For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Болки в кръста и колената – трябва ли да спрете с тренировките?
Прекрасната Мария Лобанова - една от трениращите в IFS. :)

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

3 244

Физическата форма е резултат не само от тренировки и не само от хранене. Тя е продукт на нашите навици и съчетание на много фактори. Всички се вманиачаваме в детайлите около това какво и колко да ядем, а тренировките са ясни – колкото повече тренираме и колкото по-тежко е толкова по-добре. Дали това е така?

Всички сме запознати с макронутриентите – протеини, мазнини и въглехидрати. Всички прецизно изчисляваме съотношенията им. От друга страна, стриктно следим за микронутриентите – минерали, витамини и т.н. Подбираме храната си внимателно и знаем, че ако имаме някакъв здравословен проблем, той винаги е съпътстван от някакъв дефицит – или сме ограничили някоя храна или сме прекалили с друга. Това оставя клетките на тялото да гладуват и така организмът се разболява.

Какво обаче се случва с тренировките? Ако имаме някакви болки обикновено или решаваме или някой друг ни съветва да не тренираме. Никаква тяга, никакви тежести, без да тичаш, без да клякаш, без да се навеждаш и без да се натоварваш. Когато имаме болки, присъдата е без спорт до живот. Присъда, която кара тялото да дегенерира и ни принуждава да губим физическите му способности мнгоо преди да е настъпило време за това.

За мен движението е храна за клетките. Клетките имат нужда от движение, точно толкова, колкото имат нужда от храна. За мен различните движения са различни микро и макронутриенти. Така както протеинът е важен за тялото, така ходенето е един от основните макронутриенти за клетките – от гледна точка на движението.

Замисляли ли сте се колко хора можеха да подобрят здравето си, ако когато имат болки, вместо да спират да се движат, търсеха причината за болката – липса на мобилност, дисбаланс, претоварване, компенсация и т.н.? След това, с ясното съзнание от къде тръгва симптома се обръщаха към адекватно решение – правилно и осъзнато движение.

Болката е само симптом. Проблемът не е, че имаме болка в кръста или врата. Това е червената лампичка, която алармира, че нещо не е наред.

Проблемът е, че ни боли вратът, защото по цял ден държим главата си напред към монитора.

Проблемът е, че имаме болки в кръста, защото по цял ден се навеждаме неправилно, седим на стол и не седим правилно.

Проблемът е, че ни болят колената, защото не стъпваме правилно и сме загубили мобилност в таза от прекалено много седене.

Проблемът е, че ни болят китките, защото най-големия обем на движение, който извършваме е да натискаме клавишите и копчето на мишката или да пишем на телефона.

Това са проблеми, които имат решение – в 99% от случаите, решението е движение.

Същото е и с травмите. Причината за тях не е в движението, а в качеството на движението. В това, че много всяка една става, която е предназначена да бъде мобилна и да има по-голям обем на движение е загубила тази способност.

Глезените? Те нямат мобилност, защото по цял ден ходим с тесни обувки, които ограничават движенията ни и само леко стъпване на криво е достатъчно, за да си изкълчим глезена или да получим по-тежка травма.

Тазът? Прекаленото седене е сигнал за тялото, че нямаме нужда от пълния обем на движение на тазобедрената става. Тялото започва да губи функциите си и тазобедрената става губи вътрешна и външна ротация, които често с екомпенсират от колнната става (тя не е предназначена да е толкова моболна и затова проблемите с таза, са проблеми и за коляното).

Китките? Хората често отписват упражнения, защото те провокират болка. И няма нищо лошо в това да не изпълняваме дадено упражнение, когато то причинява болка. Въпреки това, винаги трябва да се питаме защо и когато намерим причината, да работим върху това да я отстраним. Например – когато правите лицеви опори или стойки на ръце, усещате болка в китките. Много хора си казват – аз няма да правя тези упражнения или ще вземат ръкохватки – в действителност, причината за болката в китките е липсата на мобилност. Вместо да избягваме работата върху това, трябва да акцентираме на нея. Във видеото ще видите три прости упражнения, които можете да правите навсякъде.

Горната част на гърба? Помислете си как седим по цял ден пред компютъра – прегърбени! Знаете ли до какво води това? Мускулите на гърба стават изключително слаби и не могат да изпълняват функциите си. Екстензията ( с други думи огъването назад) е резултат от работата на мускулите на задната верига. Когато стоим прегърбени (във флексия), мускулите, от които зависи екстензията не се активират и болките в гърба се дължат именно на това – слабите мускули. Затова, решението на този проблем не е липсата на движение, а точно обратното. Движение, което ще осигури стимул на тези мускули да се активират.

Рамената? Рамената, заедно с таза са най-мобилните стави в човешкото тяло. Това означава, че за да бъдат здрави, трябва да се движат в пълния си обем на движение. Нещо, което определено не можем да кажем, че правим в ежедневието си.

Често, хората не искат да правят упражнения като клек и тяга, защото казват, че те вредят. Всъщност клек и тяга  са най-естествените движения за човешкото тяло. Няма нищо по-естествено от това да се наведеш и да вдигнеш нещо от земята или пък да клекнеш. В същото време, тези упражнения създават силен дискомфорт, защото заради модела ни на движение и ежедневието ни, тялото ни е загубило мобилността си и се движим чрез много компенсации, които в дългосрочен план водят до хронична болка.

Болката е само симптом, а не присъда. И най-голямата истина е, че в края на деня никой друг не може да ни освободи от болката, освен личният ни ангажимент и отговорност към собственото ни тяло и здраве. Никой освен нас, не може да положи усилията, за да дадем на всяка една става „храната“ от движение, от което тя се нуждае.

И в същото време, не е ли някак велико и толкова вдъхновяващо да знаеш, че от теб зависи да се почувстваш добре? Да осъзнаваш, че не е нжуно да делегираш отговорността на някой друг или на нещо външно и че отговорът е да започнеш да правиш това, за което е създадено тялото – да се движи!

Движението е основната храна на клетките и тялото. Тялото ни е предназначено за движение. Движението е основният стимул, който поддържа костите здрави и редица системи функциониращи.

Ние не страдаме заради движението, а заради неговото качество.

Няма по-хубаво нещо, което бихме могли да направим за тялото си от това да се движим  правилно. Когато има някаква болка, тя е симптом, че нещо в модела ни на движение или навиците ни – вреди. Тогава трябва да акцентираме на това – качеството и количеството на двигателните си навици и да добавим необходимото, отстранявайки излишното.

Никога не приемайте болката за присъда. Тялото е могъщо и може да се възстановява, стига да му изпращаме правилните сигнали и да му помагаме в ттози процес. Трябват му просто достатъчно „тухлички”, с които да се пресътвори. Трябват му достатъчно микро и макронутриенти – от гледна точка на храна и от гледна точка на движение.

Следващият път, когато имате свободно време, но се чувствате така сякаш ви мързи да направите малко мобилност, да потренирате или да се разходите – замислете се, че от решението ви зависи дали тялото ви ще гладува. Не бихте останали без вечеря, нали? Тогава защо да останете без разходка или без тренировка? Единия глад го усещате веднага, другия се натрупва бавно, но после симптомите болят – МНОГО!

Не чакайте симптомите. Направете ги излишни!

В книгата ми – „Методът IFS: Изкуството да тренираш“, ще научите повече за човешкото тяло и правилното му функциониране. Ще получите практични съвети, как да влезете във форма без това да коства здравето ви. Ще се вдъхновите да превърнете движението в начин на живот, когато осъзнаете какъв мощен инструмент е тялото и как можете да го използвате, за да се чувствате здрави, енергични и в добро психично състояние.

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори