Единственият път към трайното здраве и по-добра форма е това да подобрим връзката с тялото си (ето моето откровение). Това да се вслушваме в сигналите си и отваряйки хладилника да избираме нещо за обяд, според това за какво гладува тялото ни, а не какво пише на листчето в диетата ни. Да тренираме не според стриктен тренировъчен план, а според това колко енергия има тялото ни, дали нещо ни боли или просто са се събрали прекалено много вечери на безсъние.
Едно от най-любимите ми занимания е онлайн работата ми с жени и мъже, които се обръщат към мен, за да стана техен онлайн ментор. В процеса, много от тях научават, че не е необходимо да се лишават, за да виждат как мерките вървят надолу и не е нужно да се чувстват отпаднали и уморени. Могат да ядат любимите си храни – да ядат жълтъка и белтъка, вместо да го изхврлят, да закусват палачинка, да ядат ориз и картофи, да избират пълномаслено мляко и да не губят по 2-3 часа за тренировки всеки ден.
Вървейки до тях, по пътя им към по-здраво и атлетично аз, забелязвам една основна грешка. Всеки един от тях, първоначално се опитва да яде едни и същи храни – всеки ден. Една и съща закуска, обяд, вечеря. Ако в режима има определено количество на въглехидрати, които трябва да достигнат, те си ги набавят от една и съща храна. Най-често срещано е, количеството въглехидрати да се набавя основно от банани, а протеина от яйца.
Така, отваряйки таблицата на някои от тях виждам следното – трябвало е да се изядат 150 грама въглехидрати – изяждат 5 банана. Трябвало е да имат 150 грама протеин – изяждат 10 яйца.
В математиката на тялото 1+1 рядко е равно на 2
Не забравяйте, че тялото не е чиста математика. Тялото е математика, преплетена с биохимия. В тялото, 1+1 рядко е равно на 2.
Това да следим количеството на макронутриентите е чудесно(тук ще намерите формулите), но в края на деня е важно дали сте получили и необходимите микронутриенти.
Един банан, може да ви даде около 30 грама въглехидрати, но микронутриентите, с които се изчерпва са няколко. Ядейки само банани, тялото изчерпва ензимите, които го храносмилат, пренасища се от микронутриентите, които той дава и после започва да гладува – за други микронутриенти и за достатъчно ензими, които да помагат за усвояването му.
Яйцата са чудесна храна – една от любимите ми(вижте 34 от любимите ми рецепти с яйца). Но те не са достатъчни. В тях има мазнини, от които тялото се нуждае, но пък тялото има нужда от различни видове мазнини. Има нужда от омега 3, които се съдържат в рибата. Има нужда от малко мазнини от ядки или пък зехтин. Има нужда от месото и микронутриентите, които се съдържат в него.
Хранейки се само с яйца, отново изчерпваме ензимите на тялото, пренасищаме го с едни микронутриенти и го караме да гладува за други.
Подготовка за цялата седмица? Тялото не е толкова предвидливо и другата събота може да има нужда от нещо различно 😉
За мен здравословната диета е тази, която постига баланс – между източниците на гориво и източниците на микронутриенти.
Парадокса на диетата
Освен това, тялото е адаптирано да функционира в пряка връзка с природата (прочетете за парадокса на диетата). Колкото и да сме се отдалечили от природата си, инстинктите ни са по-силни. Не можем цяла година да ядем зелена салата за гарнитура, когато в природата зелената салата не вирее целогодишно. Не можем цяла година да ядем ягоди, като оснвен плод, когато в природата няма ягоди целогодишно.
Запомнете, че храната е информация. Микро и макронутриентите са информацията, която околната среда изпраща до тялото, за да то да се подготвя за предстоящите сезони и климатичните условия.
Храненето и тренировките не трябва да са въпрос на воля
Ако ядем едно и също всеки ден и по цял ден, в един момент ще усетим как не можем да се контролираме. Или ако го правим ще бъде въпрос на воля. Ако научих едно нещо, то е, че храненето и тренировките не трябва да са въпрос на воля – те са въпрос на избор, диктуван от потребностите на тялото.
Тялото ви не гладува за пица – то се отвращава от нея
И не бързайте да ми кажете как тялото ви гладува за шоколад и пица. Ума ви гладува за тях. Тялото ви се отвращава – сигурна съм. Всеки един симптом – от умората, болестите, подуването на корема, чупливите нокти и обривите по тялото са знак, че тялото ви не гладува за тази храна.
Аз минах по този път и дълго време се хранех по един и същи начин – всеки ден. После разбрах, че това не е здравословно, а мързеливо – да се храниш по навик и с усещането, че имаш контрол над храната и тялото си. Но не забравяйте, че биологията винаги взема превес над волята и рано или късно получава това, от което сме го лишавали. Обикновено за сметка на целите и резултатите ни.
Природата ни предлага изобилие от храни. Възползвайте се и следващия път, когато пазарувате или когато отворите хладилника, не избирайте със съзнанието си на човек, който „трябва да следва диета”, а с инстинкта на човек, който се вслушва в тялото си.
Често се чудим как някои хора са слаби, а ядат различни неща (не визирам боклучава храна, макар че понякога си взимат по някой друг бонбон или шоколад). Тайната е в това, че те не прекаляват – нито с ограничаването, нито с това да се пускат по течението и да слушат непрестанно искащия ум. Те просто знаят, че тялото има нужда от енергия, а душата от удоволствие. Удоволствието е в дозата – прекалено много от нещо, притъпява сетивата и отмива първоначалното усещане за наслада. Един банан е вкусно… 5 вече е прекалено. Няколко яйца са вкусни – цял ден ядене на яйца е липса на въображение. 🙂
А ето и последното ми участие при Милен Цветков, където говорихме за емоционалното хранене и хранителните разстройства.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето някои резултати с хората, с които работим в IFS:
Габи, за която можете да прочетете повече ТУК.
Алиса Ковачева, за която можете да прочетете ТУК.
Наталия, за която можете да прочетете ТУК.
Ася постигна това за по-малко от месец с онлайн програмите в IFS.
Моята трансформация.
Галя, за която можете да прочетете повече ТУК.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
