Физическата форма е резултат не само от тренировки и не само от хранене. Тя е продукт на нашите навици и съчетание на много фактори. Всички се вманиачаваме в детайлите около това какво и колко да ядем, а тренировките са ясни – колкото повече тренираме и колкото по-тежко е, толкова по-добре. Дали това е така?
Всички сме запознати с макронутриентите – протеини, мазнини и въглехидрати. Всички прецизно изчисляваме съотношенията им. От друга страна, стриктно следим за микронутриентите – минерали, витамини и т.н. Подбираме храната си внимателно и знаем, че ако имаме някакъв здравословен проблем, той винаги е съпътстван от някакъв дефицит – или сме ограничили някоя храна или сме прекалили с друга. Това оставя клетките на тялото да гладуват и така организмът се разболява.
Какво обаче се случва с тренировките? Ако имаме някакви болки обикновено или решаваме или някой друг ни съветва да не тренираме. Никаква тяга, никакви тежести, без да тичаш, без да клякаш, без да се навеждаш и без да се натоварваш. Когато имаме болки, присъдата е без спорт до живот. Присъда, която кара тялото да дегенерира и ни принуждава да губим физическите му способности много преди да е настъпило време за това.
За мен движението е храна за клетките. Клетките имат нужда от движение, точно толкова, колкото имат нужда от храна. За мен различните движения са различни микро и макронутриенти. Така както протеинът е важен за тялото, така ходенето е един от основните макронутриенти за клетките – от гледна точка на движението.
Замисляли ли сте се колко хора можеха да подобрят здравето си, ако когато имат болки, вместо да спират да се движат, търсеха причината за болката – липса на мобилност, дисбаланс, претоварване, компенсация и т.н.? След това, с ясното съзнание от къде тръгва симптомът, се обръщаха към адекватно решение – правилно и осъзнато движение. Разбира се, тук по никакъв начин не отричам медицинската намеса, когато има някаква контузия и със сигурност трябва да се консултирате с подходящия специалист. Въпреки това, правилно дозираното движение е част от възстановяването на всяка една травма – не липсата на движение.
Болката е само симптом. Проблемът не е, че имаме болка в кръста или врата. Това е червената лампичка, която алармира, че нещо не е наред.
Проблемът е, че ни боли вратът, защото по цял ден държим главата си напред към монитора.
Проблемът е, че имаме болки в кръста, защото по цял ден се навеждаме неправилно, седим на стол и не седим правилно.
Проблемът е, че ни болят колената, защото не стъпваме правилно и сме загубили мобилност в таза от прекалено много седене.
Проблемът е, че ни болят китките, защото най-големия обем на движение, който извършваме е да натискаме клавишите и копчето на мишката или да пишем на телефона.
Това са проблеми, които имат решение – в 99% от случаите, решението е движение.
Същото е и с травмите. Причината за тях не е в движението, а в качеството на движението. В това, че много всяка една става, която е предназначена да бъде мобилна и да има по-голям обем на движение, е загубила тази способност.
Глезените? Те нямат мобилност, защото по цял ден ходим с тесни обувки, които ограничават движенията ни и само леко стъпване на криво е достатъчно, за да си изкълчим глезена или да получим по-тежка травма.
Тазът? Прекаленото седене е сигнал за тялото, че нямаме нужда от пълния обем на движение на тазобедрената става. Тялото започва да губи функциите си и тазобедрената става губи вътрешна и външна ротация, които често се компенсират от колянната става (тя не е предназначена да е толкова мобилна и затова проблемите с таза, са проблеми и за коляното).
Китките? Хората често отписват упражнения, защото те провокират болка. И няма нищо лошо в това да не изпълняваме дадено упражнение, когато то причинява болка. Въпреки това, винаги трябва да се питаме защо и когато намерим причината, да работим върху това да я отстраним. Например – когато правите лицеви опори или стойки на ръце, усещате болка в китките. Много хора си казват – аз няма да правя тези упражнения или ще вземат ръкохватки – в действителност, причината за болката в китките е липсата на мобилност. Вместо да избягваме работата върху това, трябва да акцентираме на нея. Във видеото ще видите три прости упражнения, които можете да правите навсякъде.
Горната част на гърба? Помислете си как седим по цял ден пред компютъра – прегърбени! Знаете ли до какво води това? Мускулите на гърба стават изключително слаби и не могат да изпълняват функциите си. Екстензията ( с други думи огъването назад) е резултат от работата на мускулите на задната верига. Когато стоим прегърбени (във флексия), мускулите, от които зависи екстензията не се активират и болките в гърба се дължат именно на това – слабите мускули. Затова, решението на този проблем не е липсата на движение, а точно обратното. Движение, което ще осигури стимул на тези мускули да се активират.
Рамената? Рамената, заедно с таза, са най-мобилните стави в човешкото тяло. Това означава, че за да бъдат здрави, трябва да се движат в пълния си обем на движение. Нещо, което определено не можем да кажем, че правим в ежедневието си.
Често хората не искат да правят упражнения като клек и тяга, защото казват, че те вредят. Всъщност клек и тяга са най-естествените движения за човешкото тяло. Няма нищо по-естествено от това да се наведеш и да вдигнеш нещо от земята или пък да клекнеш. В същото време, тези упражнения създават силен дискомфорт, защото заради модела ни на движение и ежедневието ни, тялото ни е загубило мобилността си и се движим чрез много компенсации, които в дългосрочен план водят до хронична болка.
Болката е само симптом, а не присъда. И най-голямата истина е, че в края на деня никой друг не може да ни освободи от болката, освен личният ни ангажимент и отговорност към собственото ни тяло и здраве. Никой освен нас, не може да положи усилията, за да дадем на всяка една става „храната“ от движение, от което тя се нуждае.
И в същото време, не е ли някак велико и толкова вдъхновяващо да знаеш, че от теб зависи да се почувстваш добре? Да осъзнаваш, че не е нужно да делегираш отговорността на някой друг или на нещо външно и че отговорът е да започнеш да правиш това, за което е създадено тялото – да се движи!
Движението е основната храна на клетките и тялото. Тялото ни е предназначено за движение. Движението е основният стимул, който поддържа костите здрави и редица системи функциониращи.
Ние не страдаме заради движението, а заради неговото качество.
Няма по-хубаво нещо, което бихме могли да направим за тялото си от това да се движим правилно. Когато има някаква болка, тя е симптом, че нещо в модела ни на движение или навиците ни – вреди. Тогава трябва да акцентираме на това – качеството и количеството на двигателните си навици и да добавим необходимото, отстранявайки излишното.
Никога не приемайте болката за присъда. Тялото е могъщо и може да се възстановява, стига да му изпращаме правилните сигнали и да му помагаме в този процес. Трябват му просто достатъчно „тухлички”, с които да се пресътвори. Трябват му достатъчно микро и макронутриенти – от гледна точка на храна и от гледна точка на движение.
Следващият път, когато имате свободно време, но се чувствате така сякаш ви мързи да направите малко мобилност, да потренирате или да се разходите – замислете се, че от решението ви зависи дали тялото ви ще гладува. Не бихте останали без вечеря, нали? Тогава защо да останете без разходка или без тренировка? Единия глад го усещате веднага, другият се натрупва бавно, но после симптомите болят – МНОГО!
Не чакайте симптомите. Направете ги излишни!
