Обожавам да чета книги и да прекарвам времето си в компанията на думите. Чувствам се така сякаш имам възможността да се докосвам до душата на автора, която рисува различни светове- светове, където всичко е възможно и всяка утопия намира път към реалността.
Това, което обичам най-много, обаче, не са книгите, а хората. Хора, като Маргарита Манева. Хора, като нея вдъхват живот на всичко, с което се захванат; превръщат и най-големия скептик в ревностен фен и последовател; засаждат семето на надеждата и възможността, дори там, където „почвата“ не е плодородна.
Марги е от хората, които горят в това, което правят и по пътя осветяват дните и живота на останалите. Каквото и да кажа за нея, не бих могла да намеря дума или изречение, което да опакова нейната същност и да я представи. Затова ще ви позволя да се запознаете с нея в следващите редове.
Инес Субашка: Представи се.
Маргарита Манева: Казвам се Маргарита Манева, от град Варна, но понастоящем трайно пребивавам в Плевен.
Основните ми интереси (както и областта в която работя) са оптималното и функционално хранене и двигателна активност. Влечението ми към движението и здравословния начин на живот идва още от ранно детство – не помня да е имало време, през което да не съм била физически активна.
Инес Субашка:. Как започна да се занимаваш с йога? По какъв начин се отразява йогата на тялото и ума ти и какви според теб са основните предимства от часовете по йога? Мислиш ли, че хората масово трябва да я практикуват и ако да, защо?
Как точно започнах да се занимавам с йога, не помня. Помня само че беше много отдавна и тогава почти нямаше информация по въпроса. От тогава до сега съм имала доста прекъсвания в тези си занимания, но през последните 5-6 години (откакто открих метода Ащанга-Виняса) се придържам почти религиозно към шест-дневна практика, като доста често ми се случва да пропусна и почивния седми ден.
За мен лично този стил в йога има очевидни предимства пред останалите, с които съм се запознавала – той е изключително адаптивен, може да се модифицира за абсолютно всеки човек, независимо какво е нивото и здравословното му състояние, единствената пречка по пътя е мързела. Самата Ащанга практика се отличава с изключителна динамика, и изпълнена според всички препоръки, тя е доста физически натоварваща и тежка.
За мен йога се оказа доста трансформираща практика в доста аспекти от живота. Чисто физически я приемам като едно непрестанно предизвикателство да опитвам неща, които първоначално ми изглеждат невъзможни, но с течение на времето и постоянната им практика, те стават възможни, и в крайна сметка се превръщат в рутина. След като човек започне да се придържа към редовната практика, подобряването на външния вид идва като „допълнителна екстра”. Развива се един изключително фин усет за тялото и това как то работи и как се свързва с по-фините нива на съществуването ни. На ниво съзнание, йога култивира неспокойния ум. Хаотичността на съзнанието пречи на физическата практика, а тя трябва да се изпълнява с пълна осъзнатост във всеки един момент.
Мисля че в света, в който живеем абсолютно всеки има нужда да практикува йога, без значение от възраст, пол, религиозна принадлежност и др. Физическата форма и практика на йога би била напълно достатъчна да промени както телесното, така и менталното ни здраве.
Инес Субашка: Какви са мотивите ти да си веган? Много често ме питат, защо не пиша статии за вегани. Лично аз смятам, че мога да давам съвети само за нещо, през което съм преминала, нещо, за което имам натрупан личен опит. Ще използвам гостуването ти, за да те попитам как би посъветвала веганите да се хранят? Сподели рецептите, които би включила.
Всъщност не съм съвсем веган. Била съм, но за мен този модел на хранене не работи особено добре. Обичам да експериментирам с храненето си и не се привързвам към определен модел – изпробвам и избирам това, което работи за мен на определен етап.
От менюто ми трайно липсват всякакъв вид месо, птици, риба и морски „деликатеси”. Мое убеждение е, че комерсиалното производство на месо и животински продукти уврежда трайно здравето на мястото, на което живеем. Консумирам в умерени количества млечни продукти (под формата на масло и зрели сирена), и в минимални количества – яйца. Дългогодишната ми практика на „вегетарианец” е показала, че в организма все пак е добре да се намира нещо не-растително. Това важи с особена сила за жените, за които растителните мазнини често се оказват недостатъчни за поддържане не крехкия ни хормонален баланс.
От няколко години насам все повече обръщам внимание на „суперхраните” – те са такива храни, които съдържат огромно за обема си количество от микронутриенти и действат положително на организма в повече аспекти. Примери за такива храни са: суровото какао, пчелните продукти, водораслите, медицински гъби, кокосови продукти, билки и още някои. Мисля че с настоящото комерсиално производство на храната и съответно намаляване на нейната хранителна ценност за сметка на количествата, тези суперхрани представляват една голяма част от бъдещето на здравословното хранене. Една голяма част от тях са все още диворастящи и некултивирани, което до голяма степен съхранява качествата им.
В препоръките, които давам на хората за хранене, никога не препоръчвам да не консумират месо или животински продукти – това е личен избор. За сметка на това обаче, препоръчвам да включат в менюто си свежа храна, каквото може да се яде в суров вид, да се консумират суперхрани. Тялото си има вродена интелигентност, и с времето започва да разпознава по-качествените и пълноценни храни и само да изключва тези, които не му носят полза. Тези препоръки важат както за месоядните, така и за веганите. Понякога сляпото следване на определен модел на хранене, независимо какъв е той, може да ни изиграе лоша шега.
Понеже съм почитател на „високоенергийното” хранене, т.е. такова, което те зарежда с енергия и след него се чувстваш зареден, свеж и жив, споделям някои от любимите си рецепти, които се приготвят изключително бързо и лесно, стига да са налице необходимите продукти:
Гуакамоле със спирулина(рецепта ТУК)
Крем сирене от кашу (рецепта ТУК)
ИС:Би ли споделила някои тайни и трикове при готвенето със сурови, здравословни продукти? ( например с какво заместваш брашното; с какво заместваш захарта и т.н.)
Аз нямам толкова много трикове, колкото експерименти с храната. J
Не съм от хората, които избягват въглехидратите (дори на моменти имам склонност да прекалявам с тях), не вярвам в „идеалното” съотношение на макронутриентите. За мен на първо място са микронутриентите от храната, т.е. това, което я прави хранителна.
Брашно, естествено ползвам където ми е необходимо, но винаги се старая да използвам възможно най-добрата му форма – използвам нахутено, ръжено и пшенично пълнозърнесто.
В сладки продукти, винаги влагам мед (ако са сурови), а ако предстои да претърпят топлинна преработка – кафява тръстикова или кокосова захар. Проблема на сладките неща не е толкова самата сладост, а това от къде произхожда – естествено изкуствените подсладители нямат никакво място в кухнята ми, също както и глюкозо-фруктозните течни и прахообразни производни, и рафинираната цвеклова захар.
В кухнята ми по всяко време могат да бъдат намерени съставки като сусамов тахан, сурово какао, кокосово масло, мед, алое вера, мака, различни видове медицински гъби и множество подправки. Гледам да не замествам едни продукти с други – тези, които считам за непълноценни или вредни съм елиминирала от кухнята си, и съм я заредила с такива, които ми създават усещането че влагам нещо наистина истинско и хранително в ястията си.
ИС: Смяташ ли, че е необходимо много време, за да се приготви едно вкусно, здравословно ястие? Ще споделиш ли някои от любимите си рецепти?
Съвсем не. Любимите ми рецепти изискват нищо повече от един блендер и 15-тина свободни минути. Ще ти споделя любимата си рецептата за закуска, която се приготвя за по-малко от пет минути. Тя се състои от 2-3 супени лъжици сусамов тахан, една лъжица мед, предварително смлени сурови какаови зърна, сока на половин лимон, половин лъжичка канела, и – ако имам на разположение добавям и други продукти, например: семена от чиа, мак, пчелен прашец и други подобни. Освен че комбинацията е невероятно вкусна, успява да ме държи сита и енергична през голяма част от деня.
ИС:Тъй като суровите ядки са в основата на доста от суровите десерти, би ли споделила какво трябва да знаем за тях? Как да ги съхраняваме, какво трябва да правим преди да преминем към „готвенето” с тях?
Суровите ядки са изключително ценна за организма храна, но е добре да се съобразяваме с някои техни особености. Предвид факта, че съдържат в себе си вещества, които пречат на здравословното ни храносмилане, е добре преди да ги употребим, да ги накиснем за няколко часа във вода (когато рецептата ни позволява, естествено). Добре е също приготвените с накиснати ядки десерти да се консумират в рамките на едно денонощие, за да не започнат да гранясват и да образуват плесени.
Не е много добра идеята да ги консумираме в огромни количества, поради високото им съдържание на Омега 6 мастни киселини, и съответно да балансираме приема им с Омега 3 мастни киселини.
Накратко – колкото и да имат славата на полезни храни, аз лично гледам да не се увличам с консумацията им прекалено много.
За сурови десерти аз лично винаги предпочитам вместо ядки да използвам кокосови продукти (стърготини, масло, суров крем), сушени плодове и какао (под формата на прах или сурова паста).
Инес Субашка: Според теб, защо толкова много жени имат проблем с хранителните разстройства? Какъв е съветът ти към тях? Как биха могли да се измъкнат от самотния свят на хранителното разстройство?
Това е труден въпрос – причините за тези разстройства могат да са многобройни и повечето от тях лежат някъде дълбоко в подсъзнанието. Според мен, основен фактор е начина, по който страдащите от подобен род състояния възприемат себе си, както и факта, че това им възприятие се оказва доста далеч от реалността. Именно това им пречи на пълноценното общуване с други хора и взаимодействието им с околния свят. Наистина се надявам хората да започнат да възприемат правилния подход към себе си, и да разглеждат съществуването си в посока от вън на вътре, а не опитвайки се да нагодят външната си обвивка към някакви изкривени критерии.
Инес Субашка: Промени ли се по някакъв начин, усещането ти за самата теб, визията ти и възможностите, откакто тренираш и се храниш така?
Старая се постоянно да актуализирам начина си и на трениране, и на хранене, в съответствие с моментните ми нужди и постоянно обновяващи се знания. Както знаеш, основното ми занимание е Ащанга йога, и тренировките ми са адаптирани според това, което би ми помогнало да добия по-добро усещане за движенията в йога.
Често се случва да пропускам цели седмици с тренировки, тъй като йога практиката е наистина много изискваща и изтощителна както физически, така и психически, тъй като почти винаги ме държи на ръба на това, което считам за възможно. Гледам във всяка една практика да дам максимума си за деня, а всяко едно хранене да задоволява моментните нужди на организма ми. Този подход ме кара да усещам че давам оптималното откъм движение и храна на тялото си, да се чувствам здрава и енергична.
Инес Субашка: Как хората край теб приемат начина ти на живот?
Имам подкрепата на най-близките си, което е най-важното.
В контактите си с други хора срещам известна доза съмнение и скептицизъм, които обаче приемам като предизвикателство да разсея с факти и резултати.
Инес Субашка: Определено може да се каже, че си от хората за пример- занимаваш се с доста неща едновременно и никога не се оправдаваш, че нямаш достатъчно време. Как намираш мотивация? Какъв съвет би дала на хората, които се затрудняват да съвместяват всичките си начинания?
Мотивацията винаги си я нося вътре в мен. Човек никога няма оправдание за това да не се погрижи за себе си – случвало ми се е да се събуждам в 5 сутринта, за да успея да свърша важните за мен неща преди да се захвана с работата си. Почти няма положение в което времето да не достига. Когато движението и доброто хранене са неизменна част от битието ни, ние винаги ще намерим, макар и малко време за тях.
Хората, които трудно вмъкват грижите за себе си в графика си, е добре да преразгледат приоритетите си и да правят планове според тях.
ИС:Какво си пожелаваш за в бъдеще и как читателите ми могат да се свържат с теб и да получат повече насоки за това как да направят йогата част от живота си и разбира се да получат идея за някой чудесен, здравословен десерт?
Пожелавам си много позитивна енергия, с която да мога да заразявам хората около мен. Пожелавам си все повече от хората да обръщат внимание на начина по който живеят и отпечатъка, който оставят върху света около тях, да се наслаждават и да уважават живота – не само техния личен, но всяко негово проявление, да обръщат внимание на стойностните неща.
Който има желанието, винаги може да се свърже с мен чрез координатите, които съм оставила на сайта(ТУК) . Старая се да отговоря максимално изчерпателно на всеки зададен ми въпрос.
И.С: Задължително харесайте Facebook страницата на Марги и Славко (ТУК)
*
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
