Ако знаехте това, вероятно нямаше да се контузвате толкова често!

Всеки, който ме познава, знае колко много значи спортът за мен. Всеки, който е отделил малко време да наблюдава действията ми и да слуша думите ми, вероятно е осъзнал, че смисълът на живота ми не е в това да помагам на хората да извайват секси тяло и после гордо да носят прилепнали дрехи.

Всъщност смисълът, който влагам във всичко е много по-дълбок. Искрено вярвам, че тренировките не са просто тренировки. Те не са просто време, което прекарваш в залата, извършвайки някаква физическа активност с единствената цел да изглеждаш по-добре.

Аз не тренирам хората, за да изглеждат добре. Аз ги тренирам, за да се чувстват добре; за да им помогна да се научат да обичат себе си и живота си. Тренирам ги, за да им покажа колко много могат и как няма препятствие, което да е непреодолимо. Недостижимото, става реалност, когато бъде подложено на теста на постоянството, трудолюбието и целеустремеността.

Понякога макар и привидно спокойна, вътрешно искрено се възмущавам от хора, които обясняват, че тренировката е безсмислено хабене на енергия; че тренировките носят повече вреди и дискомфорт, отколкото ползи.

Затова днес реших да ви кажа как наученото в залата всъщност повишава качеството на живота ви и как научавайки се да се движите в залата, се научавате да се движите и в живота.

Мъртва тяга

Упражнението, от което всеки неинформиран човек в залата избягва.Упражнението, което всеки неинформиран човек, ще ви каже, че може само да съсипе кръста ви и да ви причини много болка.

Много пъти съм обяснявала, че мъртвата тяга, изпълнена правилно е най-доброто упражнение, което бихте могли да правите.

Защо?

Защото мъртвата тяга е едно от най-естествените движения, които изпълняваме.

Колко често ви се случва да се наведете, за да вдигнете нещо от земята и да се сецнете или пък просто да изпитате дискомфорт? Предполагам, че поне няколко пъти месечно ви се случва.

Е, това е защото не правите мъртва тяга и не сте се научили как да вдигате правилно предмети от земята.

В залата, а би трябвало и в ежедневието не съществува такова нещо, като навеждане!

Навеждайки се, повечето хора, просто се пречупват в кръста и вдигат предмета от земята. Така лишавате мускулите си от възможността да вършат работата си и вместо това директно товарите кръста и често го контузвате!

Вместо това, винаги, когато искате да вдигнете нещо, трябва да отвеждате таза назад. Винаги си представяйте, че зад вас има стена и не ви стигат няколко педи, за да я докоснете с дупе. Сега, когато искате да вдигнете чорапа си от земята, кашона или торбите от пазара, вместо да се пречупите на две, отведете таза назад и ще усетите как мускулите на дупето и на задното ви бедро се активират. Е, това ще ви гарантира, че сега натоварването не е в кръста, а в самите мускули.

Клек

Сега, когато клякам, за да вдигна нещо или пък, когато чакайки, вечно закъсняващите хора, реша да клекна, за да си почивам, коленете не ме болят. Не клякам на пръсти и краката ми не се събират на Х, когато приклекне. Напротив! Вече знам как се кляка правилно и как мога да клеча и всъщност да не усещам напрежение в коленете или пък кой знае какво натоварване, а даже да си почивам.

Сега знам как трябва да бъде разположена тежестта на тялото ми върху стъпалото и че клекът е едно от най-естествените, безопасни движения, когато се изпълнява правилно.

Преси

Какво ме научиха всички видове преси? Ами за всяко едно упражнение в залата, винаги е много важно да държиш тялото си стегнато, в неутрално положение. Да активираш мускулите на корема си и тези на дупето си, за да си сигурен, че натоварването ще бъде „поето” от самите мускули, а не единствено и само от ставите. Сега, когато седя на спирката и чакам автобуса, не си отпускам корема и таза напред. Вместо това седя изправена и в неутрално положение.

Сега, когато седя на стола, не си отпускам раменете напред и не се прегърбвам, а съзнателно гледам винаги раменете ми да  са назад, гърба прав и корема стегнат. Така както при всяко упражнение в залата.

Сега през по-голямата част от времето, мисля как ходя, как стъпвам и как седя. Внимавам тежестта винаги да е разпределена равномерно върху стъпалото ми и да стъпвам направо. Така, както правя в залата, когато изпълнявам клек, напади, тяга и т.н. Защото се научих, че много от болежките идват от факта, че ходим навън или навътре с краката. Че много от дисбалансите, само биват подсилвани, когато седим с краката навън, с краката на Х или с кръстосани крака.

Какво ме научиха тренировките?

Трудът, който полагам в залата ми помогна да разбера как се движи тялото ми. Научих се да усещам движенията- кога са правилни и кога грешни. Научих се съзнателно да контролирам стойката и походката си. Научих се как да извършвам ежедневни дейности, като минимизирам риска от нелепа контузия, заради погрешни движения.

Научих, че голяма част от болките, които повечето хора изпитват не са заради тежки травми и нелечими контузии, а просто заради недостатъчната им информираност как да се движат правилно.

Осъзнах, че ми се иска повече доктори да се интересуваха как на практика да прилагат прочетеното в учебниците и да информират хората за това как да променят стойката си, движенията си, така че да повишат качеството си на живот и да намалят травмите си. Вместо просто да предписват хапче, след хапче и да вменяват чувство на безизходица и необратимост.

Научих, че ако повече доктори осъзнаваха, че тренировките не са вредител на здравето, а по-скоро средство за подобряването му и превантивна мярка, вероятно щяха да спрат да предписват дълги рецепти с лекарства и да препоръчват покой. Вместо това щяха да изписват „рецепта” с упражнения и да препоръчват повече активност.

Научих, че тренировките не са загуба на време. Не са излишно хабене на усилия.

Вместо това те са най-силният инструмент, с който разполагаме, за да поддържаме здравето си, да повишаваме качеството си на живот и да намаляваме риска от контузии.

Научих, че за пореден път, тренировките ми помагат да живея по-добре и придават много стойност на всяка една друга дейност.

***
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Прочетохте ли книгата ми Генът IFS? Там със сигурност ще намерите вдъхновение за промяна. Поръчайте я с лично послание.