Когато бъдещето не съществува

Има вечери, в които седиш пред белия лист и отчаяно искаш да подредиш себе си в думи. Гледаш го и всеки път, когато искаш ръката ти да прегърне молива и  да потанцуват – да се разходят между редовете и да сложат точка там, където всичко е свършило и многоточие там, където може би все още можеш да се върнеш и да промениш нещо – такова, каквото го искаш – нещо те спира. Взираш се в празния лист и не можеш да разбереш – дали той не отразява празнотата в теб и защо точно, когато имаш нужда да му стовариш всичко, което ти тежи и ти е излишно – той мълчи. Досущ като всички останали.

Искаш да извикаш, но всеки вопъл увисва във времето и остава нечут. Искаш да се разплачеш, а сълзите отдавна пресъхнаха. Вечер, в която нищо отвън не помага и не остава друго освен да се обърнеш към себе си и да потънеш в спомени. Има дни, в които настоящето се усеща някак празно, а бъдещето дори не намеква, че съществува. Тогава се обръщаш към миналото – там черпиш сила и понякога малко смелост. Връщаш се към призраците от миналото и се разхождаш на местата, където си оставил част от себе си. Въображението те превежда през всички моменти на разочарование и триумф. През всички моменти, в които нещо е пречупило безжизнения ти свят, а после ти е дало кураж да изградиш нещо ново и по-устойчиво. През всички моменти, в които пустинята в душата ти е попивала болката преродена в сълзи и последвалите триумфи. Разхождаш се из миналото и съживяваш себе си. Много е лесно, нали? Да пропуснеш моментът, в който твоята същност се е изплъзнала някъде из забързания ден. Ходиш и ускоряваш темпото, задъхваш се, но не спираш. Отчаяно имаш нужда да си спомниш за живота в теб.

Вечер, в която бягаш от света и се прибираш в себе си. Отвън е шумно, а в теб всичко притихва. Животът се задъхва и за миг спира. Нещо в теб е различно и непознато. Нещо в теб се трансформира и ти носи усещания, които надхвърлят всичко поносимо. Или поне така си мислиш сега. Човек има нужда да познава и да назовава – това, което усеща; това, което обича и това, от което се страхува. Но промяната винаги е безименна. Никога няма етикет и изведнъж връхлита в теб. Опитва се да изтласка всичко старо. Промяната, която е някак желана, а в същото време неканена. Смутено стои насред теб и мълчи. А ти така отчаяно искаш да я разбереш. Умът ти прелива от въпроси, а промяната не обелва и дума.

Има такива дни – в които не знаеш, не разбираш и не виждаш – път пред себе си. Дни, в които всичко ти се струва непосилно, невъзможно, недостижимо. Дни, в които притихваш и нямаш нужда от никой, освен от себе си. Дни, в които мълчаливо изпращаш старото си Аз и неловко посрещаш бъдещето. Чуждо ти е и дори те плаши. Искаш да избягаш от него, защото не знаеш какво да очакваш. Остава само да вярваш, че животът те държи за ръка и те води, защото има план. Бъдещето нетърпеливо те чака – да събереш смелост, да дръзнеш и да опиташ. Да вдъхнеш живот на това, което усещаш, но дефинираш погрешно като празнота, а в действителност нереализиран потенциал.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

Прочетохте ли книгите ми Генът IFS: Визия за здраве и #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети?