Кирил Райков: Човек, за който ограничения не съществуват!

Животът е за смелите. За тези, които виждат и осъзнават неограничените възможности на човешкото тяло и не се страхуват да предизвикват себе си.

Животът е за тези, които се осмеляват да преследват най-възвишените си амбиции и никога не се отказват, докато не стигнат до края!

Животът е за тези, които дръзват да бъдат истински. Да заявяват какво обичат, към какво се стремят и в какво вярват. За тези, които не позволяват страховете и съмненията на другите да поставят граници на възможното.

Животът е за хора, като Кирил Райков. Днес имам огромното удоволствие да ви представя един невероятен човек. Човек, който е въплъщение не само на сила и атлетизъм, а и на силен дух и интелект. Човек, който има смелостта да мечтае и най-важното да действа.

Вижте какво сподлеи Киро с нас.

Преди това не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook!(ТУК) Благодаря!

Инес Субашка: Как започна да се занимаваш със спорт и по-специално с баскетбол?
Кирил Райков: Преди да започна да се занимавам с баскетбол когато бях много малък в детската градина със семейството ми живеехме във Враца. Баща ми е военен и го бяха преместили по служба там. Майка ми ме записа да ходя на спортни танци.

Когато започнах първи клас мечтата на майка ми да стана музикант беше голяма и естествено бях в музикална паралелка, където пеех в хор и свирех на пиано.(Смее се) В Четвърти клас един висок господин влезе в класната стая. Аз и още едно момче бяхме най-високите от нашия клас. Той ни извика и извади една баскетболна топка. В този момент когато помирисах топката, забравих за пианото и за музикалната ми кариера.

Това беше преди 16 години, а господина, който беше виновен за това е Георги Велчев. По това време беше основал втория клуб по баскетбол в Ботевград- „Балкан 2000“. От тогава до този момент съм верен на оранжевото кълбо.

ИС: Какво те мотивира всеки ден да ставаш и да посрещаш новия ден с ентусиазма и целеустремеността, които показваш във всичко, с което се занимаваш?
КР: За мен най-важно за всеки човек е да има вътрешна мотивация. Външните дразнители като пари , материална изгода или какво мислят или как те оценяват хората са неща, които могат да те мотивират за определен период. Те са несигурни и много подвеждащи. Ако нямаш вътрешната искра, която да те води към целта ти , ако не си отдаден докрай на това, което правиш с цялото си сърце и душа си загубен.

ИС: В днешно време голяма част от хората сякаш са се отказали да живеят и просто съществуват. Какво е това, което поддържа искрата в теб, дава ти сили да мечтаеш и да не се отказваш пред нищо, в името на това да правиш само неща, които обичаш?
КР: За съжаление действителността в България е такава, че повечето хора са погълнати от ежедневието си и стават роби на собствения си живот. Вършат неща, които не им доставя удоволствие. Като машини се въртят в един омагьосан кръг, а живота им се изплъзва като тънка нишка. Всеки трябва да подхранва пламъка в себе си всеки ден. Вярата в себе си и в това, което правиш е огромен катализатор. Не трябва да спираш да вярваш дори и за миг или да се съмняваш, че пътя по който си поел и главната ти цел са грешни. Начертаването на план, който да следваш стъпка по стъпка те водят към успеха, а успешното решаването на малките задачки към главната цел те карат да се чувстваш все по добре и по мотивиран.

ИС:Какво би посъветвал хора, които се отказват от мечтите си, защото изглеждат неосъществими, трудно достижими?
КР: Едно от основните ми виждания и твърдения в живота е „Никога не се отказвай”. Щом вече чувстваш болката и тежестта, значи си извървял достатъчно път до целта си. Защо да спираш сега? Може да имаш нужда само от още една крачка, за да се озовеш там където си мечтал. Един треньор ми беше казал „Ако искаш да вкараш кош, трябва да тръгнеш с мисълта да забиеш топката”. Така че целете се в звездите, мечтайте и поставяйте големи цели и се борете за тях.

ИС: Как поддържаш формата си? По какъв начин тренираш и как се храниш?
КР: Като професионален баскетболист формата ми се дели на такава през сезонна и извън сезонна. От друга страна имам физическа форма и технико-тактическа. От малък винаги ме е дърпало повече към физическата част от баскетбола. Винаги обичах да стоя повече във фитнес залата или да правя спринтове и отскоци от колкото да стрелям в коша и да дриблирам.

През сезона поради многото тренировки и мачове нямам възможността за изграждане на силови качества и само поддържам физическата си форма. Лятото е момента, в който наблягам на физическа подготовка наблягам на слабите звена в тялото ми изграждам и усъвършенствам различни качества и паралелно с тях технически детайли в баскетбола. Обичам да използвам различни видове спортове през лятото като борба, бокс, плуване, плажен волейбол, футбол.

През годините във фитнес залата съм тренирал по най-различни начини. Но в последните години наблягам на олимпийски движения , упражнения с преодоляване на собствената тежест,многоставни упражнения със свободни тежести. Наблягам предимно на долната и средна част на тялото.

Хранителния ми режим през сезона включва повече въглехидрат като пропорциите белтък-мазнина-въглхидрат са почти равни, а лятото го намалявам. Привърженик съм на маскимата „Храни се с това което можеш да отгледаш в градината и да убиеш в гората” и „Не се храни щом има информация със съдържанието на продукта”.

ИС: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Приемат ли го или по-скоро го намират за фанатично вманиачаване?
КР: Радвам се, че повлиявам на повечето хора положително. Не само че възприемат начина ми на живот, но и повечето ми подражават и искат да променят грешните си навици. Щом родителите ми започнаха да се хранят нормално и да спортуват, значи наистина си върша добре работата .

ИС: Имало ли е моменти в живота ти, когато ти се е искало да се откажеш- да не ставаш рано всяка сутрин, да полагаш неимоверни усилия на тренировка, да бъдеш дисциплиниран? Моменти, когато ти е идело да зарежеш всичко? Какво те крепеше в тези моменти?
КР: Имал съм много такива моменти. На няколко пъти бях на косъм да спра с баскетбола, но винаги намирах сили някъде дълбоко в себе да продължа да се боря и да не се отказвам.

ИС: Хората, които те познават и следят спортните и треньорските ти изяви знаят, че беше поканен да станеш част от треньорския екип на един от „Найк“ лагерите за подрастващи в Ню Джърси. Как те забелязаха? Какво очакваше преди да отидеш и какво научи от това преживяване?
КР: Миналото лято когато бях в Америка на турнир с българския национален отбор по баскетбол на „Атлети в действие” бях препоръчан на главния треньор на лагера в Ню Джърси и след края на турнира летях от Чикаго до Ню Йорк. В началото бях нервен защото това беше първата ми треньорска изява извън практическите изпити в НСА. Бях много положително изненадан, вършех работата си с лекота и желание и научих доста от главните треньори там, което ми помогна много и като баскетболист.

ИС: Предстои ти отново да заминеш за Америка и да станеш част от треньорския екип на баскетболен камп за подрастващи. Какво би искал да научиш бъдещите звезди в спорта? Какво би искал да запомнят от теб и може би да го прилагат в бъдеще, както на терена, така и в живота?
КР: Да на 22 Юни летя отново за Ню Джърси. За цел съм си поставил освен основите в баскетбола да науча децата на дисциплина , характер, целенасоченост, работа в екип и най-вече да се забавляват. Баскетбола в края на краищата е една игра, едно зрелище. Ако могат да вземат част от моя ентусиазъм, себераздаване и отдаденост ще бъда много радостен. Най-голямата награда за мен ще е да приложат всичко това от игрището в живота.

ИС:  Освен изявите ти, като баскетболист, провеждаш и кондиционни тренировки. Каква е твоята тренировъчна философия и с какво би искал да се занимаваш в бъдеще?
КР: Последните 2 лета когато съм в родния си град и имам повече време организирам тренировки тип кросфит. Стига да има желаещи се опитвам да помогна на всеки от това, което има нужда. С някои се учим как да тичаме правилно , а с дръго как да клякаме. Философията ми е да се забавляваме докато тренираме и горим мазнини. Не може да сравниш групова тренировка на открито социалния контакт, който има между хората и тренировката в фитнес с тапи в ушите. Времето ще покаже, но една от алтернативите ми ако не избера треньорството по баскетбол е да стана кондиционен треньор на някой голям отбор, защо не и в НБА .
ИС:  Как би завършил изречението „тренирам, защото…”?
КР: Това е моя начин на живот и моята същност

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда  при количката в магазина.

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

И да не пропусна да ви се похваля, че вече мога да правя пистолет и на лоста!