You are currently viewing Карта на емоциите – как физическото състояние променя емоциите

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

10 125

Винаги казвам, че тялото е най-мощният инструмент, който притежаваме. Ако осъзнаваме на какво е способно, можем да го използваме, за да променяме състоянията и емоциите си. Въпреки това, ние често го игнорираме и разчитаме на нещо от външната среда, да промени начина, по който се чувстваме – други хора, храна, алкохол, пазаруване и т.н.

Известен, но подценяван е фактът, че емоционалното ни състояние произлиза от физиологични промени, които се случват в тялото (1). Посветих последната си книга на темата, как начинът ни на хранене, определени хранителни дефицити, движението и дишането, могат да са първопричината за емоционалното хранене, безсънието, тревожността и много от състоянията, с които ежедневно се борим. Има безброй много научни доказателства за това, как случващото се в тялото ни може да променя поведението ни. Наскоро прочетох книгата на Дейвид Игълман „Инкогнито: Тайният Живот на мозъка“ и оттам си извадих два цитата, които подчертават този факт:

„Ние не сме независими от биологията си.“

„Когато биологията ви се променя, може да се променят решенията ви, апетитите ви и желанията ви.“

Най-хубавото е, че какво се случва вътре в тялото ни, до голяма степен зависи от ежедневните ни избори и от средата, в която се намираме – т.е. ние не сме жертви на случващото се, а преки участници.

Как случващото се в тялото влияе на емоциите ни?

За да разберем малко по-добре как случващото се вътре в тялото ни, може да влияе на емоционалното и психическото ни състояние, ще разгледаме какво представлява интеросепцията. Най-общо казано, интеросепцията е репрезентацията на вътрешната среда в тялото. Усещането за това какво се случва вътре в организма ни. Нещо, което често е недоловимо за съзнателното ни възприятие, но в същото време оказва значимо влияние върху представите ни – както тези за света около нас, така и за това как се чувстваме за себе си.

В „Тайният език на тялото“ ви разказах подробно за това, че емоциите са програми за действие, които целят да възстановят баланса в тялото. Целта на емоциите е да адаптират/ променят поведението ни по начин, който ще осигури на тялото необходимите ресурси, за да възстанови баланса си. В книгата подробно се спрях на това каква е целта на емоционалното хранене и как епизодите на преяждане целят именно това – да осигурят на тялото хранителните вещества, от които е лишавано чрез самоналожени ограничаващи диети или пък чрез непълноценно и нездравословно хранене.

Интеросепцията или усещането за това какво се случва вътре в организма ни, оказва влияние върху емоциите и мотивацията. Това означава, че здравето на физическото ни тяло е пряко свързано и с емоционалното, и с психическото ни здраве. Интересен е фактът, че хората, които имат по-добра връзка с тялото си, умеят доста по-добре да регулират емоционалното си състояние. Тъжното е, че в днешно време често имаме лошо отношение към тялото си и не умеем да интерпретираме правилно нуждите му. Това означава, че не умеем и да откликваме адекватно на тях. Ако не знаеш от какво се нуждае някой, няма и как да му осигуриш необходимото.

Ние преживяваме емоциите посредством тялото си

Ако се замислите, не можем да изпитаме емоция, ако не съществуват телесните усещания. С други думи, ние преживяваме дадена емоция посредством тялото си. В предишна статия споделих с вас, че всяка една емоция има своя физиологичен отпечатък – промяна в активността на мускулите, сърдечносъдовата система, нервната система и т.н. Ако се върнем на това, че емоциите са програми за действие, тези програми ни подготвят, за да се справим с изискванията на външната среда. Правят го като регулират активността на системите в тялото (дихателна, сърдечносъдова, мускулно-скелетна) и т.н.

Също така, тази връзка между емоциите и телесните състояния, може да бъде открита и в начина, по който говорим за емоциите: „стомахът ми е на топка“; „стегна ме гърлото“; „изтръпнаха ми краката“; „сърцето ми се свива“; „подкосиха ми се краката“ и т.н. Дори и да не си даваме сметка, ние описваме емоциите чрез това, което усещаме телесно.

Субективните ни емоции са резултат от несъзнателното възприятие за телесните промени. Тези съзнателни чувства ни помагат да адаптираме поведението си, така че да отговаря на изискванията на околната среда, което пък гарантира оцеляването на тялото ни.

В едно интересно изследване, група хора от различна народност (т.е. различна култура, език и възприятия), получили снимка на два силуета (3). Трябвало да оцветят регионите по тялото, където усещат, че активността се увеличава или се намалява, като предварително са били изложени на следните стимули: емоционални думи, истории, филми и различни изражения на лицето.

Оказва се, че различните емоции се асоциират с отличими телесни усещания. Топлите цветове показват увеличаване на активността, а студените цветове намаляване на активността.

Също така, ние възприемаме емоцииите на другите, като несъзнателно ги симулираме в собственото си тяло. Това означава, че умеем да конструираме телесни репрезентации за телесните усещания на другите, когато наблюдаваме емоциите, които изразяват.

В споменатото изследване базовите човешки емоции (щастие, тъга, страх, яд, изненада и отвращение) са свързвани с усещания за повишена активност в областта на гърдите, което вероятно сътответства на промени в дишането и сърдечната честота. Усещанията в повишена активност в областта на главата, се наблюдават при всички емоции, което вероятно отразява, както физиологичните пормени в лицето (промяна в мимиките, промяна в телесната температура, секрецията на сълзи), както и промените в мисленето и съзнанието, провокирани от емоционалните събития.

Усещането  за увеличена активност в горните крайници, е най-значимо при емоции като яд и щастие, докато усещането за намаляване на активността в крайниците е определящо за тъгата. Усещанията в областта на корема (храносмилателната система) и около гърлото са най-значими при отвращението. Интересното е, че при щастието се наблюдава повишена активност в цялото тяло.

В книгата, както и в предишни статии съм писала за това как използвайки тялото си, можем да променяме психическото и емоционалното си състояние. Всичко това е подкрепено и от научната литература, която демонстрира, че промяната в честотата на дишането и мимиките на лицето, може да предизвика субективното усещане за конкретната емоция (3).

Това е пример как неосъзнатият начин, по който използваме тялото си – непълноценното дишане, стойката ни, напрежението в мускулите, начина ни на хранене и т.н., може пряко да повлияе на емоционалното ни състояние. Когато не съзнаваме откъде идват тези промени в начина, по който се чувстваме, много лесно можем да се почувстваме жертви на средата, в която се намираме. Когато си дадем сметка, че във всеки един момент можем да променяме случващото се в тялото си – чрез съзнателно дишане, движение, излагане на дневна светлина и т.н.- тогава си връщаме способността да регулираме себе си и емоциите си.

Емоциите са комбинация от телесните усещания и интерпретацията на средата

Освен това, осъзнаването на собственото ни емоционално състояние е свързано с интегрирането на информацията от интеросепцията, с интерпретацията на случващото се в околната среда (4). Казано по друг начин, емоционалното ни състояние е комбинация от телесните усещания и това как те се отнасят към изискванията на средата, в която се намираме. Например, сходни телесни усещания, могат да предизвикат положителна или отрицателна емоция, в зависимост от това как интерпретираме средата, в която се намираме. Ако сме в присъствието на човек, който познаваме отскоро, но много харесваме, можем да доловим телесни усещания като свиване на стомаха, повишена активност в областта на гърдите и изтръпване на крайниците, но ще го интерпретираме като вълнение. Ако навън е тъмно, сами сме и чуем, че някой върви зад нас, ще изпитаме подобни телесни усещания, но ще ги интерпретираме като страх.  Информацията за това какво се случва вътре в тялото, изпраща сигнал до центрове в мозъка, които са свързани с емоциите.

Интеросепцията е това, което помага на хората да оценят и да реагират на променящите се телесни усещания, а съответно и да адаптират поведението си, така че да възстановят баланса в тялото. Баррет казва, че „във всеки един момент, в конкретен контекст интерпретиран от нашите спомени и убеждения, мозъкът ни използва определени концепции, за да придава смисъл на вътрешните усещания. Всичко това се случва едновременно. Например, от свиване на стомаха, мозъкът може да изгради концепцията за глад, гадене или недоверие.“ (5) Нарушаване в интеросепцията може да доведе до когнитивни и поведенчески проблеми. Дори, интеросепцията може да повлияе на способността ни да се фокусираме, да правим избори, а също така има и ключова роля при хората с хранителни разстройства.

Хранителните разстройства и нарушение в сигналите, които идват от тялото

Интеросептивните сигнали могат да идват от стомаха, сърдечно-съдовата система, респираторната система, промяна в хормоналната среда, алкално-киселинния баланс, нивата на кръвната захар и др. Представете си какво би се случило, ако не можехме да усетим когато кръвната ни захар е ниска или пък, че кръвното ни налягане се е повишило. Как бихме могли да адаптираме поведението и изборите си, за да възстановим баланса в тялото? Въпреки това, има много случаи, при които тази интеросептивна осъзнатост е нарушена и това влияе негативно върху психо-емоционалното състояние. Такъв пример са хората, които страдат от хранителни разстройства. Например, страдащите от анорексия могат да си самоналожат да гладуват, въпреки изнемощялото им и лишено от хранителни вещества тяло; въпреки сигналите от хормони като грелина, който ни кара да усещаме глад.

Изследванията показват, че хора, които страдат от анорексия имат нарушение в обработването на интеросептивните сигнали (6). Дори се наблюдава анормална активност в частта от мозъка, която приема тази интеросептивна информация (7). Тези нарушения в интеросепцията са известни като „соматични грешки“(8) – т.е. грешки на ниво тяло, които се смятат за една от причините за тревогата и негативните емоции, които преживяват хората, които страдат от хранителни разстройства. Дисфункцията в интеросепцията има важна роля не само при хранителни разстройства като анорексията, но и в случаите на компулсивно преяждане (9). Тогава отново се наблюдава тази неспособност на тялото правилно да обработва интеросептивните сигнали.

Това са само примери как нарушаване в интеросепцията и съответно в начина, по който тялото възприема вътрешната среда в организма, могат да доведат до анормално поведение и психо-емоционални проблеми. Тялото ни, това какво се случва с него и каква информация получава мозъкът за функцията на всяка една система, има значимо влияние върху начина, по който се чувстваме и поведенията, с които се ангажираме. И не забравяйте – ние не сме независими от биологията си. Затова, как се отнасяме с тялото си е изключително важно и има силата да промени поведението, изборите ни, а оттам и качеството на живота, който водим.

Използвана литература: 

1.Critchley HD, Garfinkel SN. Interoception and emotion. Curr Opin Psychol. 2017 Oct;17:7-14. doi: 10.1016/j.copsyc.2017.04.020. Epub 2017 Apr 23. PMID: 28950976.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28950976/

2.Nummenmaa L, Glerean E, Hari R, Hietanen JK. Bodily maps of emotions. Proc Natl Acad Sci U S A. 2014 Jan 14;111(2):646-51. doi: 10.1073/pnas.1321664111. Epub 2013 Dec 30. PMID: 24379370; PMCID: PMC3896150.

3.Philippot P, Chapelle G, Blairy S. Respiratory feedback in the generation of emotion. Cogn Emotion. 2002;16(5):605–627

https://www.researchgate.net/publication/232965660_Respiratory_feedback_in_the_generation_of_emotion

4.Terasawa Y, Fukushima H, Umeda S. How does interoceptive awareness interact with the subjective experience of emotion? An fMRI study. Hum Brain Mapp. 2013 Mar;34(3):598-612. doi: 10.1002/hbm.21458. Epub 2011 Nov 18. PMID: 22102377; PMCID: PMC6870042.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6870042/

5.Pasin Neto H, Bicalho E, Bortolazzo G. Interoception and Emotion: A Potential Mechanism for Intervention With Manual Treatment. Cureus. 2021 Jun 25;13(6):e15923. doi: 10.7759/cureus.15923. PMID: 34336427; PMCID: PMC8312802.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8312802/

6.Khalsa SS, Craske MG, Li WS, et al. Altered interoceptive awareness in anorexia nervosa: Effects of meal anticipation, consumption and bodily arousal. Int J Eat Disord. 2015;48:889-897.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25712775/

7.Ehrlich S, Lord AR, Geisler D, et al. Reduced functional connectivity in the thalamo-insular subnetwork in patients with acute anorexia nervosa. Human Brain Map. 2015;36:1772-1781.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6869480/

8.Khalsa SS, Feinstein JS. The somatic error hypothesis of anxiety. Tsakiris M, De Preester H, Eds. The Interoceptive Mind: From Homeostasis to Awareness. New York: Oxford University Press; 2019.

9.Klabunde M, Collado D, Bohon C. An interoceptive model of bulimia nervosa: a neurobiological systematic review. J Psychiatr Res. 2017;94:36-46.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28651098/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.