За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
7 неща, които научих след като се боядисах с червена коса

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

34

 

Седях във фризьорския салон. Място, което по принцип не обичам. Обикновено се натъквам на хора, от които не бих искала да съм заобиколена. Хора, които се плъзгат по повърхността и никога не спират, за да потърсят по-надълбоко. Обикновено ходенето до фризьорския салон е просто по задължение.

Още когато бях на 13-14г., знаех, че някой ден ще се боядисам червена. От тогава си представям как един ден имам червена коса, но макар и за някои хора да не е кой знае какво да се боядисаш, за мен беше дейност извън зоната ми на комфорт.

Не съм от хората, които правят големи промени с външността си и дори това да си купя нови маратонки и да сменя старите е действие, което подлежи на дълго отлагане и много носталгия.

Знаете как идеите се появяват и рядко се реализират веднага. Съществуват във времето, бавно назряват и когато им дойде времето се реализират. От един месец идеята да съм с червена коса, непрекъснато се появяваше. От известно време съм на етап, на който имам нужда да променям много неща. Дали има доза хаос  вътре в мен, който се опитвам да подредя външно или не, предстои да разбера. Макар че, аз съм творческа личност и хаосът ми е присъщ.

Идеята се появява, а аз винаги се опитвах да я отблъсна. Казвах си: „Не, това са капризи. Какво значение има какъв цвят е косата ми?

„Не се боядисвай. Ако не се получи това, което искаш ще съжаляваш.”

„Какво ще кажат другите? Ако не изглежда добре и ти се подиграват?”

Не знам дали знаете, но в училище бях от тези смотаните момичета. Само баскетболът ми беше в главата и можеше да ме видите как се разхождам с жълт анцунг на Lakers и баскетболна топка. Предполагам знаете какво съзнание формира това и как се превръщаш в човек, който обича да е невидим, защото се срамува, че не е достатъчно или че не отговаря на очакванията на другите.

Ето казах го. И аз не съм по-различна. От тогава работя върху несигурностите си и бавно се справям с тях. Но някои се появяват в момент на промяна. Тогава, когато несигурността е близо, моята вътрешна също изплува.

Онзи ден реших, че ще се боядисам. Записаха ми час.

Затворих телефона и още докато натисках копчето за изключване, исках да се обадя и да кажа, че се отказвам. Да кажа, че ми е изникнала работа и няма да отида.

Борих се със себе си и мислите си цял ден – да го направя, да не го направя.

Съвестта ми ме съветваше да не се занимавам с глупости, а другото ми Аз казваше: „Стегни се. Това е само коса. Винаги можеш да я промениш. Опитай. Промяната те плаши. Предизвикай себе си.”

На следващия ден отидох и макар че ми се искаше да избягам, трябваше да се държа като възрастен човек.

Влязох в салона и хората там бяха много усмихнати и дружелюбни. Предстояха ми два часа там. Как ли щях да ги преживея. Два часа СЕДЕНЕ и два часа във фризьорски салон. Душата ми беше обречена на глад, заради суетата.

Попитаха ме какъв цвят искам да е косата ми и аз показах снимка. След това, трима човека започнаха да разглеждат бои и да спорят кой цвят да изберат. В този момент ми искаше да покажа колко съм атлетична и колко бързо мога да спринтирам – далече от фризьорския салон. Търпеливо изчаках.

Боядисването започна. Вече нямаше връщане назад. Сега само можех да чакам.

Какво научих?

Страх

Страха от непознатото е лош съветник. Винаги се опитва да ни държи в зоната ни на комфорт. Винаги, когато ни се иска да направим нещо ново, страхът ни съветва да не опитваме. Винаги, когато изчистим ново съмнение, той намира друго, което веднага ни предлага. Като досаден човек, който никога не спира – ако измислите едно извинение, веднага намира друга причина да ви ангажира.

Страха парализира и кани несигурността.

Риск

Да рискуваш е единствения начин да се променяш и да преживяваш повече. Вчера един човек ми каза, че смисълът на живота е в преживяванията. Точно така е. Вискчи ние см егладни за емоции и преживявания. Когато рискуваш, винаги може да не се получи това, което искаш, но винаги получаваш нещо в замяна – опит и уроци, които ти помагат да вървиш напред.

Промяна

Промяната плаши всички ни. Животът е динамичен и промяната му е присъща, а ние се борим с него. Опитваме се да устояваме на промяната, като се оковаваме в рутината. Действие, което ни кара да се чувстваме зле и неудовлетворени, но което ни предлага възможност да „контролираме” ситуацията и да си съсздаваме измамно чувство за сигурност.

Промяната е хубаво нещо и тя винаги кани преживявания със себе си.

Рутината ни обрича на това да правим едни и същи неща, да срещаме едни и същи хора и да тъпчем на едно и също място.

Радвам се, че се боядисах само заради хората, които срещнах там. Прекарах два часа, в които разбрах, че хората във фризьорския салон не са такива каквито мислех. Всъщност, всичко отново зависи от мястото където се намираме. Не всички фризьорски салони са еднакви и не всички хора са еднакви.

Страст

Колко е важно да вършиш работата си със страст. Гледах хората, които се погрижиха за косата ми и бях очарована. Мислех си как сме предубедени към някои професии и също както хората смятат моята професия за пропаднала, така мислят и за фризьорите. В действителност всичко отново зависи от това дали си роден за това, което правиш и дали го работиш със страст и желание да превръщаш всяка минута в шедьовър. Такива бяха и тези хора. Те бяха преврънали това, което правят в изкуство.
Гледах как, Милен, държи ножицата и как борави с нея – беше невероятно. Огледалните ми неврони искаха да взема ножицата и да опитам и аз. Гледах го и си мислех колко часове е отделил, за да придобие такива умения. Гледах го и се възхищавах на всичко около нас. Салонът, който беше създал, позитивното и приятелско отношение между екипа му и отношението към клиентите. Мислех си, че всички виждат усмивката на този човек, а едбва ли някой се замисля з атрудностите, през които е преминал. Знаете какво е отношението към фризьорите- мъже. Преди да станат толкова добри, винаги има една насмешка за избора на път в живота. Колко ли пъти са се съмнявали в него и са поставяли под върпос избора му. Но днес дори тези, които са били срещу него, се възхищават на успеха му – това се получава, когато знае на къде отиваш и не спираш пред нищо.

Жената, която ме боядиса(не знам името ѝ, но беше прекрасна), през цялото време ми говореше интересни неща за живота. Разказа ми как е работила в корпоративния бизнес, но как това не е за нея и колко е важно да правиш това, което обичаш. Каза ми как тя обича да ходи с рошавата си коса и скъсани дънки и че това, което прави сега я изпълва с удовлетворение. Как няма ден, в който да се събуди и да си помисли: „О,не! Пак съм на работа.” Доказателство, че понякога трябва да тръгнеш срещу общоприетото и д аправиш това, което обичаш.

Подкрепа

Каквото и да правиш, винаги е важно да имаш някой до себе си. Винаги е важно да имаш приятел, който може и да не може да ти помогне, но увереността, че ще го направи ти дава кураж. Това прави Габи (сестра ми) за мен. Каквото и да реша, тя винаги е до мен. Дори, когато не е съгласна, тя  върви до мен и ми помага – ако се получи, тя ще празнува триумфа ми. Ако не се получи, ще намери начин да облекчи тъгата и разочарованието ми.

Външността е всичко

Или може би не? Докато променяше косата ми, Милен ми разказваше за тренировките си. Обясни ми как тренира по два пъти в седмицата, но няма цел да става атлет. Просто се чувства добре. Каза, че не иска да спазва режими и да се вманиачава в хранене. Каза ми как хората са различни и че ако всички бяхме по калъп, нямаше да сме интересни и как не е важно да впечатлиш само с външност, а и с интелект. Сподели, че според него има периоди за всичко –период да се хвалиш с плочки на плажа, период, в който други приоритети да заемат първо място.

Замислих се колко е прав и как това, което прави е нещо подобно на моята професия, но погледнато от друг ъгъл. Той приема различията и придава уникална форма на всяко от тях. Изважда най-доброто от всеки и не подстригва по калъп – само защото в списанията е модерно едно, не означава, че отива на всички жени. Затова той се съобразява с техните желания, особености и визия.

Не е ли това най-важното? Не да бъдем еднакви, а да бъдем съвършени – само за себе си. Защото съвършенството не се повтаря и то е именно в различията, а не в опита да направим всички еднакви.

Отхвърляне

Не всички ще ме харесат с червена коса. Някои ще кажат, че изглеждам прекрасно, а други ще ме попитат дали съм се поглеждала в огледалото. Преди да направим дадена промяна, винаги го има страха от отхвърляне. За всеки двама човека, които не ни харесват и го демонстрират, има още двайсет, които ни обожават, но не го казват. Просто хората много по-открито критикуват, отколкото хвалят. Затова, ако до вас достига критика, не се чувствайте принизени. Не се чувствайте длъжни да се харесате на всички. Важно е, когато се погледнете в огледалото, да харесвате това, което виждате.

И сега сигурно си казвате: „Инес, наистина ли написа 4стр. за едно ходене до фризьорския салон?!“, исках просто да ви покажа, че животът и смисълът са навсякъде и че дори най-незначителните неща, носят големи уроци.

Ето и салонът на Милен Василев(ТУК).

Даже цвета на косата си промених :D
Даже цвета на косата си промених 😀

А ето и едно хубаво упражнение за корем, което правихме с Кръстьо тази сутрин 🙂

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият- 20-ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

IFS_Journal 20_BG_June_2015-cover

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори