4 стъпки към успешната диета и тренировки

Винаги, когато си помисля, че жените вече не мислят, че тежестите ги правят огромни и че са осъзнали, че тежестите са чудесно средство, за да постигнат формата, която желаят, се появяват куп истории, които ми показват обратното. Не съдя жените, които мислят така, защото аз съм минала през същото. Вчера, докато тренирах си мислех за различната нагласа в това да тренираш с тежести и като цяло за постижения и в това да тренираш основно за външност. Казват, че целта оправдава средствата, а аз бих казала, че ги определя.

Много е различно поведението на жена, която тренира и се храни основно, за да изглежда по определен начин и това на жена, която тренира и се храни не само за визията, а и за резултатите в залата. Мислех си колко са различни измерителите и по какъв начин едните заробват психиката, а другите по-скоро я освобождават.

1.Измерителите за външност и за постижения

Жените, които са фокусирани, основно върху външността си, измерват себе си и стойността си според числото на кантара, според броя калории, които изяждат и според броя минути, които тренират.

Жените, които са фокусирани върху постиженията в залата, измерват резултатите си според прогреса във физическите способности, според качеството и хранителната стойност на храната, която изяждат.

Жените, които се фокусират основно върху външността си, подхождат към тялото с ограничение и често игнорират сигналите на тялото си – умората, повишения апетит, липсата на желание, за тях са признаци на ленивост, мързел и липса на воля. А в действителност са признаци, че искаме повече от тялото, отколкото му даваме.

Жените, които са фокусирани върху постиженията в залата, подхождат към тялото с грижа. За тях, умората е признак, че не са се възстановили достатъчно и че трябва да си починат, за да утре да направят още по-добра тренировка и да имат още по-голям прогрес. За тях, повишеният апетит е знак, че тялото им има нужда от нещо, което не му дават.

Жените, които са фокусирани основно върху външността си, игнорират факта, че тялото не може винаги да работи на пълни обороти и че има дни, в които трябва да почива; дни, в които има нужда от повече храна. Те се съпротивляват на тези потребности на тялото и ги приемат като провал и причина за обезнадеждаване.

Жените, които са фокусирани върху постиженията в залата, приемат факта, че тялото е смалено отражение на Вселената и че също като нея има сезони – на изобилие и оскъдица; на енергия и съхранението ѝ. Те приемат тези моменти като подготовка за следващата крачка към прогреса и по-скоро като възстановяване, а не като застой.

2.Диетата  за външност и за постижения

Жените, които са фокусирани основно върху външността си подхождат към храната си с цел да ядат колкото се може по-малко. Често пропускат хранения, въпреки че това винаги води до наваксване вечерта или в някой от следващите дни. В техния начин на живот, уравнението изглежда така – изразходване на колкото се може повече енергия и приемане на колкото се може по-малко. Но това създава дефицит, който винаги се компенсира с това, което те наричат емоционално хранене, а в действителност е инстинкт за самосъхранение.

Жените, които са фокусирани върху постижения в залата, подхождат към храната с цел тялото им да се възстанови. Те не пропускат хранения и знаят, че храната е градивен материал, а не враг. Те осъзнават, че тялото използва храната за възстановяване и че когато му даваме достатъчно, то се чувства спокойно и сигурно и ни позволява да изглеждаме, както желаем и да тренираме, както искаме. В техния начин на живот, уравнението изглежда така – изразходване на толкова енергия, колкото е необходима, за да стават по-силни и по-можещи и приемане на толкова енергия, колкото е необходима, за да тялото да се възстановява. Това поддържа един баланс, който не събужда инстинкта за самосъхранение и не води до крайности на гладуване и преяждане.

3.Тренировки за външност и постижения

Жените, които тренират основно за външност, се насочват основно към физическа активност и продължителност, които ги правят по-малко и които създават усещане за смаляване. Тренировки, които носят усещане, че силата е изсмукана и пораждат илюзията, че тялото също се смалява. Те игнорират факта, че излишните мазнини са знак, че тялото губи енергия и че физическата им активност, допринася за нейното пълно изчерпване и необходимост от още запаси.

Жените, които тренират за постижения, се насочват към физическа активност и продължителност, която ги прави по-силни, по-енергични и по-способни. Те знаят, че усещането за „напомпване“ след тренировка е само това – усещане, а в действителност процес на възстановяване на тялото, който не води до уголемяване, а само до оформяне. Те знаят, че физическата активност също има пределна норма на възвръщаемост и че не повече е по-добре, а по-качествено е по-добре.

Жените, които тренират основно за външност, тренират за време. Те забравят, че умората е враг на качеството.

Жените, които тренират за постижения, не тренират за време, а за качество. Те знаят, че по-малко е повече, когато е изпълнено правилно и е извлечено максимално от него.

Жените, които тренират основно за външност, забравят, че движението е стимул и един от езиците, с които общуваме с тялото си. Те пропускат факта, че изтощението е признак за заплаха и че когато тялото е застрашено, последното нещо, което го интересува е как изглеждаме по бански и кой размер дънки носим.

Жените, които тренират за постижения, знаят, че движението е техният диалог с тялото и стимулът, който ги прави по-силни и по-можещи. Те не приемат предизвикателствата като знак, че не са достатъчно и че не могат, а като стимул за тялото да се развива и утре да е способно да направи това, което днес не може.

Жените, които се стремят основно към по-добра външност се превръщат в жертви на своите инстинкти и потребности на тялото. Те се чувстват слаби и понякога безсилни да променят това как се чувстват и как изглеждат. Често жертват енергията и удоволствието си, за да спестят още калории или пък да изразходят допълнително енергия, с надеждата, че съдбата ще ги награди с няколко свалени килограми. Те се стремят към бързи резултати и често игнорират последствията.

Жените, които се стремят към постижения, се превръщат в скулптори на своите тела. Те се чувстват силни и знаят, че във всеки момент избират себе си. Винаги оставят това, което краде енергията им и бързо отстраняват това, което пречи на удоволствието. Те не се стремят към бързи, а трайни резултати.

Жените, които се стремят към по-добра външност, вярват, че има тренировки, които ги правят обемни и игнорират факта, че тренировките са за постижения, а храненето е за отслабване. Те се стремят към оформено дупе и бедра, а избягват всички упражнения, които биха довели до тези резултати. Те искат да имат по-изчистен корем и ръце и избягват храните, които да им помогнат това да се случи. Те имат цели, които ги карат да се чувстват недостатъчно и ги подтикват да презират тялото си и да го отхвърлят.

Жените, които се стремят към постижения, знаят, че тренировките и храненето са само инструментите, а визията е следствие. Те се стремят към постижения и прогрес в залата, а оформеното тяло, изчистения корем и ръце са резултат от натрупана сила и качествена храна, която ги възстановява от тренировка. Те имат цели, които ги изпълват с вдъхновение, ентусиазъм и ги карат да оценяват тялото си и да го обичат.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

Имам три книги за хранене, но движението винаги е било най-голямата ми страст и сега я споделям с вас. Вижте повече за новата ми книга – Методът IFS: Изкуството да тренираш.