За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Снимка: Robert Louis Stevensons
Снимка: Robert Louis Stevensons

Един от най-вдъхновяващите хора в България, Христо Стоянов, ме предизвика да споделя мнението си за подаряването на книга. Ето моето мнение…

Винаги съм смятала, че стойността на един подарък не идва от това дали получателят му ще го хареса, а от това какво е вложил в него подаряващият. Подаръкът опакова чувствата, емоциите, времето, желанието на този, който подарява. Мнозина обичат да подаряват скъпи( от материална гледна точка) подаръци, аз обичам да подарявам думи. Хората едва ли подозират колко много влагам в думите и как всяка една от тях идва от най-съкровените кътчета на душата ми. Всяка дума, опакова част от същността ми и се опитва да я предаде на някой, който ще има нужда от нея. Аз съм от хората, които не купуват картички. Използвам направо лист А4, защото не ми стига пространството, за да напиша това, което искам. Обичам да подарявам и книги. Обожавам книгите. За мен те не са просто късче хартия, намазано с мастило. За мен книгите са едновременно и ключ и портал – към едни нови, незиследвани и необятни светове.

Книгата е най-добрият подарък, защото е подарък неподвластен на времето. Подарък, който няма срок на годност; подарък, който не се подчинява на модни увлечения. Книгата е вечност, запечатана върху късчета хартия. Книгата на пръв поглед е само една вещ, а в действителност тя е цял един свят. Между страниците на всяка книга се спотайват най-дълбоките ни копнежи, най-големите ни страхове и неподозираните ни възможности. Вярвам, че от каквото и да се нуждаем, можем да го намерим сред страниците на някоя книга, защото някъде, отдавна, някой, преди нас се е чувствал точно така, както се чувстваме в този момент. Някой, който е споделил себе си върху белия лист – вдъхнал е живот на грешките, опита и мъдростта си.

Книгата е най-добрият подарък, защото тя винаги идва на време. Знаете, че думите винаги ни намират тогава, когато се нуждаем от тях. Подарявайки книга, ние подаряваме възможност и шанс – някъде, някой, сред страниците, които ухаят на мастило, да намери себе си, да намери утехата, която търси и да я сграбчи, за да изплува на повърхността. Някой, някъде да намери любовта, която му липсва и да повярва в нейното съществуване, а след това да ѝ позволи да му се случи. Някой, някъде, да получи шанса да види себе си и живота си отстрани, през погледа на всички герои, а не само през своя собствен.

Подарявайки книга, ние правим най-ценния подарък. Всеки намира в думите това, което е той самия. Книгата е вчена и винаги остава едно чувство у подаряващия и у получателя – едно любопитство дали това, което е намерил в думите даващия и това, което е искал да предаде е същото, което е открил получателя. Едно любопитство, което те кара да се връщаш към книгата, дълго след, като поводът е отминал- да препрочиташ подчертаните редове и да намираш все повече, всеки път- не защото пише нещо различно, а просто защото ти се променяш. Да, книгата не е статична. Тя е от тези подаръци, които се изменят във времето –стават все по-ценни. Изменят се, защото се променяме ние и всеки път, отваряйки страниците, откриваме повече за себе си и за света.

Подарявайки книга, освен възможност, подаряваме и гледна точка – различна. От тези, дето те шамаросват, приземяват те и те принуждават да погледнеш настоящето. Тези дето повалят илюзиите и те карат в една самотна вечер, в компанията на книгите да признаеш това, което отричаш; да стовариш багажа на миналото и да продължиш, малко по-мъдъри по завършен.

Подарявайки книга, ние подаряваме много – подаряваме живота на този, който я е написал и опита и облика на всички, за които той е писал. Подаряваме своите емоции, своята осъзнатост и шанса, думите да се окажат липсващото парченце, което да накара някой да се почувства завършен.

Книгата не е просто подарък. Тя е вечност, запечатана на хартия. Можете ли да се сетите за по-скъп подарък? Аз не! Затова ще продължавам да подарявам книги. А вие?

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори