Един от най-вдъхновяващите хора в България, Христо Стоянов, ме предизвика да споделя мнението си за подаряването на книга. Ето моето мнение…
Винаги съм смятала, че стойността на един подарък не идва от това дали получателят му ще го хареса, а от това какво е вложил в него подаряващият. Подаръкът опакова чувствата, емоциите, времето, желанието на този, който подарява. Мнозина обичат да подаряват скъпи( от материална гледна точка) подаръци, аз обичам да подарявам думи. Хората едва ли подозират колко много влагам в думите и как всяка една от тях идва от най-съкровените кътчета на душата ми. Всяка дума, опакова част от същността ми и се опитва да я предаде на някой, който ще има нужда от нея. Аз съм от хората, които не купуват картички. Използвам направо лист А4, защото не ми стига пространството, за да напиша това, което искам. Обичам да подарявам и книги. Обожавам книгите. За мен те не са просто късче хартия, намазано с мастило. За мен книгите са едновременно и ключ и портал – към едни нови, незиследвани и необятни светове.
Книгата е най-добрият подарък, защото е подарък неподвластен на времето. Подарък, който няма срок на годност; подарък, който не се подчинява на модни увлечения. Книгата е вечност, запечатана върху късчета хартия. Книгата на пръв поглед е само една вещ, а в действителност тя е цял един свят. Между страниците на всяка книга се спотайват най-дълбоките ни копнежи, най-големите ни страхове и неподозираните ни възможности. Вярвам, че от каквото и да се нуждаем, можем да го намерим сред страниците на някоя книга, защото някъде, отдавна, някой, преди нас се е чувствал точно така, както се чувстваме в този момент. Някой, който е споделил себе си върху белия лист – вдъхнал е живот на грешките, опита и мъдростта си.
Книгата е най-добрият подарък, защото тя винаги идва на време. Знаете, че думите винаги ни намират тогава, когато се нуждаем от тях. Подарявайки книга, ние подаряваме възможност и шанс – някъде, някой, сред страниците, които ухаят на мастило, да намери себе си, да намери утехата, която търси и да я сграбчи, за да изплува на повърхността. Някой, някъде да намери любовта, която му липсва и да повярва в нейното съществуване, а след това да ѝ позволи да му се случи. Някой, някъде, да получи шанса да види себе си и живота си отстрани, през погледа на всички герои, а не само през своя собствен.
Подарявайки книга, ние правим най-ценния подарък. Всеки намира в думите това, което е той самия. Книгата е вчена и винаги остава едно чувство у подаряващия и у получателя – едно любопитство дали това, което е намерил в думите даващия и това, което е искал да предаде е същото, което е открил получателя. Едно любопитство, което те кара да се връщаш към книгата, дълго след, като поводът е отминал- да препрочиташ подчертаните редове и да намираш все повече, всеки път- не защото пише нещо различно, а просто защото ти се променяш. Да, книгата не е статична. Тя е от тези подаръци, които се изменят във времето –стават все по-ценни. Изменят се, защото се променяме ние и всеки път, отваряйки страниците, откриваме повече за себе си и за света.
Подарявайки книга, освен възможност, подаряваме и гледна точка – различна. От тези, дето те шамаросват, приземяват те и те принуждават да погледнеш настоящето. Тези дето повалят илюзиите и те карат в една самотна вечер, в компанията на книгите да признаеш това, което отричаш; да стовариш багажа на миналото и да продължиш, малко по-мъдъри по завършен.
Подарявайки книга, ние подаряваме много – подаряваме живота на този, който я е написал и опита и облика на всички, за които той е писал. Подаряваме своите емоции, своята осъзнатост и шанса, думите да се окажат липсващото парченце, което да накара някой да се почувства завършен.
Книгата не е просто подарък. Тя е вечност, запечатана на хартия. Можете ли да се сетите за по-скъп подарък? Аз не! Затова ще продължавам да подарявам книги. А вие?