, и емоциите, които ви контролират. Това е книга, която ще ви изведе от омагьосания кръг на ограниченията и емоционалното хранене.
