7 неща, които научих след като се боядисах с червена коса

Седях във фризьорския салон. Място, което по принцип не обичам. Обикновено се натъквам на хора, от които не бих искала да съм заобиколена. Хора, които се плъзгат по повърхността и никога не спират, за да потърсят по-надълбоко. Обикновено ходенето до фризьорския салон е просто по задължение.

Още когато бях на 13-14г., знаех, че някой ден ще се боядисам червена. От тогава си представям как един ден имам червена коса, но макар и за някои хора да не е кой знае какво да се боядисаш, за мен беше дейност извън зоната ми на комфорт.

Не съм от хората, които правят големи промени с външността си и дори това да си купя нови маратонки и да сменя старите е действие, което подлежи на дълго отлагане и много носталгия.

Знаете как идеите се появяват и рядко се реализират веднага. Съществуват във времето, бавно назряват и когато им дойде времето се реализират. От един месец идеята да съм с червена коса, непрекъснато се появяваше. От известно време съм на етап, на който имам нужда да променям много неща. Дали има доза хаос  вътре в мен, който се опитвам да подредя външно или не, предстои да разбера. Макар че, аз съм творческа личност и хаосът ми е присъщ.

Идеята се появява, а аз винаги се опитвах да я отблъсна. Казвах си: „Не, това са капризи. Какво значение има какъв цвят е косата ми?

„Не се боядисвай. Ако не се получи това, което искаш ще съжаляваш.”

„Какво ще кажат другите? Ако не изглежда добре и ти се подиграват?”

Не знам дали знаете, но в училище бях от тези смотаните момичета. Само баскетболът ми беше в главата и можеше да ме видите как се разхождам с жълт анцунг на Lakers и баскетболна топка. Предполагам знаете какво съзнание формира това и как се превръщаш в човек, който обича да е невидим, защото се срамува, че не е достатъчно или че не отговаря на очакванията на другите.

Ето казах го. И аз не съм по-различна. От тогава работя върху несигурностите си и бавно се справям с тях. Но някои се появяват в момент на промяна. Тогава, когато несигурността е близо, моята вътрешна също изплува.

Онзи ден реших, че ще се боядисам. Записаха ми час.

Затворих телефона и още докато натисках копчето за изключване, исках да се обадя и да кажа, че се отказвам. Да кажа, че ми е изникнала работа и няма да отида.

Борих се със себе си и мислите си цял ден – да го направя, да не го направя.

Съвестта ми ме съветваше да не се занимавам с глупости, а другото ми Аз казваше: „Стегни се. Това е само коса. Винаги можеш да я промениш. Опитай. Промяната те плаши. Предизвикай себе си.”

На следващия ден отидох и макар че ми се искаше да избягам, трябваше да се държа като възрастен човек.

Влязох в салона и хората там бяха много усмихнати и дружелюбни. Предстояха ми два часа там. Как ли щях да ги преживея. Два часа СЕДЕНЕ и два часа във фризьорски салон. Душата ми беше обречена на глад, заради суетата.

Попитаха ме какъв цвят искам да е косата ми и аз показах снимка. След това, трима човека започнаха да разглеждат бои и да спорят кой цвят да изберат. В този момент ми искаше да покажа колко съм атлетична и колко бързо мога да спринтирам – далече от фризьорския салон. Търпеливо изчаках.

Боядисването започна. Вече нямаше връщане назад. Сега само можех да чакам.

Какво научих?

Страх

Страха от непознатото е лош съветник. Винаги се опитва да ни държи в зоната ни на комфорт. Винаги, когато ни се иска да направим нещо ново, страхът ни съветва да не опитваме. Винаги, когато изчистим ново съмнение, той намира друго, което веднага ни предлага. Като досаден човек, който никога не спира – ако измислите едно извинение, веднага намира друга причина да ви ангажира.

Страха парализира и кани несигурността.

Риск

Да рискуваш е единствения начин да се променяш и да преживяваш повече. Вчера един човек ми каза, че смисълът на живота е в преживяванията. Точно така е. Вискчи ние см егладни за емоции и преживявания. Когато рискуваш, винаги може да не се получи това, което искаш, но винаги получаваш нещо в замяна – опит и уроци, които ти помагат да вървиш напред.

Промяна

Промяната плаши всички ни. Животът е динамичен и промяната му е присъща, а ние се борим с него. Опитваме се да устояваме на промяната, като се оковаваме в рутината. Действие, което ни кара да се чувстваме зле и неудовлетворени, но което ни предлага възможност да „контролираме” ситуацията и да си съсздаваме измамно чувство за сигурност.

Промяната е хубаво нещо и тя винаги кани преживявания със себе си.

Рутината ни обрича на това да правим едни и същи неща, да срещаме едни и същи хора и да тъпчем на едно и също място.

Радвам се, че се боядисах само заради хората, които срещнах там. Прекарах два часа, в които разбрах, че хората във фризьорския салон не са такива каквито мислех. Всъщност, всичко отново зависи от мястото където се намираме. Не всички фризьорски салони са еднакви и не всички хора са еднакви.

Страст

Колко е важно да вършиш работата си със страст. Гледах хората, които се погрижиха за косата ми и бях очарована. Мислех си как сме предубедени към някои професии и също както хората смятат моята професия за пропаднала, така мислят и за фризьорите. В действителност всичко отново зависи от това дали си роден за това, което правиш и дали го работиш със страст и желание да превръщаш всяка минута в шедьовър. Такива бяха и тези хора. Те бяха преврънали това, което правят в изкуство.
Гледах как, Милен, държи ножицата и как борави с нея – беше невероятно. Огледалните ми неврони искаха да взема ножицата и да опитам и аз. Гледах го и си мислех колко часове е отделил, за да придобие такива умения. Гледах го и се възхищавах на всичко около нас. Салонът, който беше създал, позитивното и приятелско отношение между екипа му и отношението към клиентите. Мислех си, че всички виждат усмивката на този човек, а едбва ли някой се замисля з атрудностите, през които е преминал. Знаете какво е отношението към фризьорите- мъже. Преди да станат толкова добри, винаги има една насмешка за избора на път в живота. Колко ли пъти са се съмнявали в него и са поставяли под върпос избора му. Но днес дори тези, които са били срещу него, се възхищават на успеха му – това се получава, когато знае на къде отиваш и не спираш пред нищо.

Жената, която ме боядиса(не знам името ѝ, но беше прекрасна), през цялото време ми говореше интересни неща за живота. Разказа ми как е работила в корпоративния бизнес, но как това не е за нея и колко е важно да правиш това, което обичаш. Каза ми как тя обича да ходи с рошавата си коса и скъсани дънки и че това, което прави сега я изпълва с удовлетворение. Как няма ден, в който да се събуди и да си помисли: „О,не! Пак съм на работа.” Доказателство, че понякога трябва да тръгнеш срещу общоприетото и д аправиш това, което обичаш.

Подкрепа

Каквото и да правиш, винаги е важно да имаш някой до себе си. Винаги е важно да имаш приятел, който може и да не може да ти помогне, но увереността, че ще го направи ти дава кураж. Това прави Габи (сестра ми) за мен. Каквото и да реша, тя винаги е до мен. Дори, когато не е съгласна, тя  върви до мен и ми помага – ако се получи, тя ще празнува триумфа ми. Ако не се получи, ще намери начин да облекчи тъгата и разочарованието ми.

Външността е всичко

Или може би не? Докато променяше косата ми, Милен ми разказваше за тренировките си. Обясни ми как тренира по два пъти в седмицата, но няма цел да става атлет. Просто се чувства добре. Каза, че не иска да спазва режими и да се вманиачава в хранене. Каза ми как хората са различни и че ако всички бяхме по калъп, нямаше да сме интересни и как не е важно да впечатлиш само с външност, а и с интелект. Сподели, че според него има периоди за всичко –период да се хвалиш с плочки на плажа, период, в който други приоритети да заемат първо място.

Замислих се колко е прав и как това, което прави е нещо подобно на моята професия, но погледнато от друг ъгъл. Той приема различията и придава уникална форма на всяко от тях. Изважда най-доброто от всеки и не подстригва по калъп – само защото в списанията е модерно едно, не означава, че отива на всички жени. Затова той се съобразява с техните желания, особености и визия.

Не е ли това най-важното? Не да бъдем еднакви, а да бъдем съвършени – само за себе си. Защото съвършенството не се повтаря и то е именно в различията, а не в опита да направим всички еднакви.

Отхвърляне

Не всички ще ме харесат с червена коса. Някои ще кажат, че изглеждам прекрасно, а други ще ме попитат дали съм се поглеждала в огледалото. Преди да направим дадена промяна, винаги го има страха от отхвърляне. За всеки двама човека, които не ни харесват и го демонстрират, има още двайсет, които ни обожават, но не го казват. Просто хората много по-открито критикуват, отколкото хвалят. Затова, ако до вас достига критика, не се чувствайте принизени. Не се чувствайте длъжни да се харесате на всички. Важно е, когато се погледнете в огледалото, да харесвате това, което виждате.

И сега сигурно си казвате: „Инес, наистина ли написа 4стр. за едно ходене до фризьорския салон?!“, исках просто да ви покажа, че животът и смисълът са навсякъде и че дори най-незначителните неща, носят големи уроци.

Ето и салонът на Милен Василев(ТУК).

А ето и едно хубаво упражнение за корем, което правихме с Кръстьо тази сутрин 🙂

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият- 20-ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.