Циничният глас на Егото и способността му да диктува избора ни

1 491

Тишината на ранното утро- откраднатите моменти от деня, когато всички и всичко спи. Оставаш насаме със себе си, с истинската си същност- тази неподправената. Истинската ти същност, която не изкривяваш и не украсяваш с цел да се впишеш в нечии представи, очаквания или пък просто с първичното желание да бъдеш приеман и харесван. Моментите, когато си Ти в цялата си пълнота- комплекс от противоположностите, които се таят в душата ти и които ежедневно се борят за контрол над мисълта ти и владение върху личността ти.

Днес ми се пише за…егото- първоизточника на всяка една емоция, на всяко едно действие, което бива провокирано.

Мисля, че мога да напиша книга за егото и неговите проявления; за неспособността ни да го използваме осъзнато и да си боравим с него, като с оръжие, с което да завоюваме живота, към който се стремим; за лекотата, с която му отстъпваме „шофьорското място“ и му позволяваме да ни води по път, който ненавиждаме.

Ако трябва да обобщя философията си за живота, то бих казала, че егото е най-голямата ни сила и най-голямата ни слабост; неспособността да се наслаждаваме на живота идва от неспособността да разбираме егото си.

Много от нас са в непрестанната вихрушка на емоциите, които не могат да бъдат овладени, защото сме загубили способността си да наблюдаваме преживяванията си и да ги отсяваме според собствените си желания и представи. Откъсваме се от себе си и се фокусираме върху тези, които ни обкръжават. Вероятно прекършени от тежката задача да опознаем същността си, търсим място и обект върху, който да проектираме всичко, което сме неспособни да разпознаем в себе си и всичко, което демонизираме в съответствие с личните си интереси.

Животът на повечето хора е живот изпълнен с битки с егото- живот изпълнен с битки със самите себе си. Заблуждаваме се, че врагът е външния свят, а врагът сме самите ние. Успокоим ли себе си, ще успокоим и това, което ни обкръжава. Опознаем ли себе си, ще се научим да разпознаваме и животът, който се случва около нас.

Егото и борбата с него! Всъщностне трябва да се борим с него, защото винаги, когато има борба, тя ни натоварва със субективната оценка на участващия. Смятам, че можем да използваме егото осъзнато. За мен ние сме актьорите, а егото е различните роли, които можем да играем. В зависимост от сюжета, който предлага деня, ние имаме свободата да влизаме в някаква роля, но правейки го осъзнато; недопускайки грешката да се идентифицираш с ролята и с пълната осъзнатост, че когато съблечеш „костюма“, имаш идентичност, която няма общо с това, което се е случило на сцената.

Смятам, че животът е сцената; преживяванията сюжета, а хората и срещите с тях- актьорите, с които си „партнираме“. Мисля, че всяко едно преживяване, всяка една среща е просто възможност да опознаеш себе си в една различна светлина. Възможност да наблюдаваш реакциите си в съответствие с различните провокации.

Всеки един ден, ни предоставя поредица от възможности да разобличаваме егото си и всички маски, които си поставяме. Трябва много бдителност и желание да наблюдаваш живота и себе си отблизо- да разпознаваш в кой момент си Ти и в кой момент играеш роля.

Преживяванията и срещите са само една възможност да видиш егото си в действие и да го използваш по начин, който ти служи.

Веднъж успял да отделиш идентичността си от егото си, започваш да изпитваш наслада от живота и се освобождаваш от емоционалната привързаност към ролите и пиесите, в които участваш.

Научаваш се, през повечето време да бъдеш свободен от емоционалното преживяване на живота и трудностите. Превръщаш се в обективен наблюдател на случващото се. Събираш преживявания и после ги подреждаш в пъзела на смисъла, с който искаш да украсиш живота си.

Защото в края на деня ние не сме егото си. Егото е само образа, който градим, за да пасне на ролята, която деня ни е предложил. В края на деня, независимо какво се е случило на сцената, актьора слиза, изтрива грима, съблича костюма и го прибира в гардероба. Освобождава се от емоциите на сцената, защото няма нужда от тях…в собствения си живот. Няма нужда от емоции, които подхождат на друг сюжет.

Защото в края на деня, човек има нужда само от себе си- от истинското си Аз.
*
Някои от вас ме предизвикаха да направя пистолета от легнало положение и ето какво се получи 🙂

П.С. Благодаря ви, че отделяте време, споделяте тази статия и помагате тя да достигне до повече хора!

Новият четвърти брой на IFS Journal-a- моето онлайн списание е готов. Вижте какво ще намерите в списанието и как да получите своя брой.(ТУК)