Кое е най-лошото нещо, което може да се случи на човек, който си е поставил цел, начертал си е план за постигането ѝ и полага усилия за нея? Да стигне до застой. Застой, от който не намира изход.
Сигурна съм, че ви се е случвало. Следвате хранителен режим, спортувате и в началото има прогрес, който изведнъж спира. Чувствате се в задънена улица. Ден след ден полагате усилия, давате най-доброто от себе си, а нищо не се случва, нищо не се променя. Правите всичко правилно, а резултатите липсват. Едва ли има по-обезкуражаващо нещо от това да знаеш, че даваш най-доброто от себе си, а нещата не се случват. В такива моменти се чувстваш така сякаш няма начин да постигнеш целите си.
Затова днес ще ви обясня с какво е свързан застоят или т.нар. плато. Ще ви обясня процесът, който се случва в тялото, защото визията ни е резултат от това, което се случва вътре в нас. Ще се опитам да ви дам насоки какво да правите, когато това се случи, така че да не губите надежда и да се придържате към новите си навици.
Ако вече сте преминавали този етап, вероятно знаете, че се случва следното:
Започвате да тренирате и да се храните добре – имате прогрес. После идва застой, през който в продължение на 2-3 седмици не усещате разлика. Въпреки това не се отказвате и продължавате. След тези 3 седмици, сякаш изневиделица прогресът се завръща и рязко напредвате.
Защо се получава така?
Причината е т.нар. оментум мазнина (висцерална мазнина). Мазнините, които трупаме най-общо могат да се разделят на мазнините под кожата (тези, които можем да ощипем) и мазнините около органите(висцералната мазнина). Висцералната мазнина и нейното количество е това, което трябва да ни притеснява.
Защо висцералната мазнина е опасна и какво представлява всъщност?
Висцералната мазнина се трупа между органите. Тя има жълтеникав цвят и е нездравословна мазнина. Промотира възпаления и се асоциира с възпалителни маркери, като наличието на цитокини; повишена инсулинова резистентност и други. Наличието ѝ е знак, че има нарушения в метаболизма.
Какво се случва, когато ядем?
Първото място, където отиват мазнините, след като ядем е в стомаха. От там клетките в стомаха абсорбират мазнините и трябва да ги пренесат към черния дроб, от където те да бъдат „опаковани“ и изпратени към тялото, за употреба. Ако нещо наруши този процес, тогава мазнините не минават през първото ниво – към черния дроб и остават там където са. Така се натрупват около органите. Това натрупване на мазнини е свързано с увеличената консумация на транс мазнини и въглехидрати. Транс мазнините са абнормално оформяне на мастните киселини. Транс мазнините са мазнини, които не съществуват в природата. Когато ензимите, които метаболизират мазнини, вземат тази молекула, те не могат да се освободят от нея. За всяка молекула транс мазнина тялото се опитва да се отърве от нея, но не може и тя стои и се наслагва. Колкото повече транс мазнини ядем, толкова повече висцерална мазнина се трупа и толкова по-трудно е да се отървем от нея, защото нямаме метаболни ензими, които да я изгорят, като енергия.
Какво се случва в този момент? Тялото трябва да бъде в състояние, което да позволи апоптоза (превзета дума за процеса, при който клетките в тялото решават да изчезнат, да се самоубият).
Как това има общо с тялото?
Когато има много натрупани транс мазнини около корема (най-вече), трябва да има достатъчно хранителни вещества, които да позволят на апоптозата да се случи и клетката да се самоубие. На практика тези мазнини не се изгарят, а клетките се „сглобяват“ наново; създават се други ензими. Но за тази цел трябват подходящи хранителни вещества.
По време на застоя, през който преминаваме, това което се случва е, че тялото отчасти се „отървава“ от тази висцерална мазнина. Ако сте от хората, които имат повече килограми за сваляне, ще забележите, че изведнъж сваляте мазнини от корема и от гушата.
Какво да правите, когато имате застой?
Това е момент, в който някои хора се пречупват и се отказват. Когато наистина сте променили навиците си, когато тренирате и се храните правилно, такъв застой не се дължи на факта, че не правите достатъчно. Това е един момент, в който в тялото ви се случва, това към което се целите и е въпрос на малко търпение, за да видите промяната отвън.
В ТАЗИ статия ви обясних за жените, тренировките с тежести и защо е възможно, първоначално, обиколките ви да се увеличат, вместо да намалеят. Мисля, че това е и моментът, когато паралелно в тялото се случва и премахване на висцералната мазнина.
Мускулите се градят по-бързо, отколкото се горят мазнините. Така първо се оформяте, но отгоре има още мазнина. В този момент не се отказвайте, а продължавайте да се храните добре и да тренирате. Фокусирайте се върху това, което правите, а не само върху начина, по който изглеждате. Бъдете по-търпеливи и докато давате всичко от себе си, тялото ви буквално се премоделира.
Тук е и моментът да ви напомня, че това, което се измерва се постига. С други думи, важно е да следите прогреса си. Въпреки това, ежедневното мерене не е начинът. Колкото и да ви се иска, прогресът не се случва всеки ден. Той се случва на етапи. Ако се мерите всеки ден, най-много да се обезкуражите и да се откажете. Затова ви препоръчвам да вземете един сантиметър и да се мерите на всеки 3 седмици. Така ще си дадете достатъчно време, за да усилията, които полагате да имат видим резултат.
Както за всичко останало в живота и за тренировките и храненето важи – човек е най-близо до целта, точно когато му се иска да се откаже. Точно, когато мислите, че имате застой и не правите нащата правилно е моментът, когато да си дадете време. Хубавите резултати не идват за ден и не идват светкавично. Те се случват постоянно, но остават за дълго!
Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂
Абонирайте се за най-новия и най-интересен брой на IFS Journal-a.